vicodin
Дунхуан: Хиляда буди по Пътя на коприната | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

май 8, 2012

Дунхуан: Хиляда буди по Пътя на коприната

в категория Ивелина Ватова, Туризъм и забележителности

Ивелина Ватова


Легендата:

В Планината на пеещите пясъци, Миншашан, слънцето бавно се отправя към нощното си леговище. Огненото му кълбо се търкаля от връх на връх. Златистите лъчи обливат в светлина пустинните песъчинки, пречупват ги през водното огледало на река Дачуан и оставят вятъра да ги понесе по склоновете на съседката й Сан-уей. Надолу-нагоре, после обратно – нагоре-надолу. Водни капки с жълт привкус на скърцаща между зъбите пустиня, къпещи се в палещите въглени на слънчевата жар.

Срещу надвисналите над реката скали седи будистки монах и почти в транс съзерцава гледката. Погледът му се рее като свободна птица – нагоре-надолу – дорде не се издигнал до пещерните дупки по източния ръб на Минша. Там нейде около тях из златисто-пясъчното небе му се привидял самият Майтрея Буда (Буда на бъдещето), заобиколен от божествени девици, които свирели на различни инструменти и танцували, за да го развличат.

Изправен между вятъра и водата, пустинята и слънцето, между земята и небето, будистът прозрял, че тези пещери са свещени, а той е богоизбраникът, призван да сътвори в тях паметник. Извикал майстори и се захванал от скалните дупки да гради каменни домове на Буда – зидали зидари килии, каменоделци изсичали скулптури в мекия пясъчник, рисувачи покривали стените с артистични фрески. Пясъчникът тук се оказал много мек, та затуй по-малките статуи на Буда, които се нуждаели от фино гравиране и нежност, са от теракота, измазана с хоросан и оцветена с минерални пигменти.

Годината била 366-та след рождението Христово…

Местните хора викат на пещерите Могаоку (на Запад са известни като пещерите Могао), но още и като Циенфодун (Хиляда статуи на Буда).

А долу, почти на 25 километра в югоизточна посока, пустинният оазис Дунхуан(1) процъфтявал като кервански град. Все повече от неизвестно труднодостъпно обиталище, захвърлено нейде из пустинята Такламакан, се превръщал в жужащ човешки кошер. Важна спирка по Пътя на коприната, в древния китайски Туркестан. Днес той е град в провинция Гансу на Северозападен Китай.

От незапомнени времена търговци пресичали планини и морета, за да се докоснат до безценните богатства на Китай – коприна, порцелан, нефрит. Едновременно със стоките си пренасяли идеи и духовни ценности. В Дунхуан подслон намирали хора от всички краища на света, отправили се към сърцето на Поднебесната империя или връщащи се от там. Твърди се, че и Марко Поло отсядал в него.

Първите писмени сведения се свързват с император У от династия Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г.), но по-нови археологически разкопки доказват, че историята му води чак до времената на династия Ся (ХХІ-ХVІ в. пр. н. е.).

Учените търсят връзка и с първите опити империята да брани северната си граница от варварите, със строежа на дълги крепостни отбранителни стени – начало на Великата китайска стена, с появата на първите военни аванпостове, като в 117 г. се създава подобно укрепление и в Дунхуан, от където трябвало да се контролира движението из прохода Хъси и между оазисите в пустинята – централен сегмент от Пътя на коприната, свързващ Китай със Средиземноморието и Европа. А това се оказва сериозен мотив за нестихващ конфликт между господарите на Поднебесната и номадите.

Дунхуан се оформя като оазис на керваните от Изтока, пътуващи на Запад, и от Запад, тръгнали на Изток, смесват се народи и етноси, религии и секти, поклонници и проповедници, търговци и авантюристи. Пещерите Могао са свързани с живота в това космополитно средище по Пътя на коприната. Не случайно именно те се превръщат в уникално светилище, което крие най-добре съхранената съкровищница на будистко изкуство на планетата.

„Внос” от Индия се превръща в идеология на средновековната Поднебесна империя.

Будизмът е признат за официална религия  от нейния владетел в 444 г. С течение на времето будисткото пещерното изкуство се натоварва и с идеологическа функция, постепенно се превръща в синтез на политическия и религиозния живот в Китай.Осигурява  легитимност на императорската власт, като превръща владетеля в бодхисатва, т.е. същество, постигнало висше просветление, но забавящо собственото си премиване в състояние на нирвана, за да помогне на себеподобните си чувствителни и съзнателни същества да извървят пътя на  своето избавление.

Това е фигура с огромна власт и авторитет, която представлява останалите и действа от тяхно име  – просветление, милост, състрадание и саможертва. Така той се превръща в потенциална политическа метафора за управник.

Макар и привнесен отвън будизмът не страда от дискриминация в Китай. Точно обратно,  доста успешно се интегрира в неговия свят. Той не се възприема като заплаха за статуквото. Още в самото начало е приобщен от управляващия императорски елит към идеята за натрупване на народна подкрепа. Будизмът, тази универсална философия, преминаваща през класовите и етническите бариери, се използва като транснационална идеология, за да обедини коренно различните етнически и социални групи в империята.

Рисунките от пещерите Могао се превръщат в институционална визия на небесния рай, където очакват покорните, верни и предани граждани от всички социални класи и географски територии. Божества, управници с императорска осанка и богати дарители, както и обикновени хора, и етнически малцинства се включват в художествената мозайка, пресъздаваща представата за социо-културна хармония.

Полека-лека пещерите Могао се превръщат в средище, където се циментират политическите отношения със съседите. Стенописите имат силно обществено влияние – будизмът придобива социален престиж чрез взаимното си проникване с конфуцианството и даоизма.

В същото време  богатите се сдобиват с възможността да се опрат на  собственото си внезапно просветление – „дуан-у“, колкото по-голям е приносът му към будистката традиция при пещерите Могао, толкова по-нависоко в социалната стълбица се издига дарителят.

Твърди се, че богати чуждоземни търговци финансират най-различни инициативи – от разкопки до стенни рисунки, за да опазят керваните си по опасния Път на коприната.

Установено е обаче, че по-голяма част от дарителите са от местния политически елит.  Например пещера 220 е известна като „Пещерата на фамилия Джай” и  се е използвала от 10 поколения представители на тази фамилия. Така тя се превръща в метафора на процеса на културен синтез, чрез който оригиналната будистка роля на пещерите се интегрира в ценности, родени във времето, преди тези пещери да са съществували в този си вид, стойности, които са местни и характерни за жителите от тези земи, както и за сродни обичаи, традиции и вярвания в Китай.

„Библиотека върху стените”

Скулптурите и стенописите в тези пещери са плод на сръчните ръце на майстори от различни епохи. Те самите стават важна пресечна точка за религиозен, културен и интелектуален обмен в древността. Художественият стил на творенията в тях също е резултат от взаимното оплождане на различни традиции. Всяка скулптура е с уникална физиономия и характер и отразява своеобразието на епохата, в която е сътворена. Сред фреските има и шедьоври на китайското изкуство. Ако се подредят едни до други, общата им дължина ще е близо 30 километра.

Основната тема е будизмът, най-често изобразявани са Буда, различни бодхисатви (2) и митологични герои, както и илюстрации към нравоучителни истории от свещените писания, картини от историята и легендите на Китай и Индия, на Централна Азия.

Друга важна тема върху пещерните стени е животът на различните социални прослойки от различни епохи, облеклото и украсата на хората, архитектурните стилове, музикалните инструменти, танците, народните празници.

Няколко големи момента от историята на Централна Азия са запечатани в тази „библиотека върху стените” –  идването на власт през 7 в. на династия Тан и ново оживление, а едновременно и затягане на контрола, по Пътя на коприната;  окупацията на Дунхуан от тангутите (790-851) и появата на първите тантрични теми; разпространението на ламски секти при управлението на династия Западна Ся (1036-1227), известна и като Тангутската империя.

За същото това нашествие се разказва и в част от 45 000-те ръкописа, открити през 1900 г. в пещера 17, където монасите ги скрили при наближаването на тангутите.

Сцените, изобразени по стените на пещерите Могао, тясно се свързват и с историята на трансконтиненталните контакти на будизма. В рисунки и скулптори те съставят антология на будисткото изкуство за период от 1000 години.

Пещерните изображения и архитектура  се използват при медитация, като визуално онагледяване на призива за просветление и пробуждане, като мнемонични средства и при обучение и просвещаване на неграмотното местно население. Световното научно внимание например силно е привлечено от фреските, открити в пещера № 16 – две стенни рисунки от времето на династия Сун (690-1279) показват пътуващи бодхисатви. Това е най-късното и последно доказателство, че пещерата е била използвана. Когато тангутите се настаняват в Дунхуан, монасите от Могао си тръгват. Запечатват пещерите и никога не се завръщат.

„Пещерата със свещените писания” – „Енциклопедия на Средните векове” в Азия.

В тази малка пещера, висока и широка по 3 метра, били струпани най-различни ръкописи и редки предмети. Датировката им ги отнася към периода от ІV до ХІ век. Според съществуваща хипотеза килиите и храмовете в пещерите Могао били преградени след ХІ в. и превърнати в склад, където да се запазят древните и почитани, но повредени и употребявани ръкописи, както и най-разнообразни свещени предмети, защото с появата и широкото разпространение на книгопечатането ръкописните  Трипитака (3) от манастирските библиотеки трябвало да се заменят с печатни.

Старите свещени писания не се унищожават, а се изоставят заедно със свитъците от още по-древни времена и с ръкописите на тибетски, в т. ч. стари свитъци от конопена хартия, коприна и бамбук, или обикновена хартия, многобройни натрошени фигурки на Буда и най-различни всекидневни предмети.

Заедно с каноническите творби са открити и оригинални коментари, апокрифни книги, молитвеници, конфуциански и даоистки съчинения, несториански християнски текстове, текстове, свързани с макиавейството и дори с юдеизма, сведения за управлението на китайските императори, административни документи, антологии, речници на специфични редки думи, календари, калиграфски ексерсизи.

Освен религиозните съчинения има и писмени творби, които съдържат сведения в различни области на човешкото познание  – от математика и астрономията, през историята, военното дело, географията, политиката, обичаите и народните песни и танци, писмеността, литературата, изкуствата  и медицината до развитието на технологията в Китай, Централна  и Южна Азия, то дори и в Европа.

Писани са на класически китайски, т. нар. уънйен, и простонароден китайски (байхуа), турфански, юдейски, древен тюркски, санскрит, на тибетски, пали, согдиански и на неизвестни преди това езици като хотанският. Сред тях е и т. нар. Дунхуанска звездна карта – едно от първите известни графични небесни изображения от древната китайска астрономия от времето на династия Тан (618–907), на което е посочен и района около Северния полюс, създадена е приблизително около 700 г. Днес се пази в Британската библиотека.

Случайността:

Както винаги след видението идва реалността. След нея пък човек сякаш се поуморява и си дава покой. В случая той траял девет века. После, в 1900 година проходът към пещерите бил разчистен, а местен селянин случайно попаднал и на тайното хранилище в пещера № 17. Части от находката си продал на прочутия тибетолог Ауръл Щайн за 220 британски паунда. Експедиция под негово ръководство, финансирана от Британския музей, се отправя към Дунхуан в началото на ХХ в.

Случайността отвела древните стенописи, скулптури и ръкописи от Могао първо в науката – през 1910 г. е публикувана първата студия с изследвания върху наследството от Дунхуан; така се създава дунхологията, а после –   и в Списъка на ЮНЕСКО за паметници на световното културно и природно наследство (1987). След откриването на „пещерата със свещените писания“ (пещера № 17) към Дунхуан започват да се стичат не само учени, но и авантюристи от цял свят.

Днес в подножието на планинския склон е изграден изложбен център за изкуството от Могао. Може би сред най-ароматните плодове на тази случайност са два – първо, официалното публикуване на писмените реликви от Дунхуан от Китайската национална библиотека (КНБ) в сборника „Писмените реликви от Дунхуан“. В библиотечните хранилища се пазят над 16 000 такива свитъка, а работата на нейните специалисти по проучване, реставрация и съхраняването им започва още през 30-те години на ХХ в.

Второ, международният дигитален проект „Дунхуан: Пътят на коприната  онлайн”, израз на съвместните усилия на международната научна общност, използвайки най-нови информационни технологии, да направи тези шедьоври достъпни до всички заинтересовани образователни, културни и изследователски среди, и така, без да ограничава достъпа до тях, да успее да съхрани оригиналите на ръкописите, фреските, рисунките върху текстил и различни други артефакти от това находище.

А случайността пък отведе мене, българката, на една изложба, организирана от Националната библиотека на Китай през лятото на 2010 година в Пекин – „Трето национално изложение на редки книги”. Там именно за първи път се срещнах с 19 ръкописа от Дунхуан. Така и научих, че именно в една от пещерите Могао е открита и най-старата печатна книга в света – „Диамантената сутра“ (868), отпечатана с помощта на дървени блокчета, чието копие преди време видях с очите си, изложено в Британската библиотека.

Бел. автор:

1 Дунхуан (кит.) –  „концентрирано великолепие“

2 Бодхисатва (санскр.) – човек, чиято същност е постигане на абсолютно познание, който е взел решение да постигне пълно Просветление за доброто на всички чувстващи същества; смята се, че будите сочат целта, а бодхисатвите показват пътя до нея.

3. Трипитака или Трите Кошници – три големи сборника с различни групи поучения: Виная, Сутра и Абидхарма, които Буда Шакямуни (Сидхарта Гаутама) дава цели 45 години от мига на своето просветление до самата си смърт.

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.