ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

май 16, 2012

Китай води политика на балансирано външнотърговско развитие (интервю с г-н Лу Йунмин, икономически и търговски съветник към Посолството на КНР в България)

в категория БЪЛГАРО-КИТАЙСКИ ОТНОШЕНИЯ, Ивелина Ватова

Ивелина ВАТОВА

„Сега трябва да обединим усилията си и да трансформираме икономическия интерес в реални съвместни проекти.” Това заяви съвсем ясно и недвусмислено в речта си в София през март 2011 година г-жа Фу Ин, заместник външен министър на КНР. Да я чуят бяха дошли дипломати, политици, бизнесмени, журналисти, български учени, хора, които се интересуват от двустранните отношения и от години наред работят за тяхното прогресивно развитие.

Г-н Лу Йунмин, икономическия и търговски съветник към Китайското Посолството у нас, от години работи в тази насока. Говори съвършен български. Затова да се общува с него е не само приятно, но и полезно. Винаги има какво да се научи.

Въпрос: От 2011 г. Китай е в своята 12 петилетка. 5 години вече България е в ЕС. Това са години, тежки в икономическо отношение за всички ни. Вашата оценка, г-н Лу, за българо-китайските икономически взаимоотношения на този фон?

Отговор: Напълно съм съгласен с Вас. През 2011 светът продължи да изпитва икономически и финансови затруднения. Кризата в Европа продължи да се задълбочава и това бе сериозно предизвикателство, както за Китай, така и за България.

В тази обстановка двустранните икономически отношения се развиват стабилно и динамично. Резултатите са видими в три аспекта: първо, темповете, с които се развива търговията помежду ни, са очевидни – общият стокообмен между Китай и България през 2011 възлезе на милиард и 466 млн. щ. д., в сравнение с предишната 2010 ръстът е 49%, второ, непрекъснато се обогатяват формите на икономическото ни сътрудничество, разширяват се областите, към които се насочва то, увеличава се броят на съвместните проекти – конкретен пример са сегашните преговори между частния бизнес от двете страни за инвестиции над милиард и половина долара; трето, засилва се и диалогът на различни нива.

И двете национални статистики регистрират, че Китай вече е сред най-важните търговско-икономически партньори на България, а като втора характеристика на нашите контакти се определя и фактът, че КНР е сред страните с най-бързо растящ износ от Вашата страна.

Въпрос: Тази картина е обнадеждаваща и доста привлекателна, но все пак съществуват и редица препятствия?

Отговор: Да, големият ръст е съпроводен с немалко проблеми и дисбаланс между износа и вноса. Например китайският износ за България е над 1 млрд., а българският за Китай – 466 млн. щ. д.

Сами по себе си, тези данни говорят, че все още не сме разкрили напълно потенциалните си възможности. Българският бизнес твърде слабо участва в различни наши прояви, а това е свидетелство за слабата му рекламна дейност, за готовността му категорично да се утвърди на огромния китайски пазар. Мисля, че в бъдеще ще се отстоява политика на по-голяма свобода и на по-малко протекционизъм, ще се създаде още по-здравословна атмосфера.

Така още повече висококачествени китайски стоки на добри цени ще навлязат и на вашия пазар. Напоследък китайските фирми проявяват големи инвестиционни интереси към България.Телекомуникации, автомобилостроене, селско стопанство и енергетика, инфраструктура – в тези области се насочват интересите ни през 2011.

Въпрос: Не мислите ли, че този дисбаланс винаги ще съществува? Китай е голяма, огромна икономика, за разлика от България.

Отговор: Не мога да кажа – винаги ще го има или никога няма да се преодолее?!. Ние се опитваме, търсим съгласуваност, хармония. България сега няма голямо индустриално производство, това първо; второ, българските стоки, особено промишлените, не са конкурентноспособни нито по цени, нито по качество, не само на китайския, но и на световния пазар.

Въпрос: Китай проявява интерес към нашата енергетика и към телекомуникациите ни …

Отговор: Да, има някои китайски фирми, които вече работят добре в България. Например във вашите телекомуникации нашите „Хуа-уей” (Hwawei), „ЗиТиЕ” (ZTE) вече са основни доставчици на оборудване, на информационни технологии за Виваком, М-Тел, Глобул.

Китайската фирма „Инсигма”(Insigma) пое голям проект за около 80 млн. евро за изграждане на сероочистващи инсталации в ТЕЦ „Марица-Изток 2”.

Миналата година дойдоха три наши фирми. Проучват, обсъждат, търсят възможности за съвместни проекти в атомната енергетика. Те искат активно да участват с технологии, с оборудване и с капитал.

Много китайски фирми инвестират във възобновяеми енергоизточници – соларни, вятърни. Вече има два готови соларни енергийни проекта. В района на Ихтиман инвестираха нашите „Шаншън Солар” (Shansheng Solar) и „Сиен Еърлайнс”(Xian Airlines), а в другият, за обекта до Сливен участват Полар Фотоволтаикс Уиском Систъмс”(Polar Photovoltaics Wiscom Systems) от Нандзин, столица на провинция Дзянсу. Тези централи вече произвеждат електричество.

Бел. авт.: Made in Ловеч – за китайската автомобилна марка и българското автомобилна индустрия не питам. От тази година България е врата и за китайските автомобили в Европа. Блогът Всичко за Китай направи един от най-изчерпателните анализи на това „що е Грейт Уол Мотърс” и какво представлява съвместният му проект с Литекс Мотърс.

Въпрос: Китайската народна банка за развитие и Българската банка за развитие подписаха Споразумението за кредит на обща стойност от 5 млн. Евро. В момента то се изпълнява …

Отговор: Да, това се случи преди две години. Това обаче не е безвъзмездна помощ, а междубанков кредит. Сега китайската страна е готова да отпусне по-голяма сума, горе-долу 20 млн. евро, но има някои технически въпроси и още не е сключен и този договор.

Въпрос: С каква цел се отпуска той. Безплатен обяд няма, сам казахте!

Отговор: Не, няма! Китай иска Българската банка за развитие да дава кредити на фирми, в които има и китайски фактори. Така помагаме и на нашите хора да развиват своя бизнес във вашата страна.

Въпрос: Китай инвестира и 10 млн. евро за развитие на земеделието в България…

Отговор: Да, факт е! Това е и първата китайска държавна инвестиция в Е.С. При това в най-бедната европейска община – Бойница, Видинска област.

Китайската компания „Тиендзин Агробизнес“(Tianjin Agrobusiness Co.), провинция Тиендзин, нае под аренда 20 000 дка земя, за да отглежда царевица, люцерна и слънчоглед. В бъдеще възнамерява да разшири инвестициите си до 30 млн. евро, за да развие животновъдството и преработката на месо, а това на практика означава и нови работни места. В момента се проучват и други възможности в други ваши земеделски райони. Мисля, че в тази област има много големи възможности, защото все пак земеделските продукти могат да се продават на българските пазари, да се експедират на китайските или пък в трети страни и региони.

Въпрос: Китай е известен с индустриалните си зони. И в тази област има взаимни интереси…

Отговор: Да, така е. В България сега има 6 подобни зони. Тези въпроси се обсъждат вече 2-3 години. Има размяна на делегации, но конкретен резултат досега няма. Ако българските фирми могат да осигуряват пазари, китайските фирми ще дойдат с технология, машини, капитал, това е…

Освен това през последните три години много китайски фирми идват в България, за да проучат възможностите за проекти в инфраструктурата, например строителство на тунели, пътища, магистрали, морски и речни пристанища. Ние имаме предимство в областта на технологиите, оборудването, а така също и като предоставяне на финансови инвестиции в тези сфери. Мисля, че перспективите тук са доста големи.

Въпрос: И накрая нека се опитаме да обобщим този нелек разговор: как, в какви форми, според Вас, г-н Лу, се очертава двустранното ни икономическо сътрудничество – иновации, научноизследователска и внедрителска дейност, съвместни екипи, проекти, насочени към трети страни. Как си представяте двустранните търговско-икономически отношения между България и Китай през 2012 г., а и по-нататък, след нея?

Отговор: На първо място мисля, че ще се насочат усилията ни към средните и малките предприятия –те могат по-лесно да организират производството, да обърнат посоките на развитие и ще заемат все по-голям дял в живота ни. Това е световната тенденция. И за китайско-българските икономически отношения тези предприятия ще играят все по-голяма роля.

Мисля, че постепенно ще успеем да изградим платформа, чрез която да се предоставят услуги за взаимни инвестиции и сътрудничество, да се увеличат контактите и взаимното разбиране, да се насърчават бизнессредите да участват в инфраструктурни проекти, да се подкрепят китайските предприемачи да разширяват инвестициите си във все повече и нови индустриални сектори.

Нашата молба е българската страна да предоставя повече информация за проекти, за да става все по-благоприятна търговско-икономическата среда, по-бързо да се разрешават конкретните проблеми, за да се преодолеят ограниченията в двустранното ни сътрудничество.

ххх

Накрая естественото обобщение:

България предлага едни от най-добрите условия за инвестиране. Предимствата са следните: страната ни разполага с макрополитика и стабилна икономическа среда, сравнително ниски данъци, висококвалифицирана работна ръка с разумна себестойност и сравнително ниски разходи за управление на предприятието, както и стратегическо географско положение. Освен това на фона на тежката икономическа криза българското правителство държи под строг контрол бюджетния дефицит и нивото на държавния дълг гарантира стабилност на финансите и на финансовата система. С бързи темпове се изгражда инфраструктурата и благоприятната инвестиционна среда.

Но проблемите пред китайските предприемачи са свързани с недостатъчно доброто разбиране на законите и постановленията за инвестиране в България, съществуващото административно управление, езикът, нравите, обичаите, културата, начинът на мислене, пътищата за получаване на информация относно проекти, свързани с енергетиката, пътищата, пристанищата, летищата и други инфраструктурни сектори, не са достатъчно ясно очертани, а най-важното е получаването на работна виза.

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.