vicodin
Проф. Сун Хуейджу – между китайската и западноевропейската театрална традиция | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

юни 29, 2012

Проф. Сун Хуейджу – между китайската и западноевропейската театрална традиция

в категория БЪЛГАРО-КИТАЙСКИ ОТНОШЕНИЯ, Ивелина Ватова, Театър

Ивелина ВАТОВА

(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ”)

Цялото му име е Сун Хуейджу.Като се добави и английското, ще се окаже се, че и на Запад, и на Изток е по-известен като Уилям Сун. Професор в Шанхайската Театрална Академия и неин вицепрезидент. Автор на пиеси, драматург и режисьор. В момента ръководи междукултурен театрален проект, наречен „Последователите на Конфуций”, с който гостува на колегите си в Европа – в София трупата му пристигна от Италия.

И. В.: Професоре, целият ви живот е преминал между китайската и западноевропейската театрална традиция? Свикнахте ли с идеята за културната универсалност?

Проф. Сун: Сама разбирате, че имам достатъчно впечатления от най-разнородни, да не кажа всякакви, културни различия. Повече от 40 години се занимавам с театър и съм имал възможност да видя нещата по начин, твърде по-различен от вашия. Вярвам, че всеки и всички се ражда/ме в култура, която е различна от културната среда на останалите. И въпреки това се научаваме или поне можем да се научим да разбираме другите контексти, докато растем и получаваме знанията си за света около нас, докато се опитваме сами да го изучим, стъпка по стъпка.

Нерядко, напълно несъзнателно, търсим тази универсалност между многобройните култури, като създаваме нови начини, нови похвати да строим мостове над пропастите помежду им. Такъв пример за прехвърляне на мост е и моят опит в различни театрални експерименти да включвам различни несъвместими на пръв поглед елементи, да смесвам китайски и западни драматургични и изпълнителско-сценични техники.

Сегашният ми проект се изпълнява както от китайски, така и от не-китайски актьори. Освен него, аз адаптирах пет западни класически пиеси за китайската опера, като използвах различни нейни стилове и драматургично-изпълнителски техники. Това са „Едип цар” и „Антигона” от Софокъл, „Хеда Габлер” и „Морска жена” от Ибсен, „Госпожица Юлия” на Стринберг. Оказа се, че те имат доста силно въздействие и върху китайската публика. А двете аудитории – у нас и в Европа – са твърде различни в културно отношение.

И. В.: Как се родиха връзките между театралните академии в Шанхай и София?

Проф. Сун: За първи път срещнах проф. Танковска преди няколко години на конференция на Световния Алианс на театралните училища (GATS). После започнахме редовно да се виждаме на техните събития. А преди две години дойдох тук, в НАТФИЗ, и силно се впечатлих от качеството на работата на българските студенти. Поканих ги да се присъединят към моя проект и да представят своя спектакъл „Последователите на Конфуций” в Сямън, Китай, където през септември 2011 се проведе 33-тия световен конгрес на Международния театрален институт (ITI).

За първи път МТИ организира най-висшия си форум в моята страна. Проектът ни бе единственият международен проект, който се представи там. Участваха представители на театралните училища от България САЩ и Китай. Заедно представихме 4 къси пиеси за Конфуций. Този път моето силно впечатление от таланта и всеотдайността на българските студенти бе споделено и от нашите китайски критици.

И. В.: Какви са очакванията Ви? Всъщност Вие вече замисляте и по-тесни съвместни проекти!?

Проф. Сун: Преди две години дойдох тук, в София, за да видя китайското „Пътуване на Запад” по сценичната адаптация на американската колега Мери Цимерман. Проф. Снежина Танковска ми бе казала, че това е дипломен спектакъл на българските й студенти. Бях любопитен.

Сега съм още по-любопитен да видя и новата част от нашия общ проект „Последователите на Конфуций”, над която те работят в момента. И ние също ги играем. Значи имаме основа, на която да сравняваме различните актьорски и режисьорски интерпретации, да коментираме, да спорим.

Предстои ни догодина да поемем домакинството и на международен фестивал, посветен на Конфуций. Надявам се българските студенти да дойдат в Шанхай. Така ще имаме възможност да видим нови театрални интерпретации. Като представител на китайската школа мога да кажа, че нашата цел е ясна – една история да се разкаже чрез танц и пеене.

Е, а каква е задачата на колегите от другите школи, дали се покрива с нашата или пък те търсят свои пътища към мъдростта на древния мислител? Ще видим! Любопитно е! Има предизвикателство! Тръпката е голяма! Срещат се съвсем различни начини, по които театралното изкуство по света възприема и тълкува Конфуций. Прочитът може да се окаже съвсем различен от нашия. Искам след две години да поканя Снежина в Шанхай да режисира спектакъл за нашите студенти. Това се казва обща работа. Ще има и други обмени. Миналата година изпратихме преподавател, специалист по Пекинската опера, в НАТФИЗ, който да преподава на вашите студенти. Възнамеряваме да изпратим и други наши преподаватели в София.

И. В.: Започнахме този неочакван разговор с въпрос за Вашия път на Запад. Има ли вече и ясни пътеки, които театралите от Запад прокарват към Вас, театралите от Изтока?

Проф. Сун: Има, разбира се. Това, което става в София тия дни, е доказателство за взаимния ни интерес. В епохата на много интензивно общуване между театралните дейци от различни географски точки, ние от ШТА и колегите от другите школи в Китай непрекъснато търсим начини и форми как да обединим усилията си с останалите колеги, как да намерим повече допирни точки, за да можем да постигнем по-голямо сливане на усилията за взаимно разбиране именно чрез театралната комуникация.

Примерът с работата на моя български колега, проф. Танковска, е показателен. Именно в играта на нейните студенти аз откривам онова изключително добро съчетание на техники, на похвати, присъщи и на западното, и на източното изкуство. С нея се разбираме с една дума, както се казва, не са ни нужни много обяснения. Освен това докато аз обсъждах с колегите къде в Европа да организираме турне на „Последователите на Конфуций”, тя вече репетираше „Пътуване на Запад”. Това показва, че проф. Танковска проявява изключително дълбок интерес към китайското театрално изкуство и култура.

И. В.: В България сте за втори път, а сега вече и 2-3 дни, колко интервюта дадохте?

Проф. Сун: Това е първото. Радвам се, че е за „Всичко за Китай”!!! Благодаря!

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.