vicodin
Проф. Десислава Минчева: Китай ме изненада с единството на противоположностите, които живеят абсолютно мирно | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

януари 9, 2012

Проф. Десислава Минчева: Китай ме изненада с единството на противоположностите, които живеят абсолютно мирно

в категория Българи говорят за Китай

За триседмичното пътешествие в Китай на един български преподавател по рисуване, сблъсъка му с Изтока и неговите противоположности Агенция „Фокус” разговаря с проф. Десислава Минчева.

На 9 януари от 18.00 часа в галерия „Академия” тя представя фотоизложбата си „Китай – фрагменти”.

Фокус: Проф. Минчева, предстои откриването на вашата фотоизложба „Китай – фрагменти”. Какъв е акцентът в изложбата?
Проф. Десислава Минчева: Не напразно съм нарекла тази изложба „Фрагменти”, защото това са части, някакви неща от това, което съм успяла да видя, защото съм била за кратко там – три седмици. Много е трудно да навлезеш в дълбочина в разбирането изобщо за този свят. Затова фотографиите са едни парченца, една мозайка, нещо което всеки може да сглобява според собствените си представи. Нямам акцент и да искам на нещо определено да наблегна, просто представям най-различни неща и то видени през моите очи.

Фокус: Това първото посещение в Китай ли беше?

Проф. Десислава Минчева: Да. Това просто беше един сблъсък, в който не можеш да осмислиш какво виждаш, как да го изобразиш, предадеш.
Фокус: Колко фотографии включихте в изложбата и труден ли беше подборът?

Проф. Десислава Минчева: Около 60 са фотографиите. Има лица, има и храмове, скулптура, улици, мъгла, слънце, дворци. За мен подборът беше много труден, защото аз съм пристрастна към всички места, моменти. От близо 5000 да избереш 50-60 си е подвиг.

В тази експозиция все пак ще има всичко, което ми се е сторило по някакъв начин емблематично, интересно или пък по-странно. Има и чернобели и цветни фотографии. Нарочно не съм подхождала прекалено концептуално към тази изложба, защото смятам, че хората твърде малко знаят за Китай и тя все пак по някакъв начин е и познавателна. Експозицията не е чисто концептуален творчески акт, по-скоро е поглед на един художник спрямо реалността.

За мен беше много важно по някакъв начин да споделя това, което съм видяла, чувствала в този момент. И понеже знам, че не на много хора би им се отдал шансът да видят тези места, и при положение, че аз съм художник и предполагам, че имам все пак по-различен поглед към обектите и действителността, реших, че това е най-искрената форма на споделяне, без допълнителни внушения или наслоения. Изложбата е една моментна картина и то фрагментарна на Китай от моята гледна точка.

Фокус: Кога един художник става фотограф, кое ви провокира да изберете фотоапарата пред четката?

Проф. Десислава Минчева: Това са различни неща. Не ми е за първи път. Не съм завършила фотография, но от много години се интересувам, вървяла съм собствен път. Фотографията все пак е един момент, ти спираш един момент от живота. Докато една картина има малко по-различни причини да бъде направена. Фотографията е нещо бързо, просто един документ. Колкото и да е индивидуално изображението, все пак е една фактология. Това е част от моите интереси, защото аз много снимам. То е някакво истерично желание и да спреш този миг и да го оставиш за нататък, да продължи да го има. От много години ме държи.

Фокус: Кои места посетихте за тези три седмици?

Проф. Десислава Минчева: Бях в града Си-ан, който е един от най-старите им градове. Той е в централен Китай и до него е най-близо Теракотената армия – нещо изумително. Може би и затова го избрах. В града има академия, в която имах лекции, уъркшопове и т.н. От там нататък си пътешествах сама, което беше абсолютен подвиг, защото езиковата бариера е чудовищна. Обикалях в радиус от 500 км. Бях в манастира Шаолин, бях в едни забележителни будистки скални храмове в Лунмен и после за три дни бях в Пекин.

Фокус: Как се придвижвахте?

Проф. Десислава Минчева: Със самолети, рикши, скоростни влакове, таксита. Голямо изпитание беше. Но толкова не съжалявам, че утре да ми кажат, отивам пак.

Фокус: С какво Ви изненада Китай?

Проф. Десислава Минчева: С единство на противоположностите – на всяко едно нещо има и противоположна страна и те си живеят абсолютно мирно. А това са невероятни съжителства между традиция и някаква крайна съвременност, между религия и пълна освободеност, мизерия и богати места. Всичко това съществува паралелно и е трудно да бъде осмислено от нормален човек, камо ли от европеец.

Фокус: Как един европеец усеща в Китай границите между Изтока и Запада, къде тези граници са най-видими?

Проф. Десислава Минчева: Истината е, че ако отида още един път в Китай, ще отида на места, където цивилизацията се е намесила по-малко. Такива места има много. Сиан е сравнително един малък град, който има население от 6-7 млн. души. Там хората живеят съвременно и в същия момент свиваш по някоя уличка извън големия булевард и попадаш в Средновековието. Това са много странни съотношения. Не можеш да го дефинираш. Общо взето са много отворени хора, много дружелюбни, любопитни, не са ограничени. За мен беше приятно като усещане цялото това пътешествие.

Фокус: Имаше ли трудности и негативни страни на пътуването?

Проф. Десислава Минчева: Езикът. На много малко места някой говори английски. Вероятно в Шанхай да е друго. Направих си собствен разговорник с моите преводачки там. Нищо не разбират хората. Някои от тях не можеха да четат и китайски, което вече беше драматично. Имах смешни случки в ресторанти – не можех да обясня какво е вилица. С един театър, мимики се оправях. Това беше най-голямото затруднение. Извън университетските среди много, много трудно можеш да комуникираш с китайците. Това, според мен, е голям минус. Там има млади хора, студенти, които не практикуват английски, много малко бяха пътували. Те просто реално нямат необходимост от това нещо.

Фокус: Кои бяха неочакваните гледки в Китай?

Проф. Десислава Минчева: Те са толкова много. Животът е изнесен на улицата. Той е много естествен. На масата, на която продават четки за класическа китайска живопис, от едни тенджери сипват храна на хората и ядат, като мъничко ресторантче – къде продават четки, къде изкуство, къде ресторант. Всичко е смесено. Такова нещо не съм очаквала. Бях в един мюсюлмански квартал. Рикшите са с педали и се движат между небостъргачи. Нямате представа колко е драстична разликата и в същото време има симбиоза между тези два свята. Научих някои неща, които не съм знаела. Има големи разлики не само в религията като философия, но и в ритуалите.

Фокус: Какво научи един български професор в Китай?

Проф. Десислава Минчева: Аз съм страхотен почитател на китайската култура. Не знам дали те нещо са научили от мен, но аз със сигурност. За мен беше обогатяване в истинския смисъл – виждаш нещата в техния първоизточник. Едно е да видиш нещо на картинка, друго е да се изправиш пред един храм с едни огромни фигури, които са толкова невероятни и толкова въздействащи. Това те учи.

Даже, заради езикова бариера ти се учиш да бъдеш толерантен, да разбираш другия начин на мислене. Това са уроци, които не могат по друг начин да бъдат научени. Това е начин да се разшириш, да станеш малко по-голям, да видиш повече неща, да знаеш, да ги усетиш и да разбереш, че си някаква малка частица от този свят.

Фокус: Предвиждате ли и изложба живопис, която да е вдъхновена от това пътуване в Китай?

Проф. Десислава Минчева: За мен картините от съответно място са изключително отговорно нещо, за да не бъдат те илюстрация на нещо. Иска се период от време, за да го преосмислиш и да го видиш. За момента съм абсолютно блокирана и няма как да си помисля за такова нещо.


Екатерина ПАНОВА


http://www.focus-news.net/?id=f20106

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.