ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

юни 11, 2011

Провинция Юннан

в категория Туризъм и забележителности

Ивайла Попова


Обща информация

Провинция Юннан се намира в югозападната част на Китай. Тя граничи с провинциите Съчуан и Гуейджоу на северозиток, с Тибетския автономен район на запад и с Гуанси-джуански автономен район на изток. На юг от провинция Юннан са държавите Бирма, Лаос и Виетнам. Площта на провинцията е 394,000 кв. м., което е 4.1 % от общата площ на Китай. Населението на Юннан (2009) е 45 710 000 души. Южната част на провинцията образува част от Юннан-гуейджоуското плато.

Административен център на провинцията е град Кунмин, с население от 6 800 000 души (2009 г.). Повечето от диалектите, които се говорят в провинция Юннан, са много близки до диалектите на съседните провинции Съчуан и Гуйеджоу. Освен местния диалект, по-голяма част от населението владее и путунхуа. Тъй като има много различни етноси в Юннан, това оказва влияние върху разнообразието от говорими езици. То включва Тибето-бирмански езици като и, тибетски, дзинпо, наси. Говорят се също така северни лаоски диалекти и езици от групата хмонг-миен (Hmong-mien), известни още като групата езици мяо-яо.

Хората от народността наси използват писмеността дунба, която е единствената идеографична писмена система, която се използва в света днес. Писмеността била първоначално използвана за да дава инструкции на жреците дунба как да изпълняват свещени ритуали. В момента тази специфична писменост се използва главно като привличаща туристи особеност. Юннан е главна туристическа дестинация. Повечето от туристите са китайци, но има тенденция все повече туристически групи, организирани от чуждестранни агенции, да посещават провинцията.


Флора и Фауна

Флората на Юннан е разнообразна. В провинцията има различни видове орех, индийски пипер, камфорово дърво, лаково дърво, дяволско дърво, както и много растения, които се използват в медицината. Една четвърт от всички медицински растения и билки се откриват на територията на провиницията. В Юннан има и над 2000 вида декоративни растения и редки цветя. Представители на декоративните растения са безстъблена иглика, камелия, лилия, тинтява, орхидея, рододендрон, магнолия и други.

В Юннан има и много защитени видове животни. Има 379 защитени гръбначни животни. Сред тях са чипоноса маймуна, белорък гибон, азиатски слон, снежен леопард, гребенчат ибис и черноврат жерав. Птиците също имат многобройни представители. В Юннан може да се видят смеещ се дрозд, мухоловка, дългокрак дрозд, синигер както и други пойни птици.

Релеф и води

В Юннан има варовикови, мраморни и карстови планини, вулкани, както и дълбоки клисури. Разширения на Хималаите проникват в Западен Юннан под формата на планинската верига Хъндуан. Нефритената драконова снежна планина на Лидзян и планината Кагъбо в Дъцин са най-видимите разширения на Цинхай-тибетското плато, което потъва в провинцията, слива се с Юннан-гуйеджоуското плато и създава накои от най-големите клисури в Северен Юннан. Една от тях е клисурата „Скачащ тигър”.

През провиниция Юннан минават река Яндзъ, река Ланцан и река Ну. От югоизточен Юннан извира Перлената река. Освен прочутите езера Диен и Ърхай, има цял регион само с езера, който се намира на 150 км южно от столицата.

Климат

Климатът в Юннан е мек, времето е много топло през по-голямата част от годината. Най-студеният месец е януари със средни температури, вариращи от 8°-17°C. Най-топлият месец е юли със средна температура от 21°- 27° C. Юннан е подходящ за посещения по всяко време на годината.

История

Първо присъединяване на територията на Юннан към Китай

През 1955 г. край бреговете на езерото Диен, което се намира на няколко километра южно от Кунмин, са открити останки от добре развита култура от Бронзовата епоха. Сред предметите, открити в 48 гробници, датирани от 1200 г. пр. н. е., са няколко бронзови съда, върху капаците на които малки статуетки изобразяват ежедневния живот и ритуалите на земеделската общност Диен.

Нейното общество било робовладелско, присъствал и ритуалът да се събират глави на членове на неприятелски племена. Други различни общества и етнически групи може би също са населявали тези територии по същото време. За народностите и и бай се твърди, че са населили територията на Юннан преди 3,000 – 4,000 години. Историкът от династия Хан, Съма Циен, споменава за първи път Юннан, когато разказва за китайската инвазия над общността Диен през 339 г. пр. н. е.

По времето на периода Воюващи царства (453-221 г. пр. н. е.) започва да се обмисля търговски път, който да минава през южен Китай, Бирма и Индия и да продължава нататък. Затова генерал Джуан Цяо от царство Чу бил изпратен за да подчини общността Диен. След кампания, която продължила 10 години, неговото завръщане било възпрепятствано от армии на воюващите царства и той решил да остане. Той се обявил за суверенен владетел на царството на Диен и царството запазило своята независимост и изолация от събитията в Китай, управлявано от последователи на Джуан Цяо, до 109 г. пр. н. е.

През годините на ранно управление на династия Цин важна пътна връзка между Съчуан и Цуйдзин била завършена в югоизточната част на Юннан и така била установена първата префектура в Юннан. С настъпването на династия Хан (207 г. пр. н. е.- 220 г. сл. н. е.), била започната втора инвазия в Юннан. Владетелят на Диен не се противопоставил, защото се надявал, че ако има китайците за съюзници, те ще могат да му помогнат да подчини съседните племена.

Император У Ди издал указ, с който превръщал Диен във васално царство на Поднебесната. Династия Хан установила и префектура в Баошан през 69 г., като по този начин си осигурила власт над важното трансконтинентално разклонение на южния път на коприната, което водело да Бирма и Индия.


Произход на името на провинцията

През ранните години на VIII век шест княза управлявали югозападните територии на Юннан. Има история за един от тях, който докато бил на мисия в Северен Китай, бил попитан откъде идва. Той отговорил, че идва от земя, която е на юг от дъждовния пояс на Съчуан. Според историята, императорът след като чул този отговор, нарекъл родното място на княза Юннан , което означава „на юг от облаците”.

Юннан след устанояваването на Китайска Народна Република

През 1949 г., когато червената армия на Мао Дзъдун навлязла в Юннан, новият режим бил бързо възприет. Като цяло, след като ограничили практикуването на някои от по-древните си практики, като робовладелчество при и и дзинпо, различните народностите живеели добре при новата административна система. По време на Културната революция, някои от обичаите и традициите на малцинствените групи били обявени за „суеверия”. Но когато на власт идва Дън Сяопин, спазването на традициите и обичаите дори започва да се насърчава. Периодът след 1949 г. се счита за периода с най-добро развитие на провинцията.

Народности и диалекти в Юннан

Юннан е провинцията в Китай с най-голям брой етнически малцинства. Официално са признати 24 етнически групи, чиито езици принадлежат към различни езикови групи. Класификацията е направена спрямо езиковата група, към която принадлежат малцинствените групи и в скоби е посочено населението на всяка от народностите. (Mansfield)


Тибето-бирманска езикова група:

Народност и (4,054,000),народност хани (1,248,100), народност лису (557,150) , народност лаху (408,200), народност наси (265,000), народност дзинпо (118,300), тибетци (111,400), народност пуми (29,300), народност арчан(27,600), народност ну(26, 600), народност дзинуо(17,850), народност дулун(5,600).

Сино-тибетска езикова група:

Малцинствена група бай (1,339,000)

Езикова група Тай-кедай:

Народност дай (1,014,000), народност джуан (1,004,000),народност бу-и (34,000), народност шуей (7,700).

Езикова група Мяо-яо:

Малцинствена група мяо (896,700), малцинствена група яо (173,100).


Синитична езикова група:

Малцинствена група хуей (522,000)

Езикова група Мон-кмер:

Народност уа (347,700), народност булан (81,750), народност дъ-ан (15,400)

Монголска езикова група:

Монголци (13,000)

Събития

Водният фестивал на народността дай

Воднията фестивал е най-грандиозният празник на малцинствената група дай. Чрез него се отбелязва идването на новата година, която за народността дай настъпва между двадесет и четвъртият и двадесет и шестият ден на шестия месец по техния календар. По западния календар това съответства на дати около средата на април. Фестивалът продължава три дни.

На първия ден се организират състезания с лодки по река Ланцан. Лодките са шарени, украсени с глави на дракон и драконови опашки. Вторият ден от празника е най-важният. Хората излизат навън и започват да се пръскат и поливат обилно с вода, като се счита, че най-мокрият че ще има най-голям късмет през идната година.

Този обичай идва от легенда на дай, според която в далечното минало живял зъл принц на демони, който пакостял много на хората, отвличал млади красиви жени за съпруги, крадял богатства и ценни предмети. Никой не можел да се изправи срещу него, защото нито вода, нито огън, нито меч можели да го поразят. Когато взел едно много красиво и умно момиче за своя дванайсета съпруга, тя чрез ласкателства и хитрост успяла да разгадае каква е слабостта му и да му отреже главата. Останалите единайсет съпруги, както и всички обикновени хора, твърде се зарадвали.

Момичетата, които били съпруги на демона, поискали да унищожат демонската глава, но каквото и да опитвали, не успявали.Заровили я в земята – ужасна миризма се разнесла, потопили я в реката – реката се надигнала и станало наводнение. Решили, за да не причинява повече пакости главата, всеки ден едно от момичетата да я взима при себе си. Но от нея капела кръв, която цапала дрехите им и затова хората, които били спасени от демоня, им помагали да пръскат с вода дрехите си и да отмиват кръвта. Така се зародил обичаят хората да се поливат с вода.

Изливането на вода може да се свърже и с вярата на хората дай в Хинаяна будизъм и свързания с него ритуал статуиите на Буда да се поливат с ароматизирана вода. Да се използва вода, която да отмие старата година и да посрещне новата, е религиозна практика и в някои други части на Югоизточна Азия. На третия ден от Водния фестивал се палят фойерверки, които да изплашат и прогонят злите духове. Изстрелват се и ръчно направени ракети от бамбук, пълни с барут, които съдържат и малки подаръчета. Всеки се стреми да вземе подаръче, защото това означава късмет през годината.

Кухня

Кухнята на провинция Юннан не спада към нито една от осемте категории в китайската кухня. Тъй като там живеят много малцинствени групи, всяка от които със собствени култура и произход, това разнообразие се е отразило и върху кухнята на Юннан. Използването на диви гъби и диви зеленчуци е специфично за региона. Типични подправки там са лимонова трева, бананови листа и листа на тамаринд (вид тропическо дърво). Много от тези подправки присъстват и в съседна Югоизточна Азия.

Провинция Юннан е позната и като „царство на животни и растения”, затова в нея разнообразието от храни е доста голямо. Кухнята на Юннан, наричана още и кухня Диен, се състои от местни ястия от Кунмин, Североизточен Юннан, от западната част и от южната част на провинцията. Повечето от съставките са зелени, свежи и натурални, включващи зеленчуци, плодове, бамбук и цветя. Ястията не са твърде лютиви.

Ястието Гуоцяо („През моста”) извън провинцията не е много известно, но е характерно за юннанската кухня. То представлява супа, нарязани късове месо, оризови спагети и подправки. Сервира се в голяма керамична купа, вряло и със слой растително масло. Супата се прави от сварени пилешко или свинско и колкото по-бистра е, толкова по-добра е. Овкусяването идва от сварени зеленчуци.

За него има история от южната част на провинцията. Ученик, който се приготвял за изпитите за чиновник, се изолирал на един остров в езеро, за да може да се концентрира само върху ученето си. Неговата съпруга много го обичала и се притеснявала, че ястията, които му приготвяла винаги стигали до него студени, тъй като трябвало да пресече дълъг дървен мост. Но случайно, тя открила начин как да запазва супата топла – да я покрие отгоре с тънък слой растително масло. Нейният съпруг успешно се справил с изпитите. Скоро, ястието станало известно с името „Гуоцяо”.

Други типични за региона ястия включват задушено пиле под капак, както и шунката Сюануей. Задушеното пиле се приготвя, като се захлупва в съд и се готви на пара за няколко часа. Понякога специални лечебни билки се добавят към него, като го правят оше по-хранително. Шунката Сюен-уей, която се прозивежда в град Сюануей, е известна както в Китай, така и в чужбина. Тя има формата на пипа с тънка кожица, отдолу пласт месо, със светъл цвят и силен аромат. Известна е още и като Юннанска шунка.


Традиционният чай

Когато се каже отлежал чай, обикновено се има предвид уникалния, наситен на вкус чай от провинция Юннан, който се нарича пу-ър. Производството на чаят пу-ър е сложен процес, който все още не е напълно познат извън средите на производителите от Юннан, които имат финансов стимул да пазят строго тайната. Пу-ър е единственият вид чай, при производството на който се преминава през ферментиране.

Чаят се прозивежда на два етапа. Първият етап е произвеждането на така наречения „груб чай”. Този етап е подобен на прозиводството на зелен чай. Листата се берат, сортират се, оставят се да съхнат, запичат се, свиват се на рулца, изсушават се на слънце, отново се свиват и накрая се сортират според качеството. При чая пу-ър, запичането се извършва, не за да се финализира периодът на сушене, а за да се премахнат маслата от листата (както се прави при жълтия чай).

Последният етап при прозводството на чая пу-ър зависи от това какъв вид трябва да се произведе. „Суровият” чай се оставя да отлежи дълго време. С времето, съдът, в който чаят се съхранява, придобива уникален аромат. Чаят се оставя или на листа, или чрез матрица се смачква и се оформя на пити. Питите от чай Пу-ър могат да бъдат в различни форми и размери, могат да представляват големи гладки плочки, малки или големи дискове или пък да са малки, оформени спрямо купичка питички, които са една порция от чая.

Хубавият, добре отлежал чай Пу-ър, все по-трудно се открива и цената му е доста висока. За да се предложи по-бързо приготвен и по-лесно достъпен вариант на чая, през 1970 се развива процес с подобни етапи на производство. Познат като „ Уо Дуй”, този процес ускорява отлежаването и само за няколко месеца се произвежда тъмен, силен чай. Този вариант на чая Пу-ър се нарича „сготвен” Пу-ър. Чаят Пу-ър има наситен и униклаен вкус и може да бъде преваряван няколко пъти.

Забележителности в провинция Юннан

Кунмин

Административният център на провинция Юннан е Кунмин. Името Кунмин идва от езика на малцинство И. Кун означава „езеро”, а Мин или Ми означава „племе” или „хора”. Следователно името на града означава „хора, които живеят край езерото”. През 1982 градът е включен в списъка с дведесет и четири исторични и културни града на Китай, съставен от Държавния съвет.

Кунмин се намира в центъра на Юннан-гуейджоуското плато, на височина от 1,890 метра над морското равнище. Градът е заобиколен от планини, а на югозапад за намира голямото езеро Диен. Кунмин се нарича „Градът на вечната пролет”, защото там през зимата не е много студено, а през лятото не е много горещо. Средната годишна температура на града е 15°C.

Кунмин включва пет района, осем окръга и град, наречен Аннин. Населението на Кунмин е над шест милиона, като в него живеят и разноонбразни малцинствени групи като и, бай, дай, хани, наси и други. Те съставят около 15 % от населението на града. Кунмин е известен и като град на цветята. През по-голямата част от годината има разцъфнали цветя навсякъде. Там цъфтят лилия, камелия, азалия, орхидея, магнолия и други видове цветя. За символ на града е избрано цветето камелия. Около езерото Диен има много стопанства, където се отглеждат цветя.

От летището в Кунмин се осъществяват специални полети за по-големи градове в Китай, както и за Япония, Сингапур, Филипините, които пренасят цветя и този вид търговия се е превърнал в основен поминък на фермерите. В югоизточната част на Кунмин, в Доунан, се намира най-големият пазар за цветя в южен Китай, който се посещава от много туристи и търговци от Китай и чужбина. Всяка есен или зима в Международния конгресен и изложбен център в Кунмин има изложба на цветя.

Каменната гора

„Каменната гора” е позната като едно от природните чудеса на земята. Тя се намира в окръг Шълин, на 85 км югоизточно от Кунмин. На площ от стотици квадратни километри, каменни върхове се идигат от земята на пластове като бамбукови стъбла, гори и пагоди. Изследвания от китайски и чуждестранни геолози разкриват, че Каменната гора е на възраст от над 270 милиона години. Местността някога е била океан. През Дългия геологически период от перода Късен Перм (преди 230 милиона години до преди 2 милиона години), океанът постепенно се слегнал и се издигнали огромни скали.

По това време скалите били постоянно удряни от водата и така се оформили причудливите форми, които могат да се видят и до днес. В дебрите на Каменнта гора има многобройни езера, които отразяват скалите и върховете. Една от най-известните скали се нарича Ашима. Тя прилича на момиче от хората сани-разклонение на народността и, с кърпичка в ръка и бамбукова кошница на гърба. За това каменно образование се твърди, че е много реалистично. С Ашима има свързана легенда, тя е героиня на местна приказка от фолклора на сани. Ашима е символ на момичето, което свободно може да направи избор за кого да се омъжи.

Басейнът „ Черен дракон”

На север от Кунмин се намира планината Лунцюен. Басейнът „Черен дракон” е известен даоистки център в планината. Нарича се така, защото има легенда, че във водния басейн живял черен дракон. Дворецът „Черен дракон” има три двора, където местните властващи идвали, за да отдадат почит на дракона и да се помлят за дъжд. Други известни реликви са Фамилната зала на династия Хан, сливовото дръвче от династия Тан, кипарисът от династия Сун и камелията от династия Мин.

Водният басейн се състои от две части. Водата в едната е чиста и дълбока, а в другата – плитка и кална. Водата в чистия басейн извира от земята и изглежда тъмна, тъй като е с много голяма дълбочина. Двете части са свързани с мост. Въпреки че водите тук се преливат, рибата от единия басейн никога не се мести в другия.

Даоисткият храм Лунцюен се крие в дълбините на гората на върха на планината. Той е свещен даоистки център в Юннан и хора от далеч ходят там на поклонение. Състои се от три зали – Бейдзи, Юхуан и Санцин. Залите и другите постройки са добре запазени. За двете сливови дръвчета от династия Тан се казва, че са били засяти през периодите Кай-юен и Тиенбао (713-756) от монах на име Дао Ан. До сливовите дръвчета има два големи кипариса, посадени по време на династия Сун. Те стоят пред залите Дзушъ и Юхуан. За по-голямото се твърди, че е на повече от 1000 години. До кипарисите има каменна стела с надпис, която се счита за една от най-ценните антики в храма.


Храмът Юентун

Храмът Юентун е най-известният будистки храм в Кунмин. През 50-те години на XX век там се е провела голяма церемония за посрещането и изпращаенто на свещените зъби на Буда, която го е превърнала в място с култово значение в Югоизточна Азия. За първи път е построен през късния VIII век, началото на IX век, по времето на династия Тан (618-907).

След две основни реставрации и разширения през периода Чънхуа (1465-1487) от династия Мин и през 1686 по времето на династия Цин, храмът приема сегашния си вид. В него има покрити коридори, мостове и големи зали. Старият храм е известен със своята необичайна структура – висок отпред и нисък отзад. От предната арка се отркива гледка към цялата градина. На север се намира внушителната главна зала „Юентун”. От двете страни тя е обградена с покрити коридори, които вървят покрай канали с чиста вода.

Тази структура на будистки храм, заобиколен от вода, е уникална за Китай. Архитектурата на главната зала е в стила на династия Юен. Около двете главни колони вътре в залата, има два големи дракона, изваяни през династия Мин. Синият и жълтият дракон са изправени един срешу друг. Каменното стълбище от двете страни на главната зала е издълбано в скалите и по него може да се достигне върха на планината.

Отстрани на пътеката са най-древните надписи в Кунмин. Въпреки че са понасяли ветрове и дъждове с векове, днес те са все още ясни и представляват ценна историческа реликва за града. Зад главната зала има две пещери – „Йоугу” и „ Чао-ин”. Пещерите продължават навътре в планината и, според местна легенда, били някога дом на дракони. В южното царство Джао, монах построил храм до скалата, за да бъдат омилостивявани драконите.


Библиография:

1. Gold, Cynthia & Hern, L. Culinary Tea, C. Gold&L.Hern, 2010

2. Han, Carolyn; Han, Jay. The demon king and other festival folktales of China, University of Hawai’i Press, 1995

3. Mansfield, Stephen. China Yunnan province, The Globe Pequot Press Inc., 2007

4. Miller, Lucien; Guo, Xu; Xu, Kun. Tales from Yunnan, University of Washington Press, 1994

5. Mooney, Elieen Wen. Not just a good food guide, Marshall Cavendish Editions, 2007

6. Postiglione, Gerard. China’s National Minority Education, Gerard Postiglione, 1999


В интернет:

1. http://www.chinatouronline.com/china-travel/yunnan-province/index.html

2. http://www.chinaculture.org/library/2008-01/30/content_29539.htm

3. http://www.travelchinayunnan.com/city/kunming/attraction/heilongtan.htm

4. http://www.chinakunming.travel/show.aspx?aid=4944

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.