vicodin
Китай през погледа на художника Ангел Гешев | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

януари 22, 2007

Китай през погледа на художника Ангел Гешев

в категория Българите в Китай

Димитър АТАНАСОВ
Художникът Ангел Гешев живее в Китай от 11 години. Чухме се по телефона и си уговорихме среща в петзвездния хотел „Prima“ в центъра на Пекин. Веднага се набива в очи, че Ангел отлично владее тъй разбираемия иначе китайски език. Или поне отлично се справя. „Предпочитам да говоря на китайски, отколкото на английски, по-лесно ми е“ – отбелязва по този повод той. И лукаво добавя: „Не е вярно, че който научи китайския, умира – умираш доста преди да си го научил“. След вечеря на въртяща се маса с екзотични ястия, гарнирана с бутилка оризова водка, Ангел ни заведе на китайски масаж. „Не може да дойдеш в Китай и да не опиташ това удоволствие“ – категоричен бе той. И имаше право. Гласът и пръстите на рехабилитаторката китаянка са тъй нежни и изкусни, че авторът цял час скимтя и се бори да не заспи от наслада. После седнахме на бира, местно производство, между впрочем никак не е лоша, и се проточи един филибелийски мухабет, не ти е работа – за Пловдив, за изкуството, за Китай, за неговото семейство… Част от този разговор записах за вас.
Ангел Гешев е на 43, роден е в Града на тепетата, където завършва единственото в страната училище за сценични кадри. Следва в Московската художествена академия, специалност графика и дизайн. Преподава три години в Московското графично студио на Руската художествена академия, след което заминава за Китай. Освен в Пловдив, Бургас и София представя самостоятелни изложби и в Москва, Ашафенберг (Германия), Пекин, Шанхай. Наскоро участва в голяма изложба в Музея на изкуството „Ян Хуан“ по специална покана на Министерството на културата на Китай. Преди време Агенцията за българите в чужбина организира срещата „Българи – творци в странство“, в която вземат участие 72 видни български художници, музиканти, учени и т.н. от чужбина. На общата изложба Ангел Гешев представя чудесна поредица от графики, наречена „Глаголицата“. А на откриването на най-голямата му самостоятелна изложба в Пекин присъстват над 400 души от разноликото светско общество в китайската столица. Босът на германската фирма „Велле мебел“ Томас Леман му предоставя три етажа от фирмения офис.
Ангел е женен за китайка. Съпругата му Ян Ян също е художничка. Запознават се като студенти в Москва. Синът им Георги е кръстен на дядо си от Пловдив, но си има и китайско име, аналог на българското. „Когато дойдохме в Пекин през 1995 г., с помощта на родителите на Ян построихме къщата, която сега е ателие“ – разказва Ангел. Там живеят известно време, след това купуват и апартамент. „Имахме доста поръчки тогава“ – спомня си Ангел. Жена му правила два стенописа, той имал два хотела да оформя, после други два и така работата ги затрупва. След което създават „Студио „A&Y“ – едно от най-големите и престижни ателиета за печат на сериграфия в Китай. Сериграфията е малко популярна у нас графична техника, при която графиките се отпечатват върху специална хартия, наречена „арш“ и „риф“, като се използват между 30 и 120 цвята. Студиото е кръстено на първите букви от малките имена на двамата „A&Y Studio“ и е техният успешен „джойнт-венчър“ (съвместно предприятие) в Китай. „Днес студиото е широко приветствано от китайските художници като начин самите те да бъдат въведени в един съвременен способ“ – цитира той написаното в пресата в България след тяхна изложба миналата година в галерията на НХА. Чрез него артисти от съвсем различни области – независимо дали са живописци, графици или скулптори, могат да се изразяват, превръщайки творбите си в графични отпечатъци. Гешев освен това се занимава и с меценатска дейност – открива млади таланти и налага имената им. Студио „A&Y“ сключва и международни договори за продажба на изкуство – с Тайван, Холандия, Сингапур, Русия. Неотдавна за него излиза огромна статия във всекидневника „Чайна дейли“, чийто тираж превъзхожда всички български вестници, взети заедно. А филмът „Ангел Гешев – едно завръщане към Изтока“, продукция на Евроком – Пловдив, печели първата награда за най-добър филм в раздел „Продукция за изкуствата“ на Втория национален фестивал на авангардния и експериментален видеофилм, който се провежда в Плевен. Документалната лента на пловдивския сценарист Стоян Терзиев и режисьора Борислав Василев по-миналата година получи и насърчителна награда от фестивала „Златен ритон“.
В творчеството неговото вдъхновение остава свързано с историята на България. В съзнанието му витаят космически символи, препускащи конници, неуморимите богомили и разбира се – Орфей… Личният му девиз, който винаги следва, е „Познай себе си и ще познаеш Вселената и боговете“. В картините използва също древни китайски каменни и керамични форми на конници, каляски, дракони, митични същества, а също така много форми и знаци от археологически разкопки в България. Това са знакът на рода Дуло, знакът на седемте планети на прабългарите, старинни звездни карти и схеми, рунически знаци, глаголически текстове. Интересно е откритието на Гешев, че между китайските йероглифи и глаголическите букви има голяма прилика. Разкритие на автора е, че знаците имат и общи смислови значения. „Например глаголичната буква „ша“, която означава планина, е много близка до йероглифа „шан“, чието значение на китайски също е „планина“ – обяснява той. Идеята му не е да доказва кое писмо е по-старо, това е работа на историците, той просто се опитва да привлече вниманието към китайската култура. В неговите картини си дават среща книги, древни текстове на латиница, кирилица, китайски йероглифи, персийски – един микс от писмености и знаци, които той използва и комбинира. „По този начин се опитвам да създам една хармония на общото в различните видове писменост, на общото в историята“ – разкрива своята концепция художникът. Интересът му към глаголицата възниква още в Москва, където се запознава по-обстойно с нея и оттук е провокиран да търси повече източници, да задълбае и да се спре на самия знак. Може би заради това, че е завършил „Плакат“ и знакът му е много близък, а може би и заради това, че е българин, че много обича страната си и всичко, което е свързано с нея. „На мен ми е интересно да покажа един момент, едно достижение на българската култура, която е допринесла толкова много в световен мащаб, именно като писменост“ – аргументира се той. И бърза да добави: „Все пак не бива да забравяме, че кирилицата е третата азбука в Европа, официално призната, когато нито французите са имали собствена писменост, нито немците, а ние вече сме имали собствени книги“.
С Ян печелят достатъчно, сега са си купили по-голямо жилище в центъра на Пекин, половината използват за галерия и офис, а другата половина за живеене и за студио на жена му. „Някъде около 400 квадрата, на два етажа“ – вмята между другото Ангел. Което е достатъчно за всичките нужди, които имат. И в крайна сметка пак се получава някъде около 40 километра от ателието до жилището им, и това в рамките на града. В Китай е много трудно да се определи средният стандарт, защото всеки живее както може, но той смята, че неговото семейство живее над средното ниво. „И все пак това е почти скромно, защото познавам художник, който тази година продаде една картина за 1 милион долара, а друг за 850 хиляди“ – бърза сякаш да се застрахова той. Това били художници със секретарки, с 12 000 квадрата ателиета, с екип от хора, които им работят. „Така че аз и Ян сме едни обикновени труженици на изобразителното изкуство“ – усмихва се графикът.
Те като семейство общуват с доста по-богати хора от тях, хора от бизнеса, които се интересуват от изобразително изкуство. „За да се определи някой къде е в обществото, трябва да се гледа къде живее, каква кола кара и т.н.“ – обяснява Гешев. Той има хонда сивик, и то „автомат“, съвсем скоро я купил и още не могат да я карат нито той, нито Ян, наели са временно за шофьор неин братовчед. Нямат време да се учат тепърва, сега в Пекин започват големите аукциони, в които и те участват, а това са събития от огромно значение за тях.
Средната заплата на неговия печатар в студиото е 250 евро на месец, а един добър специалист, който работи в добра фирма взема към 700 евро – хвърля малко светлина и в социалната сфера Ангел. Това са по-малък тип компании, където работят 7-8 души. А по-големите, където са необходими топ мениджъри и др.под., стигали до 1000-2000 евро на месец. „А съм чувал за заплати от 20 000 евро“ – разкрива той. Смята обаче, че не е толкова важна заплатата, защото може да получаваш 1000 евро и да нямаш за какво да ги похарчиш. „Имам такива приятели, на които къщата им се плаща, обучението на децата им е платено, прислугата им е прислуга, продуктите им се купуват, шофьор имат, децата им ги водят на училище с кола, на целия обслужващ персонал заплатите ги плаща фирмата, а електричество, вода, телефони – всичко е безплатно и в крайна сметка той си остава с парите, които получава, просто няма за какво да ги харчи“ – коментира той, визирайки шведска фирма, в която работели шведски специалисти.
За 11 години, откакто Ангел живее в Китай, цените са се качили няколко пъти, нараснал е броят на ресторантите, а и културата им на поведение е по-различна. „Преди, ако седнеш някъде навън да пиеш една бира с приятел, ако е чужденец, китайците ни гледат като изкопаеми, събира се тълпа около нас, пипат ни косата, дрехите. Днес тези неща ги няма“ – гарантира Ан Чи, както вече го наричат китайците.

http://liternet.bg/publish4/datanasov/a_geshev.htm

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.