ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

март 26, 2012

Индия-Китай, конфликти и съюзи

в категория Външна политика

Кристоф Жафрело (LE MONDE DIPLOMATIQUE)

Превод: Марта Иванова

19ти май 2011

За първи път през април 2011 г. групата Бразилия, Русия, Индия, Китай (БРИК) и отскоро Южна Африка (БРИКС) се обедини срещу остро критикуваната намеса в Либия и срещу долара. Тонът на Индия и Китай, които се сплотяват по време на международни срещи, придобива войнствени нотки, когато се окажат насаме.

В РАМКИТЕ на няколко месеца отношенията между Индия и Китай ту се влошават, ту се подобряват. През декември 2010 г. посещението на китайския министър-председател Уън Дзябао в Ню Делхи се отличаваше с известна студенина – в заключителното комюнике дори не се спомена политиката на „един-единствен Китай“ (one China) – формулировка, използвана обикновено, за да се отбележи признаване на китайския суверенитет над Тибет и Тайван.

Този пропуск дойде в отговор на отказа на Китай да признае, че Аруначал Прадеш и Джаму и Кашмир са неразделна част от Индия [1]. През април 2011 г. обаче, по време на третата среща на върха на БРИКС [2], Пекин и Ню Делхи застанаха рамо до рамо в защита на интересите на бързоразвиващите се страни и срещу намесата в Либия, определена като „западна“. Междувременно индийската преса отрази подкрепата на Китай, главно в областта на въоръжаването, за бунтовниците от Североизточна Индия – племена, водещи вече няколко десетилетия сепаратистка борба [3].

В средата на първото десетилетие на XXI в. Джайрам Рамеш, изтъкнат член на индийското правителство, отговарящ за околната среда, въведе концепцията за „Китиндия“ [4], с което показа известно затопляне на отношенията между двете страни. След историческото посещение на министър-председателя Раджив Ганди в Пекин през 1988 г. споменът за войната от 1962 г., която изправи двете страни една срещу друга, беше заличен. Оттогава официалните срещи между тях се провеждат в същия ритъм. Бяха подписани важни споразумения като Стратегическото партньорство и сътрудничество за мир и просперитет между Индия и Китай (2005).

В дипломатическо отношение Индия препотвърди принадлежността на Тибет към Китай (каквото беше мнението след 1954 г. ), а Пекин призна, че присъединеният към Индия през 1974 г. Сикким е част от територията.

По отношение на икономиката търговският обмен достигна невижданите 61,7 милиарда долара през 2010 г. срещу само 3 милиарда долара през 2000 г., с което Китай се превърна в най-важния партньор на Индия.

И все пак, макар че от 1988 г. пограничните спорове бяха предмет на понякога твърде тежки преговори, през последните години те бяха подновени. През 2009 г. Пекин се опита да блокира заем за 2,9 милиарда долара от Азиатската банка за развитие (АБР), защото част от сумата (60 милиона) беше предназначена за проект в Аруначал Прадеш.

Китай, който за разлика от Индия никога не призна „линията МакМахон“ (договорена през 1913 г. от британците и тогавашното правителство в Лхаса), определя този район като „Южен Тибет“ и го смята за свой. През същата година Пекин се опита да убеди индийския премиер Манмохан Сингх да не отива в Аруначал Прадеш. На пръв поглед това внезапно притеснение се дължи на тибетския будистки манастир „Таунг“, където е роден шестият Далай Лама и откъдето китайците изглежда се страхуват, че ще се появи наследникът на настоящия лама.

Освен това през 2009-2010 г. китайските власти започнаха да издават визи на жителите на Джаму и Кашмир на хвърчащи листове, а не на индийските им паспорти – начин да отрекат суверенитета на Ню Делхи над тази провинция [5]. Когато през юли 2010 г. те постъпиха така и с генерал-лейтенант, оглавяващ северния военен район, Ню Делхи отмени официалната визита в Китай, в която и той беше включен.

Тези търкания се вписват в контекста на подновеното напрежение между Индия и Пакистан след нападенията на джихадисти в Бомбай през ноември 2008 г. Непоколебимата подкрепа на Китай за Исламабад притеснява Индия, която се интересува особено от построяването на пристанището в Гуадар, Балучистан [6], и от съвместните им военни проекти, като производството на първите изтребители JF-17 през ноември 2009 г.; би трябвало да последват фрегатите „Sword“ (F-22P) и един вид танк, както и ядрени централи, за които Индия се опасява, че може да се използват за военни цели. Към всичко това се прибавя и още един спор – за водата. Китайците строят на река Брахмапутра (преди да влезе в Индия) водноелектрическа централа, която може да промени дебита на реката.

Съперници на сушата, Индия и Китай си съперничат в още по-голяма степен и в Индийския океан. Ню Делхи страда от комплекс, че е обграден. Той се дължи на възхода на китайската стратегия „Перлена огърлица“ (построяването на пристанища до Ормузкия проток) и разполагането на ракетни установки в Тибетското плато.

От своя страна Пекин е убеден, че Индия е в състояние да блокира достъпа му до „неговото“ Китайско море, най-вече чрез преграда като Андаманския архипелаг [7]. Притесненията и на двете страни нарастват, тъй като почти всичките им доставки на горива идват от Близкия изток и минават през Индийския океан. Ето защо не е изненадващо, че двете страни укрепват на първо място флотите си, без обаче да пренебрегват останалото въоръжаване, за което свидетелстват бурно нарастващите им военни бюджети [8].

Това съперничество е в основата на сформиращите се регионални коалиции. Китай, който е близък с Пакистан, Бирма (Мианмар) и Шри Ланка, ухажва и партньори, с които Индия се стреми да запази или да установи добри отношения, като Иран, Непал и Бангладеш.

От своя страна Ню Делхи се опитва да използва безпокойството от китайската мощ на твърде различни държави, каквито са Виетнам, Сингапур и Япония, с която през 2006 г. подписа важно споразумение за стратегическо партньорство. Освен това Ню Делхи търси сближаване със САЩ, а Пекин може само да се опасява от това партньорство, което, прибавено към японско-американската ос, засилва още ролята на САЩ в Азия.

Тези сложни двустранни отношения обаче не пречат на двете страни все по-често да се съюзяват (и да заемат еднакви позиции) в рамките на многостранните организации. Множеството институции, в които членуват азиатски държави и в по-общ план бързоразвиващи се страни, увеличават честотата и интензивността на обмена: днес Индия и Китай са членки на шест подобни организации в регионален и в междуконтинентален план.

Освен стратегическия триъгълник, обединяващ Русия, Китай и Индия, несъмнено най-емблематична е групата БРИКС. В окончателното решение на първата среща на върха през юни 2009 г. в Екатеринбург (Русия) беше изказано пожелание за поява на многополюсен свят. На втората среща, през април 2010 г. в Бразилия, бяха засегнати по-конкретни геостратегически въпроси, като този за Иран: държавите от БРИК (все още без Южна Африка) се обединиха около позицията, че предложените от Запада санкции не са решение.

По време на третата среща на върха в Сан-я (Китай) през април 2011 г. този клуб на нови сили се превърна в истинска политическа инстанция с присъединяването на Южна Африка. От гледна точка на икономическото си развитие тя не беше на нужното ниво, за да бъде приета, но Китай и Индия се обединиха в защита на интересите на бързо развиващите се страни, както вече бяха направили в рамките на Световната търговска организация (СТО) по време на кръга преговори от Доха и на климатичната среща на върха в Копенхаген през 2009 г. Групата БРИКС не само разкритикува намесата в Либия, но поиска да засили влиянието си в ООН, включително чрез постоянно членство за Бразилия и Индия в Съвета за сигурност, както и (едва прикрито) отговорни постове в Международния валутен фонд и Световната банка, които американците и европейците традиционно си поделят.

Относителната заядливост в двустранните отношения между Китай и Индия се компенсира с интензивен двустранен обмен в рамките на многостранните организации, където двата азиатски гиганта обичат да се противопоставят на Запада. Но докато враждебността от китайска страна не изненадва никого, някои двойствени позиции на Индия объркват.

Изглежда Индия е под сериозен натиск както от страна на „западнофилите“, според които тя е държава-мост (bridge power), способна да се превърне в свързващо звено между Севера и Юга, така и от „ориенталистите“, които на драго сърце биха заменили Вашингтонския консенсус [9] с „азиатски консенсус“ и дори с прословутия Пекински консенсус, съчетаващ икономически либерализъм и политически авторитаризъм.

Смаяните от китайския растеж индийски елити са по-склонни да тръгнат по втория път. Раджив Кумар, директор на Федерацията на индийските търговско-промишлени палати, се върна слисан от срещата в Саня: Най-забележителното в китайския капитализъм е пълното заличаване на разликата между държавния и частния сектор. И двата работят по напълно прозрачен начин под ръководството на Комунистическата партия [10].

Според някои индийски ръководители в международната политика демокрацията вече не е идеал, а политически инструмент. По тази логика намесата в Афганистан (чрез която се отслабва Пакистан) е оправдана, но не изглежда необходимо присъединяването към протестите на Запада срещу нахлуването на Русия в Грузия или срещу резолюция № 1973, позволяваща намеса в Либия.

Индия изглежда осъдена да страда от един вид шизофрения. Отговарящите за въпросите на сигурността са почти изцяло обсебени от възхода на големия съсед, но елитите застават на негова страна срещу Запада, а финансовите и търговските среди са готови да се предадат пред очароването на Пекинския консенсус.

Извън рамките на срещата на върха в Сан-я, Ню Делхи и Пекин решиха да подновят сътрудничеството си в областта на отбраната, замразено след инцидентите от юли 2010 г., да намалят търговските дисбаланси (тъй като Индия отчете дефицит от 25 милиарда долара) и да създадат нов механизъм за съгласуване при граничните спорове.

Колко ще продължи това затопляне, което отразява конюнктурното желание на индийците да окажат натиск върху САЩ, които според тях са все още твърде близки с пакистанците? Никой не знае. Известна е единствено способността на индийците и китайците да изострят отношенията си и да се обединяват срещу Запада в рамките на многостранните организации.

Le Monde diplomatique

Бележки под линия

[1] Sujit Dutta, „Managing and engaging rising China: India’s evolving posture“ (Управление и поемане на задължения от страна на изгряващия Китай: бързо променящото се положение на Индия), The Washington Quarterly, том 34, № 2, пролет 2011, стр. 133.

[2] От BRICS – английския акроним за Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

[3] Saikat Datta, „The great claw of China“ (Великото разграбване на Китай), Outlook, Ню Делхи, 7 февруари 2011.

[4] Jairam Ramesh, Making Sense of Chinindia: Reflexions on China and India (Да придадем смисъл на Китиндия: размисли за Китай и Индия), India Research Press, Ню Делхи, 2005.

[5] Индия и Пакистан спорят за Кашмир от 1947 г.

[6] „A tale of two ports. Gwadar and Chabahar display Chinese-Indian rivalry in the Arabian Sea“ (Приказка за две пристанища. Гуадар и Чабахар изваждат на показ китайско-индийското съперничество в Арабско море), Yale Global, 7 януари 2011, http://yaleglobal.yale.edu

[7] Mathieu Duchâtel, „The PLA navy in the Indian Ocean“ (Флотът на Китайската народна партия за освобождение в Индийския океан), dans „China’s sea power, reaching out to the blue waters“, China Analysis, март 2011.

[8] Военният бюджет на Китай нараства средно с по 10% годишно от тридесет години насам и през 2011 г. официално достигна 91 милиарда долара (International Institute for Security Studies, The Military Balance, 2010, Londres, 2011 (Военният баланс за 2010 г., Лондон, 2011). Този на Индия нараства с една трета спрямо предходната година и през 2009-2010 г. достигна 32 милиарда долара.

[9] Съвкупност от либерални мерки, наложени на задлъжнелите държави през 80-те и 90-те години на XX в.

[10] Rajiv Kumar, „Learning from Chinese capitalism“ (Да се учим от китайския капитализъм), The Hindu Business Line, Мадрас, 16 април 2011.


http://bg.mondediplo.com/article738.html

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.