vicodin
Летящото килимче | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

януари 22, 2007

Летящото килимче

в категория Китайски приказки

Патокът живееше в тревата на брега до реката. Негова съседка беше мама жаба. И тя живееше сред тревите, но нейните деца не бяха при нея, а в реката. Скоро тя очакваше малките жабчета също да дойдат да живеят на брега. Те всичките вече са дълги една-две стъпки, не са предишните малки попови лъжички. А преместването в новия дом щеше да бъде голямо събитие.
Когато настъпи денят, мама жаба се върна отново за малко в реката, за да се погрижи за децата си. Патокът и останалите животни започнаха да умуват как да организират тържество по случай излизането на малките.
– Господин паток, вие нямахте ли едно вълшебно килимче? – каза жабата,
– Може да разходите децата на килимчето, за да разгледат от високо всичко. Със сигурност ще бъде чудесно!
Патокът, като чу това, плесна с криле и отвърна:
– Точно така, как можах да забравя, че имам такова съкровище!
Всички се разотидоха да се подготвят за празника. Патокът също се прибра вкъщи и веднага се зае да търси летящото килимче. Но уви, от него нямаше и помен. Ами сега, къде е отишло вълшебното килимче! Патокът се отпусна на земята без да знае какво да прави. Внезапно той се сети за едно отдавна изгубено заклинание и бързо го произнесе. Едва го каза и веднага една полска мишка дотича енергично и застана пред него.
– Колко лошо, моето летящо килимче го няма! – й каза разстроено патокът. –  Какво да сторя?
Полската мишка му отвърна:
– Защо не отидеш в гората при горското духче и не вземеш едно. То пази всякакви съкровища.
Патокът веднага отиде да търси духчето, но гората беше голяма и той изгуби пътя. Чак на втория ден, с помощта на гъската, той откри дома му. За нещастие, горското духче беше излязло и вкъщи нямаше никой. Патокът вече беше много притеснен – та тържеството щеше да започне съвсем скоро и той не знаеше какво да прави.
– Бързо погледни, какво е това? – каза гъската, сочейки небето. Патокът вдигна глава и погледна нагоре. Ха, там летеше неговото килимче, а върху него имаше няколко сенки. Той извика изненадано. Килимчето се спусна и от него скочиха няколко облечени в зелени дрешки жабчета.
– Чичо паток, много ти благодарим за хубавия подарък, днес е най-щастливият ден в живота ни! – каза едно от малките жабчета. А друго добави:
– Това килимче наистина е вълшебно, само му казахме името ти и то ни отнесе при теб.
– А, сега се сетих! – плесна патокът радостно с криле.
Чак сега той се сети, че преди няколко месеца е подарил килимчето на мама жаба.
Разбира се, когато килимчето отнесе патока и жабчетата отново на брега, атмосферата там беше много приповдигната и празнична …

Превод: Мила Печенякова

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.