vicodin
Бизнес с тигър и дракон | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

април 8, 2011

Бизнес с тигър и дракон

в категория Бизнес, Георги Илиев

Георги ИЛИЕВ

28.01.2006

Трудности и предизвикателства пред чуждите компании в Китай

Когато човек попадне в Китай за първи път, би се изненадал от много неща, но най-необичайни биха му се сторили хората. Китайците не намират за странно да се разхождат и да си пеят на публични места или да пресичат улицата, когато им скимне, независимо колко коли идват насреща. А студентите се подготвят за час в дворовете на университетите, рецитирайки уроците си наизуст.

Бюрокрацията

Но бизнесменът, който се озове в Китай, ще се сблъска с далеч не толкова безобидни културни, правни и мисловни различия.
Ако Римската империя е дала на света правото, то Китайската империя е сътворила бюрокрацията. Изпитната система за назначаване на чиновници в Китай се появява още в I-II в. пр.н.е. Дори комунистическото управление и Културната революция не трансформират коренно бюрократичния механизъм, а просто наслагват още един допълнителен партиен пласт.

Освен двойствеността на системата съществува и друг проблем – бюрокрацията в центъра трудно оказва влияние на бюрокрацията по провинциите. Макар управлението на Китай да изглежда идеално йерархично, всъщност Пекин често губи конт­рол над провинциалните бюрокрации. Правителството например има амбициозни планове за либерализиране на икономиката, но те често биват спъвани на по-ниско йерархично ниво. За да се ограничи отчасти проблемът, четирите големи града на Китай (Шанхай, Пекин, Тиендзин и Чунцин) не се управляват като самостоятелни провинции, а са директно подчинени на правителството.

Дори сингапурските инвеститори, които са етнически китайци, се сблъскват с бюрократични трудности в Китай. През 1994 г. стартира огромен сингапурски проект за създаване на индустриален парк в гр. Суджоу. Сингапурското правителство договаря инвестицията директно с китайското, но пропуска да съгласува проекта с местните власти в Суджоу, които започват да отварят нови индустриални зони и сингапурската се оказва губеща. През 1999 г. сингапурските собственици са принудени да прехвърлят голяма част от дела си в парка на местните власти и едва тогава нещата потръгват.

Бюрократичният принцип надделява и в ръководенето на китайските компании. Най-масовата управленска система е йерархична структура с благосклонен диктатор на върха. Този модел намалява ефективността на управлението на китайските предприятия, но така дава възможност по-ефективните западни фирми да проникват на пазара.

Правото

В Китай личните контакти са по-важни от писмените договори. Докато на Запад задълженията произтичат от договорите, в Китай задълженията произтичат от връзките между хората. Нещо повече – позоваването на договор между двама китайци може да се изтълкува като липса на доверие. Хората от Запад обаче са чужди на китайската схема на колективистично доверие, което обяснява защо китайците са по-склонни да мамят далечните им чужденци, отколкото свои съг­раждани.

Китайската правна система е недоразвита, след като правото спира да функционира за цяло десетилетие по времето на Културната революция през 60-те и 70-те години. Законите започват да се развиват едва от 80-те години, но с по-бавни темпове, отколкото икономическите промени в страната изискват. Китай например все още няма закон, уреждащ фалитите на частни предприятия – съществуващият закон за фалитите от 1986 г. се занимава единствено с държавните.

За никого не е тайна, че Китай има огромни проблеми и с авторското право. В азиатските култури и особено в китайската традиционно се смята, че отделният човек е длъжен да споделя постиженията си с обществото. Затова на авторското право се гледа като на западно изоб­ретение, което поддържа монопола на Запада върху знанието. В резултат на това отношение фалшификатите процъфтяват – от дрехи и електроника до фалшиви ресторанти McDonald’s, кутии Coca-Cola и ножчета Gilette.

Друга проблемна област е юридическият статут на марките. В Китай регистрацията на марка и на търговско наименование на компания са две напълно отделни процедури в два несвързани регистъра. Типичният проблем, произтичащ от това, е историята на навлизането на Starbucks в Китай. Веригата от кафе-салони регистрира своята марка на китайски през 1996 г., но през 2000 г. китайска кафе верига регистрира същото име като свое търговско наименование.

Starbucks съди китайската фирма в продължение на три години, но все пак с щастлив край – съдът наскоро разпореди китайската фирма да спре да ползва името.

Китаецът като социално животно

Китайците често изненадват европееца с нерационални реакции и с поведение, люшкащо се от крайност в крайност. Но всъщност съчетаването на противоположностите се корени още в древната китайска философия, а китайската ирационалност в нашите очи си има социална логика. Например в силно колективистичното китайско общество статусът в очите на колеги и приятели има огромно значение. За един китаец е голямо наказание да бъде унижен пред своите колеги, защото губи „достойнството си“. Но също е неприемливо за един китаец да бъде похвален извън колектива, защото това би го злепоставило пред останалите. Има случаи, когато способни служители отказват да бъдат повишени или да получат паричен бонус, защото това би влошило отношенията им с колегите.

От колективизма и бюрократизираната система произтича и друг основен фактор за успеха в китайското общество: връзките. Според едно изследване 92% от хората в Шанхай заявяват, че връзките имат важна роля в живота им, като делът дори е по-висок при младите. Връзките обаче носят не само облаги, но и задължения, така че самите китайци са много внимателни с кого завързват отношения. (Неслучайно китайската дума за връзки – гуанси – се разчленява като „заключена система“).
Преплитането на връзки и бюрокрация в Китай се изражда в широко разпространена корупция. Борбата с нея засега не дава големи надежди въпреки регулярните показни разстрели на корумпирани държавни служители.

Китайска примка

Много са историите за измамени чужди инвеститори в Китай. Един път китайски партньори отклоняват ресурси от джойнт венчъри с чужденци и поддържат свой собствен таен бизнес в същия бранш. В други случаи китайски мениджъри забягват в чужбина с парите на чуждия инвеститор, който им е гласувал доверие.
Смазването на бюрократичния механизъм също е сложна задача.

В Пекин ресторантите са принудени да плащат рекет едновременно на силови групировки и на полицията, разказва българка (която по разбираеми причини предпочита да на бъде цитирана), работеща като посредник между чуждите компании и китайските институции. А за всемогъщата компания Honeywell се твърди, че не успява да се аклиматизира към Китай, тъй като късно осъзнава, че за да развива петролен бизнес в страната, трябва да финансира обучението на децата на някои властимащи в университети в Швейцария.

Понякога чужденците сами влизат в капан поради непознаване на местните закони. Напоследък зачестяват случаите на чужденци, инвестирали в ресторанти на китайци, без да знаят, че чужди фирми нямат право да притежават дялове в регистрирани от китайци ООД. Така чуждата инвестиция се оказва чиста печалба за китаеца.
Какъв е изводът? Най-сигурният начин да преуспееш на китайския пазар е да играеш по китайските правила.

„Икономист“ наскоро разказа историята на тютюневия гигант British American Tobacco, който, за да изтласка конкурентите си от китайския пазар, предприема агресивна стратегия – купува техни цигари, оставя ги на влажно да мухлясат и след това ги пуска обратно в търговската мрежа, уронвайки имиджа на конкурентните марки.

И все пак, макар че правенето на бизнес в Китай остава трудно, пикът на институционалните и културните препятствия пред чуждите инвеститори в страната може би вече е преминал. След влизането на Китай в Световната търговска организация през 2001 г. постепенно падат пречките пред свободната дейност на чуждите инвеститори, а китайските мениджъри все по-често се образоват на Запад. Остава отворен въп­росът при този огромен наплив от западни компании към китайския пазар дали кръстоската с тигър и дракон няма да породи нов световен мутант – западна компания с китайски бизнес маниери.

Любопитни факти:

Поднебесната – кръг върху квадрата

Разликите между Китай и Запада започват от древността, когато китайците се смятали за центъра на света. Те вярвали, че небето е кръг, а земята квадрат и че кръгът покривал единствено Китай. Затова те се назовавали “Поднебесната империя” и се смятали за единствената истинска цивилизация. А останалите хора по ъглите на квадрата, над които нямало небе, били смятани за варвари. Тази част от китайската митология е жива и до днес.

По традиция китайските императори рядко проявявали интерес към близки и далечни съседи, стига те формално да се признавали за негови васали. Изискването за васалитет се явява пречка пред първия британски посланик в Китай в далечната 1793 г. По време на аудиенция, вместо да се просне пред императора и да удря чело в земята в знак на признание (т.нар. ритуал “коутоу”), той просто коленичил, в резултат на което Китай отказал да сключи искания от Англия търговски договор.

Разказват, че по време на посещение в Китай през 80-те г., Маргарет Тачър се опитала да поправи тази историческа грешка, като се проснала пред портрет на Мао Дзъдун. (Но китайците не приели жеста – тъй като истината е, че тя просто се спънала – и си поискали Хонконг обратно.)

Изискването за отдаване на чест към властите се е запазило и до наши дни. Когато Рупърт Мърдок отива на посещение в Китай, за да договори дейността си на китайския пазар, управляващите първо го подлагат на маратон из коридорите и залите на зданието на китайския парламент и едва тогава го приемат.


http://www.capital.bg/show/index.php?broi=2006-04&page=28-04-1&rubr=globus

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.