vicodin
За някои от аспектите на преподаване на служебната частица 了 lе на българи, изучаващи китайски език в средна и горна възрастова група | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

април 26, 2012

За някои от аспектите на преподаване на служебната частица 了 lе на българи, изучаващи китайски език в средна и горна възрастова група

в категория Граматика, Яна Шишкова

ЗА НЯКОИ ОТ АСПЕКТИТЕ НА ПРЕПОДАВАНЕ НА СЛУЖЕБНАТА ЧАСТИЦА 了 (LE) НА БЪЛГАРИ, ИЗУЧАВАЩИ КИТАЙСКИ ЕЗИК В СРЕДНА И ГОРНА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

Яна ШИШКОВА
докторант към секция „Китаистика”, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”
(публикувана в сборник доклади от първа национална научна конференция „Китай – традиция и съвременност”, Институт Конфуций – София, 2009, с. 33-42)

1.  ЗА ВАЖНОСТТА И ПРАВИЛНАТА УПОТРЕБА НА СЛУЖЕБНАТА ЧАСТИЦА 了 В КИТАЙСКИЯ ЕЗИК

Китайският език е един от най-изчистените в граматичен аспект езици в света. В него няма глаголни времена, изразени чрез промяна в думата, няма падежи, спрежения, склонения, числа и родове. Йероглифът по същество има неизменяема структура и поради това почти изцяло отсъства и морфологията. Алтернатива на тези категории се явява правилно построеният словоред, известен брой наречия, конструкции и служебни думи.
Най-важна от тях е служебната частица 了, тъй като оформя общо три глаголни времена и множество езикови ситуации, които без 了 променят съдържанието си и не позволяват правилното разбиране на събеседника. Поради огромния брой употреби (над десет) за изучаващите китайски език, 了 се е превърнала в истински кошмар. Както ще се убедим по-надолу, объркването до голяма степен се дължи на липса на добра дефиниция в китайските учебни помагала, както и стройна класификация на ситуациите, в които се използва.

2.  УПОТРЕБИ НА СЛУЖЕНБНАТА ЧАСТИЦА 了 СПОРЕД ТРИ ОТ ОСНОВНИТЕ КИТАЙСКИ ГРАМАТИКИ
І „Практическа граматика на китайския език като чужд” («对外汉语教学实用语法», 北京语言文化大学出版社, 北京, 1997第2次印刷)
В даденото помагало са упоменати два основни вида 了 le :

1. “了съвсем не се употребява само за (отбелязване на) минало време, основно то изразява завършеност, осъществяване на действието, за изразяване на завършеност на действието в бъдеще време също може да се употреби 了. Употребата или липсата в изречението на 了е много сложен въпрос.“
Такава постановка буди известно недоумение, а твърдението, че „наличието или отсъствието на 了 е много сложен въпрос”, категорично изразява пълна неяснота относно употребите му изобщо. Все пак в тази граматика се изброяват три ситуации, в които 了 задължително се употребява и проблясва опит за систематизиране, без никакво допълнително пояснение:
А) „С някаква дума за време, когато действието изразява завършеност или реализация”:
那天, 我们既参观了工厂、学校, 又参观了幼儿园。
(Онзи ден ние разгледахме както фабриката и училището, така и детската градина.)
В) „След приключването на някакво действие (след което се добавя 了), се появява ново действие или ситуация”:
看了她的信, 我伤心得流下泪来。
Като прочетох писмото й, толкова се разчувствах, че заплаках.
С) „При някакви условия, начин на действие или причини, се е осъществил някакъв резултат”:
经过研究, 我们同意了你的方案。
След направените проучвания, ние се съгласихме с твоя проект.
在他的指挥下, 交通危机很快排除了。
Под негово ръководство, проблемите с трафика бяха бързо отстранени.
В така дадените примери за А и С всъщност има една и съща употреба на 了, а именно 了 за минало свършено време.
Дадени са и четири ситуации, в които 了може да бъде изпуснато. В дадената разработка няма да бъдат привеждани, тъй като случаите, в които според автора се изпуска 了 всъщност не позволяват употребата му и изобщо не се касаят до него, а до съвсем различни граматични аспекти на глаголите.

2. Изразява промяна в ситуацията или състоянието, придава завършеност на изречението и изразява модалност, обикновено се слага в края на изречението.
他不再是我的朋友了。Той вече не ми е приятел. (所属变了, промяна в статута)
下雨了, 回屋里去吧。Вали, да се прибираме в стаята. (情况变了, промяна в ситуацията)
苹果已经红了, 可以吃了。 Ябълките вече заруменяха, стават за ядене. (性质、状态变化, промяна във вида и промяна на състоянието)
他三年没回家了。От три години не се е прибирал вкъщи. (持续时间的情况, ситуация на продължаващо да се извършва действие за продължителен период от време)
小红今年十六岁了。 Сяо Хун стана на 16 години. (到达某一数量, достигната е определена бройка)
我去图书馆看书了。 Отивам в библиотеката да почета книга. (陈述、说明语气, съобщение, пояснение, 了 изразява модалност)

На пръв поглед, обясненията звучат авторитетно и логично, но дори след десет прочита, обучаваният от горното не би проумял как да разпознае езиковата ситуация, в която да употреби 了, нито къде да го постави.
Словоредът в китайския език е от изключително значение, тъй като се явява заместител за отсъстващата като цяло морфология и изисква безпогрешното разпознаване и прецизната употреба на всяка една част на речта. 了, като най-силно натоварената в граматичен аспект служебна дума на китайския език, не бива да бъде обяснявана с мъгляви примери, нито чрез набор от случайно подбрани изречения. Още повече, че може да се даде дефиниция на всеки от разнообразните аспекти на 了, която да обобщи употребите й и да помогне на обучаваните безпогрешно да разпознават причините за употреба, мястото, а на по-късен етап да усвоят тази съвсем не толкова трудна частица.
Единствената трудност, свързана с предложения по-долу метод, се състои в сравнително големия брой ситуации, при които имаме употреба на 了. Поради това, в процеса на преподаване, следва информацията за 了 да се подава постепенно и чак след прилично равнище на усвояване да се преминава към следващата езикова ситуация.

ІІ „Съвременен китайски език” («现代汉语», 黄伯荣、廖序东,下册, 高等教育出版社, 北京, 2004第9次印刷)
Според дефиницията на 了 в „Съвременен китайски език” на Хуан Божун: „了, употребено след глагол или прилагателно, означава осъществяване на действието, както и вече приключило действие. Осъществяването на действието или процеса нямат пряка връзка с времето, затова и употребата на 了, както употребата на 着 zhe, не търпи ограничение по отношение на глаголните времена.” Например:

1. 船长想起了那个激动的蹦跳的船员, 不由得皱了一下眉头。Капитанът се сети как целият екипаж подскачаше от вълнение и неволно сбръчи вежди.

2. 上星期只晴了两天。Миналата седмица се проясни едва за два дена.
В първия пример 了показва, че действията „сещам се“, „сбръчвам“ са приключили, а във втория пример състоянието „晴”, „ясно“, е вече завършен факт.
По-нататък се описва разликата между 着 и 了, като се набляга единствено на функцията на 了 да отбелязва минало свършено време. Още по-надолу, на с. 46, четем за употребата на 了 като модална частица:

树叶绿了好些天。 Листата по дърветата са зелени от много време насам. (подчертава интонацията в съобщително изречение) – „了показва, че промяната вече се е осъществила“
别说话了。 Не говори./ Да не говорим (за това). (подчертаване на интонация в повелително изречение)

От дадените дефиниции в „Съвременен китайски език” следва, че 了 основно се възприема като частица завършваща действието, без конкретното й отнасяне към минало време, както и във функцията й на модална частица.

ІІІ „Практическа китайска граматика” («实用汉语语法», 北京大学出版社, 北京, 2001)
В основното доскоро помагало за чужденци, изучаващи китайски език, на с. 373 четем, че 了 може да се употребява при определени въпроси, изразяващи обща модалност на изказа:
妹妹几岁了? (Цао Сюедзин) На колко била станала малката сестрица?
你赶多少年车了? (Джоу Либо) И каква е почтената възраст на тая талига, дето я караш?
好好儿的, 又怎么了? (Цао Сюедзин) Тъкмо се оправи, какво пак му стана?
爸, 你怎么啦? (Лао Шъ) Тате, какво ти е? (употребено е междуметието 啦 като комбинация от 了 + 啊)
你怎么一早就出去了? (Цао Ю) Ти какво все току се измъкваш рано рано?
你上哪儿去喽? (Лао Шъ) Накъде си се запътил? (喽 диал. вар. на 了)
В този случай се описва употребата на 了 при т. нар. 非是非问 въпросителни изречения с риторичен характер. За разлика от риторичния въпрос „不是… … 吗?”, в тези изречения се набляга повече на интонацията на изказа.

Извън качествения литературен подбор на примерите, да се говори за специална употреба на 了в подобен род възклицателно-въпросителни изречения, не би било правилно, тъй като във всеки един от примерите е залегнала по някоя от основните употреби на 了, като изреченията следва да се разглеждат според граматическата категория и принадлежността към основните употреби, а не като произволни възклицания.

3.  АНАЛИЗ НА ДЕФИНИЦИИТЕ НА 了 СПОРЕД КИТАЙСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ
И така, на практика всички граматики на китайския език, написани от автори китайци и предназначени предимно за чужденци, различават две основни употреби на 了:
-) Като свързана с глагола служебна дума, изразяваща завършеност на действието;
-) Като модална частица, която може да изразява някаква промяна или просто да оформя по-пълно изречението.
Според дефиницията в тълковните речници обаче, „модалност” е граматическа категория, изразяваща отношението на говорещия към действителността (реалността) на изказването чрез наклонение, интонация, частици и др. Нека да разгледаме всеки случай поотделно:

1. Наклоненията общо за европейските езици са три – изявително, повелително и условно:
-) Изявителното наклонение е основно за всички езици и присъства във всички глаголни времена в индоевропейските езици. На китайски се изразява чрез 了 само в минало свършено (Напр.: 他走了 Tā zŏu le. Той си тръгна.) и в конструкциите за бъдеще време, за които ще стане дума по-надолу;
-) Преизказното наклонение е специфично за БЕ. Всички глаголни времена в изявително наклонение имат и форми за преизказно наклонение. Тези форми се образуват чрез минали деятелни причастия и спомагателния глагол съм (работел съм, били сме работили, щяла съм да работя, щели да са работили). Не се предава с 了 на китайски език;
-) Повелително наклонение. Това са формите за сегашно време за всички лица и числа и частиците да, нека, нека да, хайде да, (например: да работим, нека работим, нека да работим, хайде да работим). Не се изразява чрез 了 в китайския език;
-) Условно наклонение. Формите за условно наклонение се образуват от особени форми на спомагателния глагол съм (бих, би, би, бихме, бихте, биха) и минало свършено деятелно причастие (бих работил, би работила, биха работили). Не се изразява чрез 了 в китайския език.
И така, нито едно от наклоненията, освен изявителното, не ползва 了 за предаване на китайски език. За съжаление, тъкмо 了 за минало свършено време не се дава от китайските граматики за изразяване на модалност, а си има отделна дефиниция на придаващо завършеност.
Що се касае до конструкциите за бъдеще време 要… …了, 快要… …了, 快… …了 и 就要… …了, там 了 е част от конструкцията, не придава нито обособено значение, нито емоция, не може да бъде премахнато така, че смисълът на изречението да се запази и поради тази причина изобщо не може да бъде дефинирано като модална частица.

2 Интонацията присъства във всеки един език по света. В китайския език също има множество междуметия, звукоподражателни и др., чрез които се изразява емоционалната нагласа спрямо дадена ситуация.
„了” според китайските граматики, извън функцията, с която придава завършеност на действието, във всеки друг случай е модална частица. По отношение на изразяване на интонацията обаче, има само две основни наречия, заедно с които „了” наистина изразява емоция: 太… …了 tài…le (太好了! Tài hăo le! Супер!, 太可惜了! Tài kĕxī le! О, колко жалко!) и … … 极了 jíle (美极了 mĕi jíle изключително красив, 好极了! Hăo jíle! Страхотно! Жестоко!).

3 了 като частица
Нека отново направим справка за дефиницията на думата „частица”: „Частиците са неизменяема част на речта със служебен характер. От лексикално гледище принадлежат към т. нар. непълнозначна лексика, която се характеризира с липса на денотативно съдържание и липса на номинативна функция. В комуникативно отношение те модифицират – най-общо казано – семантиката на пълнозначната лексема или на цялото изказването.”
От подобна дефиниция можем да извадим заключение, че частиците са чисто модифициращи изказа и когато ги няма се усеща непълнота, без да се губи общият смисъл на изречението.
От всички употреби на „了” обаче има една единствена, която би могла да се подведе под подробно описание и това е т. нар. „了” за колебание. При него имаме съждение, което, оформено с „了” накрая на съждението, издава неувереност в собствената преценка или в ситуацията, например:
这些东西我不买。 Няма да купувам тези неща.
В този пример имаме особена категоричност, която не позволява по-нататъшен коментар.
这些东西我先不买了。 (Засега) няма да купувам тези неща.
„了” тук от една страна смекчава израза, от друга – подсказва на продавача, че би могъл да продължи с „омайването” на клиента, тъй като той е склонен да купи и още нещо.
Дори и в този случай се поставя под въпрос модалният характер на „了”, защото липсата му променя като цяло характера на изречението и дори смисъла. От горния анализ може да се заключи, че в китайския език има множество частици, които изразяват модалност, но „了” не е една от тях.

4.  ПРЕДИ ДА СЕ ПОДХОДИ КЪМ ПРЕПОДАВАНЕТО НА 了

Преди да се подходи към преподаването на了 е добре да се извърши определена подготовка, свързана както с лексикален пласт от глаголи, съществителни, наречия за време, така и с усвояването на определени конструкции, които залагат у обучаваните умението правилно да подредят частите на изречението, така че да се развие умението за правилен превод от български на китайски език. В тази връзка обучаваните е добре да подготвят в следните аспекти:
1. Да се запознаят обучаваните с минимално количество от 100-120 глагола, с които да могат да бъдат запаметявани подходящи примери и да се създава усещане за аналогия при всеки следващ научен глагол;
2. Да овладеят двусричните глаголи от типа V-O (глагол – съществително) и глаголите от типа V-V (глагол-глагол). При всеки нов глагол от типа V-O следва да се насочва вниманието на обучаваните към неговото запаметяване и усвояване, да се предлагат стратегии на запомняне, като например обучаваните сами да откриват тези глаголи в текста, да правят списъци по зададена тема (например глаголи, свързани със спорт, музика, ежедневни действия и др.).
За доброто усвояване на китайската граматика и на частицата 了 в частност е необходимо безпогрешно да се разпознават глаголите от типа V-O, тъй като освен като думи (когато двата компонента стоят един до друг), можем да ги срещнем и под формата на фрази (когато между двата компонента се вкарват служебни думи и дори цели фрази), като в този случай „О” (съществителното) може да бъде поставено твърде далеч от глагола, с който се свързва.
За по-добро усвояване можем да предложим условна квалификация на глаголите, като ги разделим на:
-) действия, свързани с разпорядъка на деня:
起床 洗脸 洗澡 刷牙 梳头 打扮 穿衣服 吃早饭 等车 上车 下车 散步 上课 下课 上班 下班 吃午饭 回家 脱衣服 还衣服 吃晚饭 睡觉

-) действия, свързани с работата и отдиха (таблицата съвсем не изчерпва съществуващите възможности):

V O
作业、练习、饭、菜、功课、体操、买卖、诗、喜事、生日、教员、主席
书、信、电视、电影、戏、杂技、京剧、话剧、比赛、球赛、病人、亲戚
信、文章、日记、论文、书、汉字、简历、保证书、小说、长篇故事
乐器、钢琴、吉它、电子琴、小提琴、古琴、古筝、二胡、琵琶、声乐、管乐
足球、乒乓球、篮球、排球、保龄球、网球、羽毛球、高尔夫球
东西、家具、衣服、鞋、酒、水、新房子、小猫、食品、水果、蔬菜、肉
信、传真、明信片、短信、电子书、行李、包裹、挂号邮件
穿 衣服、毛衣、大衣、裤子、连衣裙、短裙、品牌女装、无袖上装、T恤、旗袍、针织衫、西服、茄克
项链、手环、耳环、领带、腰带、手表
车、卡车、无轨电车、有轨电车、出租车、巴士

Препоръчително е, където е възможно, за обучаваните да се подбират примери, свързани с китайски културни реалии, като глаголът „свиря“ например се комбинира не само с допълнението „на китара“, но и „на пипа“, „на ърху“ и др.

3. Да усвоят глаголите от типа V + 补语 (глагол + следсказуемно обстоятелствено пояснение), които също се свързват с употребите на 了.
Тези глаголи също следва да бъдат добре овладяни още преди въвеждането на употребите на 了, тъй като отново е възможно да ги срещнем под формата на фрази, като глаголите указващи на приближаване към говорещия (来) и отдалечаване от говорещия (去) могат да се намират чак накрая на изречението, с което твърде да объркат изучаващия езика.
Можем най-общо да ги представим под формата на две таблици:

-) V + пояснение, състоящо се от едносричен глагол
Тези пояснения са общо десет: 上、下、进、出、回、开、过、起、来、去.
Поставени след глагола, те не просто поясняват резултата от действието, но стават неотделима част от него, а в превод често изискват съвършено различен глагол от основния. Този факт неизбежно говори в полза на наличието все пак на морфологични промени в китайския език (полемика в научните среди относно наличието или отсъствието на морфология в китайския език върви от десетилетия насам) и възприемането на тези глаголи като „двусрични” и „трисрични”, което следва да бъде плод на задълбочени изследвания. Показателен е фактът, че в „Практическа граматика на китайския език като чужд” («对外汉语教学实用语法»), една от най-ползваните от чужденците граматики, в глава „глаголи” тези пояснения изобщо не фигурират, а ги виждаме едва в глава „следсказуемно обстоятелствено пояснение” под формата на пояснения, които едва ли не могат да се съчетаят с всеки произволен глагол.
По-долу следват няколко примера, които показват тоталната промяна в смисъла на самостоятелния глагол основа и глагола, вече съчетан с едно от десетте гореизброени пояснения:
拉 дърпам 拉开 разтварям (завеси, пердета)
拿 взимам 拿开 разчиствам (маса, повърхност)
打 удрям 打开 отварям (прозорец, врата)

При тези глаголи „了” не разделя думата, а се поставя накрая (преди въпросителната дума):
你把窗帘儿拉开了没有? Дръпна ли пердетата?

-) V + V2 (补语) + 方位词 (来/去) (Глагол + пояснение + посока на действие, изразена чрез 来 („идвам“) или 去 („отивам“))
При този род пояснения още повече се отдалечава оригиналното значение на V и V с вече добавено пояснение. Независимо от спорните моменти в представянето им като трисрични глаголи, за обучаваните подобна представа би била само от полза. Много по-лесно е да се овладее трисричният глагол 拿下来 „свалям” (предмет отгоре), отколкото да се мисли за връзката 拿 взимам + 下 надолу + 来 към говорещия.
Възможните съчетания са дадени в следната таблица :

上 下 进 出 回 开 过 起
来 上来 下来 进来 出来 回来 开来 过来 起来
去 上去 下去 进去 出去 回去 开去 过去 –

От гледна точка на дадената разработка интерес представлява позицията на 了 при наличие на трисрични глаголи. 了 се поставя или сред трите срички, или след основния глагол:
他走出去了。 Tā zŏuchuqu le. Той излезе.
他走了出去。 Tā zŏu le chuqu. Той, след като излезе, …
И двата примера се превеждат „Той излезе.”, като „了” в единия случай е за минало свършено време, а във втория може да е както за минало свършено, така и за бъдеще, като е част от конструкцията V1 + 了 + О, 就 + V2 + О2 и да е с превод „след като приключи V1, ще се извърши V2“ (бъдеще време) или „след като приключи V1, се извърши V2” (минало време).
他们爬上去了。 Tāmen páshangqu le. Те се изкачиха (на върха на планината).
他们爬了上去, 就喝了几杯名茶。 Tāmen pále shangqu, jiù hēle jĭ bēi míng chá. След като се покатериха, изпиха по няколко чаши първокачествен чай.
В първото изречение „了” е за минало свършено време, във второто – като част от конструкцията „了… …, 就… …” – „след като… тогава”.

4. Обучаваните следва да усвоят максимален брой думи, свързани с времето (съществителни и наречия), които не само се използват в ежедневието, но и в няколко конкретни употреби на служебната частица 了, а именно – при минало свършено, при сегашно продължително и при конструкцията за бъдеще време 就要… … 了 jiùyào…le:

过去

现在

将来

前天

昨天

今天

明天

后天

星期

前一个星期

上(个)星期

这(个)星期

下(个)星期

过一个星期

前一个月

上(个)月

这(个)月

下(个)月

过一个月

前年

去年

今年

明年

后年

-) По модела на星期 (礼拜) и 月се образуват словосъчетанията за минал, настоящ и бъдещ ден от седмицата или месец:
星期: 星期一; 星期二; 星期三; 星期四; 星期五; 星期六; 星期日/天
礼拜: 礼拜一; 礼拜二; 礼拜三; 礼拜四; 礼拜五; 礼拜六; 礼拜天
月: 一月; 二月; 三月; 四月; 五月; 六月; 七月; 八月; 九月; 十月; 十一月; 十二月
-) По модела на 年 се образуват словосъчетанията за минал, настоящ и бъдещ сезон, като пред „пролет” (春天), „лято” (夏天), „есен” (秋天) и „зима” (冬天) се поставя съответната година, например: 去年夏天; 明年秋天; 后年冬天 и др.

5.  ОСНОВНИ УПОТРЕБИ НА 了
І Употреби на 了, които оформят глаголни времена в китайския език
1. 了 изразяващо минало свършено време:
А) Най-разпространен модел са изреченията от вида S + V + (O) + 了:
他回国了。 Tā huíguó le. Той замина за родината си.
Частен случай се явяват наречията за време 已经 yĭjīng „вече” и 刚才gāngcái „току що”, „тъкмо”, които се свързват с 了 в обща конструкция, като 了 стои на края на изречението. Правилото важи само ако已经 и 刚才се отнасят за минало време:
这本书我已经看完了。 Zhèi bĕn shū wŏ yĭjīng kànwán le. Аз вече прочетох тази книга.
他刚才回家了。 Tā gāngcái huíjiā le. Той тъкмо се прибра вкъщи.

В) Факултативна употреба на 了 при минало свършено време
Както видяхме, в китайските граматики основно делят употребите на 了 на две – като спомагателна частица изразяваща завършеност на действието (не се свързва пряко с минало свършено време) и като модална частица.
Разгледахме какво включва понятието „модалност” като предполагащо факултативност на употребата на съответната частица и тук се появява най-голямото противоречие в теорията на китайските колеги. На практика единственият момент, при който 了 може да се употреби, а може и да отсъства, като изречението запазва своя смисъл, е именно в употребата, която те твърдят, че 了 няма как да отсъства:
我只吃了两个苹果。Wŏ zhĭ chī le liăng ge píngguŏ. Аз изядох само две ябълки
我只吃两个苹果。 Wŏ zhĭ chī liăng ge píngguŏ. Аз изядох само две ябълки.
Изречението и в двата случая се превежда като „Аз изядох само две ябълки”, като във втория случай е възможно да има и друг превод – „Аз ям само (по) две ябълки”. И все пак, въз основа на този частен случай, при влиянието на фактор, като наречието 只 zhĭ „само” не можем да направим заключението, че 了 за свършеност на действието може да бъде факултативна частица.
Добре е учителят непрестанно в процеса на обучение да обръща внимание на обучаваните върху всеки глагол от типа V-O, тъй като при някои от употребите на 了 се налага разцепване на структурата и обучаваните не успяват да поставят служебната частица на правилното й място.

2. 了 изразяващо сегашно време
Китайските автори обособяват тази употреба на 了, като я наричат „了 за промяна в състоянието” и наблягат твърде много на промяната и пропускат изключителния факт, че в този случай 了 всъщност оформя сегашно продължително време:
你看, 外边儿下雨了。 Nĭ kàn, wàibianr xiàyǔ le. Виж, навън вали. (в момента)
В този пример китайците обръщат внимание на промяната в климатичните условия, докато в случая много по-важно е описанието на самото състояние, което наблюдаваме в момента. Съвсем разбираемо е за китайците, които не разсъждават в граматичните категории на западните хора, да не разглеждат 了 в тази употреба като признак на глаголно време, но по-нататъшни изследвания по въпроса имат своето място, за да се изчистят напълно методическите проблеми пред преподавателите.
Подобна употреба на 了 се среща основно при описанието на три вида състояния:
-) на хора: 你怎么了? 我病了, 脸红了, 手破了, 脚坏了
-) на климатични явления: 天晴了, 挂风了, 下雪了
-) на астрономическо време: 现在几点了? 八点多了, 三点了
В този случай може да се говори за факултативност на 了 при част от отговорите на въпрос, свързан с астрономическото време:
现在四点一刻/十点半/ 查五分九点。
现在四点一刻/十点半/ 查五分九点了。
И двете изречения в превод означават „Сега е четири и четвърт/десет и половина/девет без пет”.

3. 了 изразяващо бъдеще време
-) За изразяване на бъдеще време в китайския език основно се използват четири конструкции, като всяка от тях се оформя в края от „了”:
要… … 了 превежда се като „ ще”:
他要走了。 Tā yào zŏu le. Той ще тръгва.
快… … 了 превежда се като „скоро ще”, „всеки момент”:
他快走了。 Tā kuài zŏu le. Той скоро ще/всеки момент ще тръгне.
快要… … 了 превежда се като „скоро ще”:
他快要走了。 Tā kuài yào zŏu le. Той скоро ще тръгва.
就要… … 了 единствената конструкция, която позволява наречия за време:
他过一个星期就要走了。Tā guò yíge xīngqī jiùyào zŏu le. Той ще си тръгне след една седмица.
В рамките на тези конструкции 了 е задължителна по характер, не може да се махне, не дава емоционална окраска на изречението, затова и не може да бъде отнесена към модалните частици, а е служебна дума. Китайските граматики твърдят обаче, че в тази употреба 了 се отнася към модалните частици. Плод на по-нататъшни дискусии остава реалната принадлежност на 了 към частите на речта.
-) 了 за бъдеще време се среща и във връзка с вспомагателния глагол 该:
我该走了。 Wŏ gāi zŏu le. Трябва да тръгвам.
照相机里的电池该换了, 我先把电池换上。 Zhàoxiàngjīlĭ de diànchí gāi huàn le, wŏ xiān bă diànchí huànshang. Батерията на фотоапарата трябва да се смени, ще взема първо да я сменя. («汉语教程», урок 50)

ІІ Употреби на 了, които не оформят глаголни времена
1. Употреба на 了 в конструкции, оформящи последователност на две действия в минало или бъдеще време
В съчетание с 就 или 才, 了се превежда като „след като, тогава” или „след като, чак тогава”:
S+ V1 + 了 + (O1), (S2) + 就/才+ V2 + (O2) или (C)

妈妈做好了晚饭, 就给你打个电话。 Māma zuòhăole wănfàn, jiù gĕi nĭ dă ge diànhuà. Майка след като сготви вечерята ще ти се обади.
我一连喊了你好几声, 你才听见。 Wŏ yìlián hăn le nĭ hăo jĭ shēng, nĭ cái tīngjiàn. След като те повиках няколко пъти, ти чак тогава ме чу.
她洗了个澡, 就去飞机场接朋友。 Tā xĭle ge zăo, jiù qù fēijīchăng jiē péngyou. След като се изкъпе, ще отиде на летището да посрещне приятел.

2. 了 като подчертаващо експресията в изказа
-) 了 в този случай се явява модална частица и оформя наречията за изразяване на крайна емоция 太 и 极:
太… … 了: 太好了! 太不象话了! 太可惜了! 太好看了! 太脏了!
… … 极了: 好极了! 上午学校里热闹极了; 高兴极了; 可爱极了!
-) Понякога в разговорния език 了 се свързва с 又 и образува силно експресивни изрази:
这次又该哭了吧。 («实用汉语语法»)
И какво, пак ли ще ревеш. / Пак ще се реве.
你又来了! (妈妈天天都要说孩子该怎么办, 今天又跟他说, 孩子就回答)
Пак ли започваш! (при поредното мъмрене от страна на майката)
又来了! (这几天天气很不好, 外边又下雨了, 这就是一个行人的话)
Не, пак ли! (възклицание на минувач при поредния дъжд)

3. 了 за смегчаване на изказа
В традиционното общуване между китайците е залегнало разбирането, че всеки изказ следва да се предава в смегчени краски. Суперлативните изказвания не са им присъщи: ако бизнесът върви чудесно, китаецът ще отговори на въпрос за състоянието на делата му например с 还可以 hái kĕyĭ „има какво да се желае”, вместо със западното „супер!”, „чудесно!”. Същото се отнася и за отказите – без 了 те звучат за китайското ухо твърде остро и категорично:
这双鞋我先不买了。Zhè shuāng xié wŏ xiān bù măi le. Засега няма да купувам тези обувки.
我先走了。 Wŏ xiān zŏu le. Ще тръгвам.
Първото изречение без 了 би звучало грубо – „Няма да купувам тези обувки!”, т. е. „стоката е боклук, защо ми ги пробутвате”. При второто了 може да изразява извинение, че тръгването е породено не от вътрешно желание, а от обстоятелствата и също се използва с цел учтивост.

4. 了 за изразяване на промяна в състоянието
Можем за по-точна дефиниция да определим наличието на 了 като оформящо положителна или отрицателна тенденция. В тази употреба се свързва предимно с прилагателни.
中国菜很好吃, 我越吃越喜欢吃, 所以也越来越胖了。Китайската храна е много вкусна, колкото повече ям от нея, толкова повече ми харесва, затова ставам все по-дебел. (отрицателна тенденция), «汉语教程», урок 49

В този случай имаме състояние, форма, която търпи промяна – от дебел към по-дебел.

我的朋友越来越多了。 Имам все повече приятели. (положителна тенденция)
弟有精神方面的病,怎么做才会让他好起来了? Брат ми е психично болен, как да му помогна да оздравее? (了 подчертава желанието за положителна тенденция и промяна на състоянието.)
我听说很多中国人也开始过圣诞节了, 是吗? Чух че все повече китайци започват да празнуват Коледа, вярно ли е? (промяна в общата нагласа и обичаите), «汉语教程», урок 49

5. „了” в изречения със следната конструкция:
S + V + 了 + O + 时间词/结构 + 了
Във всички подобни изречения първото 了, което стои непосредствено след глагола, изразява че действието се е извършвало в минало време, второто 了, което стои след времето, изразява, че действието ще продължи да се извършва и след момента на говорене. Премахването на второто 了 ще промени смисъла на изречението:
他汉语学了两年了。 Той учи китайски език от две години. (и продължава)
他汉语学了两年。 Той е учил две години китайски. (не го изучава вече)
Поради задължителния характер на второто „了” е редно да го причислим към служебните думи, а не към модалните частици.

6.  ИЗВОДИ
Китайският език е едновременно най-древният в света език с непрекъсната история и един от най-младите, като събиране на теоритична база с обект чужденци, които да го изучават. Показателно в това отношение е, че разбирането за нуждата от единен критерий за професионално владеене на китайския език, какъвто се явява изпитът HSK, се налага едва в началото на 80-те години на ХХ век. Самият изпит е разработен през 1984 г., а за пръв път се провежда, и то само в рамките на Китай, чак през 1990 г.
Граматиките, които се издават в огромно множество в момента в Китай, сякаш масово копират съдържанието на старите граматики, които не са разработвали достатъчно задълбочено редица проблеми на езика, част от които е и частицата „了”.
В България са представени няколко поредици учебници:
-) «汉语教程», основна учебна система за СУ „Св. Климент Охридски”, секция „Китаистика” и ВТУ, специалност „Приложна лингвистика с английски и китайски език”;
-) «跟我学汉语» – основна учебна система, по която учат китайските паралелки в софийското 18 СОУ „Уилям Гладстон”.
Втората поредица представлява събрани тесктове за четене и слушане без граматични пояснения и упражнения, свързани по-скоро с частта „четене с разбиране”, отколкото с граматичната основа на езика. Подходящ е само като обогатяващ лексиката и запознаващ с част от китайските реалии (текстове, свързани с китайската медицина, китайските бойни изкуства и др.), но като основен учебник е невъзможен, поради самата си структура. «汉语教程» претендира за основно помагало, но е един от най-зле съставените учебници по преподаване на чужд език (сравнението касае и учебници по български език за чужденци, руски, английкси, немски, италиански, испански, арабски и японски език), доколкото съдържанието му е небалансирано, има липса на тематична последователност и изчерпателност, струпване на места на сложни за усвояване наречия (напр. урок №35), без упражнения и пояснения, в същото време повечето учебни текстове не въвеждат реални знания по езика, а просто губят време за предъвкване на едни и същи изречения.
Що се касае до въвеждането на 了 и обяснението на употребите му – такова просто отсъства, освен покрай поясненията за съвсем резлични граматични случаи, например при въвеждането на трисричните глаголи от типа V + 补语 + 方位词 (来/去) се споменава възможното местоположение на 了 след частта V или направо след трите срички. Наред с това, дори не е споменато в каква употреба се явява 了 в тази ситуация, а именно минало свършено време или в смисъл на думата „след като” при свързване на две последователни действия. Преподавателят, който ползва «汉语教程» следва да има дългогодишен опит и широк задълбочен поглед върху граматиката на китайския език, за да може да извлече полезното и да доведе обучаваните до необходимите за Базово, Начално и Средно равнище на овладяване познания.
-) «初级汉语课本»
Единственият учебник, до който в България имаме достъп и е достатъчно пълноценен на всички равнища, е «初级汉语课本» и подкрепящите го учебници по четене с разбиране и слушане с разбиране. Неговият недостатък е времето, през което е писан, а именно 80те години на ХХ век. Оттогава са минали трийсет години, но през тях стойността му не е намаляла, напротив – той ярко се откроява сред останалите учебни помагала. Препоръката ми е когато българските китаисти достигнем до момента да създадем учебник отговарящ на нашите нужди, да ползваме «初级汉语课本» за основа на граматичното и фонетично представяне на езика и да го развием с осъвременени текстове.
Дадената разработка само докосва проблемите на усвояването и преподаването на частицата 了. Тя не се стреми към налагане на недоказани теории, но предлага в сбит вид възможност на обучаваните да се почувстват значително по-уверени при изучаването на китайския език, да разпознават и употребяват правилно ако не всички, то поне част от видовете 了. Чрез предложената от автора класификация, обучаваните ще успеят да разпознаят общия случай и да го приложат към конкретна езикова ситуация. Що се касае до разбиването на досега наложилите се представи за 了 разпространявани от китайските граматики, то ще се изискват множество изследвания по темата, като резултатите ще са плод на бъдещето развитие на китайското езикознание.

ЛИТЕРАТУРА
1. Зидарова В., Частиците като част на речта, „Славистични четения”, С., 2003 г.
2. «对外汉语教学实用语法», 北京语言文化大学出版社, 北京, 1997第2次印刷
3. «现代汉语», 黄伯荣、廖序东主编,下册, 高等教育出版社, 北京, 2004第9次印刷
4. «实用汉语语法», 北京大学出版社, 北京, 2001
5. «汉语教程», поредица
6. «初级汉语课本», поредица
7. «跟我学汉语», поредица

В ИНТЕРНЕТ:
„Автоматичен анализ и синтез на сложни глаголни форми”, Христо Димитров Крушков, Диан Димитров Ганчев, Мариана Иванова Крушкова: http://rdesc.uni-plovdiv.bg/hdk/VerbT.htm

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.