vicodin
За Изтока и бъдещето – интервю с проф. Нако Стефанов | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

януари 20, 2012

За Изтока и бъдещето – интервю с проф. Нако Стефанов

в категория Известни синолози и изтоковеди, Книги за Китай

Нако Стефанов е професор, д-р на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия – Китай, Корея и Япония, водещ специалист по световна икономика и управление в Източна Европа, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, ТУ, Пловдивския университет „Паисий хилендарски” и НБУ. Автор на над 60 монографии, учебници и брошури, сред които „Японски подход за управление на производството – сравнителен анализ”, „Системата на професионално обучение в Япония”, „Америка, Япония, Европа. Управление на персонала. Уроци за България.”, „Японският модел за фирмено управление” и много други изследвания в областта на човешките ресурси, управлението и организацията на предприятия и фирми.

Зад тези малко стряскащи титли и впечатляващ списък от публикации, стои един неординарен за нашите широти човек. Човек с обширни познания, но и с изключителна скромност; с отдаденост във всичко, което прави – преподаване, писане, анализиране, но и със страст и човеколюбие. Имала съм удоволствието и като китаист, и като първокурсник в Японистика, да слушам негови лекции по икономика на Азия и именно той ме е инспирирал да изследвам дълбоко културните реалии, за да се изградя като добър специалист.  Трудно ми е да го наричам „професоре”, защото е непосредствен човек, много фин и винаги готов да се притече на помощ със съвет или ненатрапчива гледна точка. Между него и събеседника няма фалшива стена от високомерие, а мост, който той сам гради със своето живо слово.

Още по-приятно ми е, че имам възможността да ви запозная с проф. Стефанов и да ви представя най-новата му книга „Иновационното развитие на страните от Източна Азия”, Изток-Запад, 2011

Я. Ш.: Проф. Стефанов, Вие сте единственият специалист анализатор по икономика на далечния Изток от световно равнище в България. В съдбата на всяка ярка личност обикновено се случват повратни моменти и съдбоносни събития, които да отведат към конкретната област, в която се развива най-добре. Имал ли сте подобни моменти и как се разви Вашият интерес към Япония и Източна Азия като цяло?

Н. С.: Нескромно звучи да се изрече, че съм специалист от световно равнище. По-вярно ще бъде да се каже това, че се опитвам да разбера факторите и процесите на социално-икономическата динамика в страните от  Източна Азия, които демонстрират успешно догонващо и изпреварващо развитие през ХХ и сега през ХХI век.

Именно тези постижения на Япония, а по-късно на Република Корея и Тайван, а сега на КНР, са импулсът, който ме подтикна да превърна тяхното изучаване в моя научна съдба. При което интересът ми е тласкан и от стремежа онова полезно, което може да бъде заимствано от опита на страните от Източна Азия да стане достояние на широката общественост у нас, така че да бъде използвано за социално-икономическия напредък на нашата Родина.

Я. Ш.: Вие сте завършил Санкт-Петербургския държавен университет в Русия и сте участвал във формирането на специалност „Японистика” в СУ „Св. Климент Охридски“. Какви са Вашите впечатления от руското образование и руските изтоковеди? Възможно ли е да се пренесе на българска земя качественото висше образование, което поставяше преди СССР на първо място в света по този показател?

Н. С.: Да, аз съм завършил Ленинградския университет, който днес носи наименованието Санкт-Петербургски университет. Ще подчертая, че несъмнено съветската, а днес руската школа по изследване на Изтока е една от водещите световни школи в областта. Аз определено се гордея, че съм възпитаник на такава школа. Но най-важното за мен е това ние да успеем тук да създадем своя, българска школа по японистика, китаистика и кореистика, т.е. по изследване на страните от Източна Азия.

Да, ние имаме своите добри, даже чудесни изследователи, но по мое мнение, досега нямаме своя школа, т.е. създаването на една такава школа предстои. Надявам се, че със съвместни усилия ще можем да изградим такава школа, която да се ползва с уважение в чужбина. Ала най-вече българската школа да може да работи за това българите да знаят повече за тези страни и да се спомогне за укрепване на сътрудничеството с тях.

Я. Ш.: Между Китай и Япония съществува известно обусловено напрежение в отношенията, което по много особен начин се прехвърля и върху изучаващите тези два езика чужденци. Факт е, че съперничество между китайските и японските паралелки съществува, а Вие сте един от малкото хора, които се стремят да прехвърлят мост на дружбата и по-дълбокото разбиране между едните и другите. Как от японист се обърнахте към Китай (не коментирам Южна Корея, защото тя най-малкото политически не е на толкова краен полюс спрямо Япония). Пречи или помага японистичният поглед към китайската култура?

Н. С.: Лично аз винаги съм разбирал и продължавам да разбирам страните от Източна Азия като такива от едно цивилизационно огнище. Никакви съвременни политически конфликти, идеологически  противоречия и т.н. не могат да заличат този общ цивилизационен корен. Въпреки че безспорно тези страни имат своите, понякога значими различия. Смятам, че научното, систематично и задълбочено разглеждане на всяка една от тези страни от Източна Азия в лингвистичен, културологичен, социално-икономически, политически и прочее план, е невъзможно извън този общ цивилизационен контекст.

Я. Ш.: От двадесет години насам онези, които се ориентират към изучаването на източни езици, неизменно предпочитат японския пред китайския език и сякаш повече се асоциират с японската култура, въпреки очевидните постижения на Китай и вече непоклатимото му място като световен икономически лидер. На какво се дължи тази тенденция според Вас?

Н. С.: От 60-те години насам, т.е. след т.нар. „Японско икономическо чудо“ Страната на изгряващото слънце стана много популярна и у нас, и по света. Тази популярност бе подсилена по-нататък и от факта, че през първата половина на 80-те години бе осъществено и това, което аз наричам „Второ Японско чудо“, т.е. превръщането на Япония във велика технологическа сила. И въпреки че в самата Япония говорят за 90-те години на ХХ век и нулевите години на ХХI век като за „изгубеното двадесетилетие“ Страната на изгряващото слънце все още има с какво да учудва света в позитивния смисъл на разбирането за „учудване“.

Този избор на японската тематика несъмнено „плаща данък“ на тази поулярност. Но днес наблюдаваме това, което определено може да се нарече „Китайското чудо“, т.е. превръщането на Китай във велика икономическа и технологическа държава, така че популярността на Поднебесната определено ще расте все повече и повече, и не е изключено да надмине тази на Япония.

Я. Ш.: Очевидно в Европа настъпва криза не само икономическа, но и ценностна, каквато осезаемо усещаме и тук. Вие много пишете по тези въпроси, с видима болка анализирате икономическото състояние на България. Съществуват ли аспекти от икономическите модели на развитие на страните от източна Азия, които според Вас биха били подходящи и приложими по нашите географски ширини?

Н. С.: Да, твърдо съм убеден, че опитът на страните от Източна Азия и в своите позитивни, и в своите негативни аспекти може да послужи като сериозен урок за нашата страна. Несъмнено съществуват най-сериозни и дълбоки различия между нашата страна и тези от Източна Азия, има разминаване в историческото време при прилагането на един или друг подход. Но съществуват определени универсални, цивилизационни стойности, които могат и следва да бъдат приложени или по-точно приспособени към нашите условия. Такива, например, са практиките на това, което наричаме „Японско управление“ на равнище отделна стопанска организация.

Въобще източноазиатския модел на синтез на държавно-планово регулиране и пазарни елементи, безусловно представлява интерес не само за нас, но мисля,че даже за света. Днес се говори за глобална криза. Обаче честно казано, кризата е криза на Западния модел на развитие. Виждаме каква динамика демонстрира Изтока. Европоцентризмът, особено днес в условията на тази криза, не е добър съветник…

Я. Ш.: Смятате ли че съществува управленчески потенциал; държавници и ръководители, които да се вслушат в мнението на специалисти като Вас, и да обърнат посоката на развитие на България?

Н. С.: Засега не виждам сред официално представените в Народното събрание партии и политически лидери сили и хора, способни и имащи политическата воля да търсят едно по-добро бъдеще на България. Такова бъдеще безспорно е свързано с това да се каже „довиждане“ на неолибералния модел, наложен в нашата страна и да се тръгне по пътя на изграждане на иновационна платформа за развитие и създаването на солидарно-творчески тип общество за България.

Я. Ш.: В България бавно, но сигурно, започват да навлизат и китайски капитали. Пример, разбира се, е автозаводът край Ловеч; също бъдещите намеренията за изграждане на соларни паркове, дори цял градски комплекс, обсъдени на последния Българо-китайски бизнес форум. В тази връзка реализацията на кадрите с китайски език изглежда доста сигурна, а професиите, които бъдещите китаисти могат да упражняват, обхващат преводачество, преподаване на езика, екскурзоводство, фирмен персонал, отваряне на собствени предприятия и много други. Какви са японските инвестиции в България и как виждате реализацията на кадрите с японски език в бъдеще?

Н. С.: Не може да се говори за някакви сериозни японски инвестиции в България. В този смисъл реализацията на кадри с японски език е доста по-ограничена. Но сега правим опити да разширим възможностите за реализация не само на японисти, но и за китаисти и кореисти чрез разширяване на хоризонта им като специалисти.

Така например се надяваме от октомври 2012 година да заработи съвместна между Историческия факултет на СУ и ФКНФ-ЦИЕК, представен от катедрата по езици и култури на Източна Азия – специалности японистика и китаистика, както и катедрата по кореистика, съвместна магистърска програма „Историческо и съвременно развитие на страните от Източна Азия“.

За догодина ще се борим да направим такава съвместна магистърска програма със Стопански факултет на СУ – „Икономически и управленски модели на страните от Източна Азия“. Имаме разговори за съвместна магистърска програма по изкуство и култура на Източна Азия с НАТФИЗ. Сега се борим да осъществим и една идея за създаването на Българо-Японски център за иновационен и технологически трансфер. Така че да се разширят възможностите на нашите млади хора – японисти, но и китаисти и кореисти за високоспециализирана и творческа реализация именно у нас, а не в чужбина.

Я. Ш.: Интересът към Изтока все повече се засилва и все повече млади хора се ориентират към изучаването на източни езици. Какво бихте им пожелали и препоръчали в избраното поприще?

Н.С.: Днес в зоната на АТР – азиатско-тихоокеанския регион, се създава 2/3 от брутния продукт на света. Това безспорно ще засилва интереса към страните от Източна Азия, които днес без всякакво съмнение са на предната линия на прогреса не само в АТР, но и в глобален план. Всичко това означава, че за добрите специалисти по Източна Азия ще се разширяват перспективите да се реализират в своите области по един успешен и творчески начин, който да съдейства за устойчивото развитие и на нашата малка, но толкова чудесна страна България.

Затова ще завърша с едно японско пожелание – „Гамбатте кудасай“ – „Дерзайте“  мили колеги!!!

Автор: Яна Шишкова

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.