vicodin
Китай – родина на хартията и книгопечатането (1) | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

юни 11, 2011

Китай – родина на хартията и книгопечатането (1)

в категория Изобретения

Цветелина Недялкова

2011 г.


Три хиляди години история на книгите в Китай

Древен Китай не само е произвел брилянтни достижения за човешката цивилизация, но е показал и тенденция за силнo развитие и успешни перспективи през стотици години на реформи и развитие. Тази тенденция отчасти е обусловила уникалните характеристики на развитието на издателската индустрия на Китай.

В същото време, тя, като важна дейност за събиране на знание и културно наследство, е допринесла много за разпространението и наследяването на китайската цивилизация. Още повече, като една от най-ранните страни с най-развита издателска индустрия, Древен Китай е изиграл важна роля в историята на световното издателско дело. Особено изобретяването и разпространението на хартията и печатането е повлияла дълбоко на развитието на човешкото общество.

След появата на писаната реч като носител на знания, новият проблем за издателската индустрия е да открие подходящ материал за записване. След като като материал за писане вече са използвали бамбука, дървото, гадателните кости, бронза, камъка и коприната, древните китайци изобретяват хартията. От XXІ до XVІ в. пр. н. е. китайското публикуване процъфтява. Тогава се появяват първите писмени паметници. Следват ранни опити за събиране на текстове, при което китайците добиват богат опит в съставянето на сборници и създават свои собствени методи.

Бумът на издателската индустрия способства разпространението на книги и търговията с тях. През ІІ в. пр. н. е., Шусъ, ранен книжен пазар, се появява в Чан-ан и други икономически и културно развити градове. По време на династия Южна Сун (1127-1279) идеята и практиката на авторското право навлиза в книжната индустрия.

Най-ранният знак за авторско право е печатът върху книгата „История на Кайфън” (《东都事略》), писана в периода 1190-1194, на който са изписани 15 йероглифа, означаващи „публикувано първо от Чън от Мейшан, вече регистрирано, забранено е всяко неупълномощено копие”. (Yang&Xiao 2010:1-5)

Поява на книги и сборници

Някои учени смятат, че класическите произведения и библиографиите се появяват още по времето на династия Ся (2100-1600 г. пр. н. е.). Това заключение идва от доста исторически източници. В „Книга на документите”, най-ранната историческа хроника, открита досега, се говори, че писмени записи съществували още на границата между династиите Ся (2100-1600 г. пр. н. е.) и Шан (1600-1046 г. пр. н. е.).

Според „Пролети-есени на Лю Бу-уей”, исторически трактат, по време на династия Ся (2100-1600 г. пр. н. е.) е имало не само постановление за книгите, но и официален имперски астроном, чиято длъжност била да събира и съхранява книгите. Без съмнение документите и записите от Ся са по-скоро писмени записки или архивен материал, отколкото книги. Въпреки това те са достоверни записи на съзнателна човешката дейност, вместо хаотично представяне на йероглифи и затова имат качество на книги.

По време на династия Шан (1600-1046 г. пр. н. е.) древните китайци започват да пишат върху различни материали, резултат на което са разнообразните типове документи, съставени от надписи върху гадателни кости, бронзови епиграфи и надписи върху парчета нефрит, бамбук и дърво. По отношение на съдържание, форма и разпространение, тези надиси имат качества и особености, подобни на тези на книгите. Те показват някои елементи на сборници доколкото някои елементи са развити в процеса на въстановяване, писане, събиране и потвърждаване на верността на фактите, което може да се възприеме като истинска редакторска дейност преди появата на книгата.

Управниците започват да създават специални огранизации за събиране на книги по време на династия Джоу (1045-256 г. пр. н. е.), когато книги се появяват наистина. След 770 г. пр. н. е. докато князете воюват един срещу друг, учените започват да пишат повече книги. Конфуций (551-479 г. пр. н. е.) редактира и събира много древни класически произведения и ги ползва като пособия за своето преподаване. Затова той може да бъде считан за първия известен редактор на книги в Китай. (Yang & Xiao 2010:20-23)

От гадателни кости до хартия: преглед на древните книги

С изобретяването на йероглифите, се появява нов проблем – какво може да бъде използвано да съхранява и разпространява знанието, което носят. Глинени съдове, кости, бронз, нефрит, бамбук, дърво и коприна респективно са използвани като книги. След векове на изследвания, създаването на хартията допринася много за историята на книгоиздаването и световната история.

Гадателните кости

Най-древният материал за писане, използван от древните китайци са гадателните животинси кости и коруби на костенурка. Пиктограми върху тях са познати като надписи върху гадателни кости.

Повечето от гадателните кости, които са намерени досега, са открити при руините Ин (град Ан-ян, провинция Хънан) и са датирани към средата и края на династия Шан (1300-1046 г.пр.н.е.). Суеверните древни жреци питали боговете и предците си за всичко, свързано с живота им. Затова повечето кости съдържат основмно пророкуващи текстове. Освен това някои надписи съдържат информация за броя на пленниците, уловените животни и жертвоприношенията. Обикновено те засягат много аспекти от социалния живот от онова време. (Yang&Xiao 2010:30-32)

Примери за такива надписи са: „Наистина уловихме елени осемдесет и осем, кон един, глигани тридесет, принесохме в жертва два”, „Южното племе ще получи ли реколта? Щастие!”, „Гадахме през дзяин (първи ден от шестата декада), принесете в жертва на Майката-прародителка един овен, един бик, десет кучета”, „Да се опече за Костенурка-река”. (Беливанова 1979:4-7)

Бронзови съдове

Надписите, издълбани върху бронзови съдове, се наричат епиграфи или бронзови надписи. Западен Джоу (1600-771 г. пр. н. е.) е златната ера на бронзовите надписи. Когато бронзовите изделия започват да се използват като съдове в жертвените церемонии, те стават емблема на властта. Затова аристкрацията отливала бронз, за да издълбае важна информация или записи за събития, които трябва да бъдат запомнени. Най-дългият съществуващ бронзов надпис е този на триножника Маогун от 497 йероглифа.

Тези надписи са по-богати от тези върху гадателните гости и представляват записки от жертвени церемонии, война, изобилие в реколтата, държавни документи, императорски речи и изразявне на почит пред прадедите. В сравнение с гадателните кости те имат повече приложение и по своята функция приличат на книги повече, отколкото гадателните кости.

Каменни надписи

Древните хора са издълбавали летописи върху камъни, които можели да бъдат по-лесно откривани, пазени и добивани от металите. Най-ранните такива надписи датират от периода Пролети – есени (770-476 г. пр. н. е.) и са във форма на барабан. Импратор Циншъхуан (259-210 г. пр. н. е.) популяризира каменните надписи, като ги използва на различни места при инспектиращите си обиколки през 12-годишното си властване.

От времената на династия Източна Хан (25-220) са открити много важни текстове издълбани в камък, сред които най-известни са каменните стели и барабани от Сипин (175-183), състоящи се от 46 каменни монумента, съдържащи 7 класически конфуциански трактати. Последователите от следващите поколения следват този модел, а дейностите свързани с гравиране се увеличават шесторно. От тях само Каменните творби от Кайчън1 и Kаменни надписи на император Циенлун2 са се запазили.

Бамбукови и дървени плочки

Преди изобретяването на хартията полираните бамбукови и дървени плочки (летвички) са най-широко разпространеният материал. Една бамбукова плочка се нарича дзиен3 , докато няколко, свързани една с друга чрез малки дупчици в двата края, се наричат цъ4 или дзиен цъ. Празните дървени плочици се наричат бан5 , изписаните – ду6, а тънките – му дзиен7. Дървените прлочки се наричат банду8, а бамбуковите – дзиенду9.

Бамбуковите книги съдържат един, а понякога два или повече реда от йероглифи. Без съмнение първоначално са се използвали за къси текстове. Пишещият е държал горния край на летвичката с лява ръка и е пишел вертикално надолу, държейки четката с дясната си ръка. Когато плочиците са свързвани заедно се наричат цъ. Те са привързвани чрез една връвчица в горния край или свързвани в свитъци – дзюен10 чрез две, или за по-дълги книги три връвчици.

По-късно става по-практично плочиците да се свързват преди да се пише върху тях. Свитъкът се поставя хоризонтално и върху него се пише като се започва от горния десен ъгъл. Йероглифите се изписват вертикално с четка и туш. След като са завързвани една за друга, плочиците биват навивани отляво надясно (така че началото на книгата, т.е. най-дясната дъсчица да бъде развивана първа). Този начин на записване и съхраняване на бамбуковите книги помага да се обясни защо древните книги започват оттам, където днес завършват. (Wilkinson 2000:445)

По отношение на съдържанието, дървените и бамбуковите летвички могат да бъдат класифицирани като чиновническа документация и книги, които включват конфуциански класически произведения, исторически и географски книги, закони и наредби, военни книги и хроники. В сравнение с предишните, те имат своите предимството да са са по-евтини и са лесни за произвеждане, лесно се правят книги, които са удобни за писане и подменяне при грешка. Освен това, те могат да се събират в свитъци, което спомага разпространението на културата. (Yang&Xiao 2010:23-30)

Бамбуковите плочки обаче са тежки за носене и освен това една книга заема огромен брой летвички. Например, Хуей Шъ, изтъкнат учен от периода на Воюващите цатсрва (475-221 г. пр. н. е.), е взимал 5 каруци натоварени с бамбукови книги заедно със себе си. (Deng 2010:20)


Ръкописи върху коприна

Истински ръкопис върху коприна, открит в гробницата на царство Чу в Чанша (дн. провинция Хунан) през 1934 г., е наречен „коприненият свитък от Чу”. Той включва текстове за важни легендарни личности, обкръжени от рисунки на мистериозни същества, направени с четки за писане и туш. (Yang&Xiao 2010:30) Най-известни от ръкописите върху коприна са дванадесетте, открити при разкопки през 1973 г. в Третата ханска гробница (168 г. пр. н. е.) в разкопките на гробницата Ма-уандуей11, недалеч от Чанша. Те съдържат повече от 120 000 йероглифа и включват два преписа на Лаодзъ.

Предимствата на коприната са, че тя не е тежка като бамбуковите и дървени пръчици, може да се реже лесно на различни размери и e удобна. Тя изисква малко място съхранение, пренасяне и четене. Заради високата си цена обаче, коприната е била недостъпна за обикновените хора. (Yang&Xiao 2010:30-32)

Бележки:

1 Каменните надписи от Кайчън са изрязани през 837 г. при управлението на императон Уън Джун, династия Тан (618-907). Дванадесет класически произведения са изписани от двете страни на 114-те плочи с общо 650,252 йероглифа. Днес те се пазят в Гората от стели в град Си-ан, провинция Шаанси. (Тhe People’s Government of Shaanxi Province 2008)

2 Създадени през 1794 г. по време на управлението на император Император Циенлун, династия Цин (1616-1911). Събранието от 190 стели съдържа повече от 630 000 йероглифа. Издълбани са за изложба в Имперската академия в Пекин. Днес се намират в съседство, зад храма на Конфуций. (Wilkinson 2000: 439)

3 简 jiǎn
4 册 cè – йероглифът произхожда от пиктограма, изобразяваща бамбукови плочки, свързани с връв.
5 版 bǎn
6 牍 dú
7 木简 mùjiǎn
8 版牍 bǎndú
9 简牍 jiǎndú
10 卷 juàn

11 Рами (Boehmeria nivea) е растение от семейството на копривните, растящо в Източна Азия. Нарича се още китайска коприва. Влакното му се използва за направата на тъкани, корабни платна, въжета, риболовни уреди, парашути и т.н. Растението се използва и са фураж. (Георгиев 1974: 683)

12 Цинската гробница във Фанматан е датирана от края на Воюващите царства (475-221 г. пр. н. е.). Открити са множество свитъци (около 400 на брой). През 1986 г. са открити 7 карти върху 4 дървени плочи и една върху хартия, която датира от династия Хан. (Wilkinson 2000: 146)

13 Гробницата Ма-уандуей се намира недалеч от Чанша, провинция Хунан. В музея са показани около 3000 предмета от три отделни гробници – на управителя на Чанша (Първа гробница), съпругата му (Втора гробница) и сина му (Трета гробница). Ръкописите са открити именно в Трета гробница. (Li&Luo 2011:94)

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.