vicodin
СВЕТЛИНАТА ИДВА ОТ ИЗТОК | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

април 18, 2012

СВЕТЛИНАТА ИДВА ОТ ИЗТОК

в категория Наталия Бояджиева, Туризъм и забележителности

Наталия  БОЯДЖИЕВА

Китайски пътепис за планината Тайшан

Чувала съм, че всеки китаец чувства като свой дълг да изкачи планината Тайшан поне веднъж в живота си. Като на поклонение. Тя не е най-високата китайска планина (едва 1545 м е), но е пълна с история. Свещена е. Всички китайски императори са се изкачвали на върха й, за да отправят от там молитви към боговете. „Тай” на китайски означава красота и спокойствие, а „шан” – планина. Наричат я „Първата планина в света”.

Какво е Тайшан за китаеца – отговорът дойде от моята съседка в Пънлай – Ли Ша. „Когато сме добри приятели с някого, ние казваме, че нашето приятелство е като Тайшан. Човек трябва да я изкачи, за да се почувства лек”. Решихме лично да проверим препоръката.

В подножието на планината сме. Първо се пътува с автобус до някъде. След това има два пътя за изкачване – с лифт до средата и после – по каменната пътека нагоре или пеша по стръмната стълба с повече от шест хиляди каменни стъпала. Това е най-стратегическата част от всички вити планински пътеки към върха, наричат я „Осемнадесетте планински извивки”. Стръмни скали с издълбани по тях надписи – посвещения  се издигат от двете й страни, което я прави да изглежда отдалеч като умалена стълба към Рая.

След кратък семеен съвет решаваме да се качим с лифта, а да слезем пеша – така ще се насладим на разнообразие от гледки. Кълбести мъгли се стелят в планината и когато лифтът ни възнася, имаме чувството, че летим над море от облаци. Усещането е величествено и пречистващо – усещане на птици, които се  реят. Докато наснимаме бързо променящите се красоти, лифтът ни оставя на една площадка. От там каменната пътека ни повежда към върха.. Тя е винаги много оживена през топлия сезон – обяснява ни китайската преводачка. Тук няма нужда от водач – просто се вливаме в тълпата.

Хора от всички възрасти крачат нагоре, много от тях носят по две планинарски тояги в ръце. Отначало не обръщате внимание, но след няколко часово вървене забелязвате, че тук хората не побеляват, независимо от възрастта. И мъжете са с черни коси… Преводачката коментира този феномен така:  всички китайски мъже – от портиера до президента – боядисват косите си още при първите признаци на прошарване. Това е общоприето и обичайно и за други азиатски народи – индийци, корейци, филипинци … И мъжете са суетни, точно както и жените.

По пътя има много ресторантчета, магазини, хотели… В тази си част планината е опитомена. Китайците често ни спират и искат да се снимат с нас. Много рядко се срещат европейци. След десетата покана за снимки разбрахме как се чувстват рок звездите! Хм, не е лошо, стига да не е всеки ден… Най-голям успех сред девойките пожъна, разбира се, деветнадесетгодишният ни син, но внимание получихме всички…

Конфуций, живял от 551 до 479 г. пр.н.е., също е посетил Тайшан и е изразил възхищението си от красотата й.  Арката на снимката е построена в негова памет. Планината сигурно е свещена, откакто тази земя е населена с хора.

Август е, но горе е студено, духа вятър. Морето от облаци под вас и красивите върхове ви отнемат умората. Голямата умора усетихме, когато се върнахме в града. Всички бяхме получили толкова силна мускулна треска, че се наложи да отидем дружно на традиционен китайски масаж на краката. И там беше голямо приключение, но друг път ще ви разкажа за това…

Пред нас е Заливът на скалния гонг. Получил е името си от гигантския отломък, който се е наклонил и сочи към Полярната звезда. Наричат го също Морето за изследване на скали, тъй като неговата форма наподобява мъж, който се е заел да изследва морето. От това място посетителите могат да се радват на слънчевите изгреви на изток или, ако имат късмет, да открият разноцветните облаци, плуващи в небето…

Наближаваме и Храма на Нефритения император. Не е известно кога е започнал строежът му, но се знае, че е възстановен в края на ХV в, по време на династия Мин (1368-1644). В централната зала хората са извършвали жертвоприношения на Нефритения император. Това е мястото, където някога императорите са принасяли жертва на Небето, когато са се изкачвали на върха.

В подножието на Тайшан

От двете страни на пътеката се издигат скали с гравирани надписи. Преди повече от 1300 години императорът от династия Тан (618-907) – Ли Лундзи е написал послание в памет на ритуала в чест на Небето – това е най-тържествената церемония в древен Китай.  То е издълбано върху канара, висока тринадесет метра. След това много известни поети и императори оставят творбите си върху скалите тук.

Минава обяд, когато стигаме до върха. А там, освен метеорологичната станция, ни очакват топли палачинки с пастет и зелен лук. Изгладнелият народ се тълпи и прережда, но има за всички…

Слизаме по безкрайната каменна стълба от Небесата и си мисля къде е скрита духовната същност на Тайшан. В нейните прекрасни пейзажи, историческо и културно наследство… Тя е персонифицирана в живописното пространство и в нейния връх. От него могат да се наблюдават различни природни образи – изгревите и залезите, загадъчното и изплъзващо се Море на облаците и Сиянието на Буда.  Места като Южната порта към Небесния дворец (Рая), Небесната улица, Храма на Конфуций, Храма на Лазурния облак, Скалния надпис – посвещение от династията Тан, Върха на Нефритения император, Басейна на редките камъни, Морето за изследване на скали, Мостът на безсмъртието (какви поетични названия, нали?) – всички те разпръскват величието на планината.

Ли Ша беше права – чувствахме се леки…

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.