vicodin
Ин и ян на китайския турист | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

април 8, 2011

Ин и ян на китайския турист

в категория Георги Илиев

Георги ИЛИЕВ

07.01.2006

Може ли България да спечели от надигащото се цунами от китайски туристи

Преди няколко години бившият министър на външните работи Соломон Паси беше изчислил, че ако всеки китаец драсне по една българска клечка кибрит, ще натрупаме 2 милиарда долара годишна печалба. Ако пък целокупният китайски народ сръбне по една наша бира всеки ден, това щяло да направи някъде към 350 милиарда долара. Ясно е, че бирата родно производство едва ли ще стигне и за половин Пекин, а горите ни вероятно ще бъдат изсечени за една годинa, за да бъде задоволен китайският кибритен пазар. Въпреки това нека помислим какво би се случило, ако китайски туристи тръгнат към България? И на китайците например се продава розово масло вместо бира.

Елате милиарди

Само преди няколко години китайският турист беше истинска рядкост, но напоследък все по-често може да бъде забелязан по улиците и магазините в Европа. До 80-те години китайското правителство позволяваше единствено официални и бизнес пътувания зад граница. През 90-те Китай разреши туристически пътувания в няколко държави, с което бе поставено началото на официалния китайски списък „Одобрени за туризъм дестинации“. Бавното увеличаване на държавите в списъка бе продиктувано от нежеланието на китайското правителство да позволи изтичането на паричен ресурс от страната под формата на разходи за туризъм в чужбина. Едва в 2002 г. към одобрените за туризъм държави бяха добавени първите европейски дестинации: Германия, Малта и Турция.

В наши дни Китай забогатява бързо и вече се бори за престиж на глобалната сцена, а чуждестранният туризъм се превръща във важно средство, с което страната цели да демонстрира пред света известен либерализъм. В последните две години Китай включи в одобрените дестинации България, Румъния, Русия и всички държави от ЕС и в момента китайските туристи имат право да посещават близо 80 държави. Дори и САЩ, основният геостратегически противник на Китай, води преговори за включване в списъка на одобрените дестинации. През 2004 г. китайските туристи, пътували в чужбина, възлизат на 29 млн., за 2005 се оценяват на около 31 млн., а Световната организация по туризъм очаква числото да достигне 100 млн. през 2020 г.


Китайците – №1 по покупки в чужбина

Китай се нарежда на второ място след Япония по разходите за пътувания зад граница, падащи се на международен турист, а общата сума, похарчена от китайци за задграничен туризъм през 2004 г., възлиза на 19 млрд. долара. Нещо повече – китайските туристи са първи в света по стойност на покупките, които правят, докато пътуват зад граница. Тази изненадваща на пръв поглед статистика се основава на два фактора: от една страна, болшинството китайски туристи са бизнесмени или произхождат от семейства на бизнесмени (макар и платежоспособността им да не личи по дрехите), докато повечето японски туристи са пенсионери и студенти.

От друга, китайските мита върху вносните луксозни стоки са толкова високи, че богатите китайци предпочитат да си пазаруват скъпи чанти и парфюми в чужбина. Изследване на „Голдман Сакс“ от края на 2005 г. отрежда на китайците 12% от световното потребление на луксозни стоки, като 5/6 от покупките са направени извън Китай.

За последните две години България отбелязва феноменален напредък при привличането на китайски туристи – скокът е цели 106%, или от 155 на 320 души. Тоест при общо в света 31 млн. китайски туристи за изминалата година България е поела цели 0.00103% (един на всеки 100 000).

И все пак какви са трудностите и възможностите пред България да привлече част от тази растяща вълна от китайски туристи.

На първо място, китайците са известни със своя етноцентризъм и неразбиране на християнската култура, така че трудно могат да бъдат впечатлени с културни забележителности като църкви и манастири. Чуждестранната кухня също не представлява интерес и дори когато пътуват в чужбина, предпочитат тамошната китайска кухня. На официална западна вечеря можете да разпознаете китайците по това кой разрежда скъпите вина със „Спрайт“, за да докара напитката до по-приемлив вкус.

Второ, за китаеца престижът, който пътуването в чужбина дава в очите на колеги и приятели, е по-важен от удоволствието от пътуването. Ако пътувате с китайци, задължително ще ги чуете да броят държавите, през които са минали, а Европа с многото си държави им позволява да навъртят голям брой за малко време. Особено популярни за китайския турист са държави джуджета като Монако и Андора, тъй като позволяват бързо увеличаване на бройката. За съжаление на българската туристическа индустрия посещението на една балканска държава носи по-малко престиж за средния китаец, отколкото малка западноевропейска държава като Дания или Люксембург.

За голямо съжаление на собствениците на курорти, на китайците няма смисъл да се рекламират черноморските плажове, тъй като концепцията „летуване на море“ за тях не съществува. Показателен е следният случай: през 2003 г. група китайски студенти в България решават да експериментират с почивка на море, преди да си заминат от страната. Без да подозират, че останалите хора на плажа ползват масло против изгаряне, те прекарват целия ден под слънцето. Така че, ако все пак видите китаец на плажа, моля, предложете му слънцезащитни средства.

И няколко съвета към хотелиерите: Малко китайци биха приели да бъдат настанени в стая с номер, завършващ на 4, тъй като на китайски цифрата се произнася като „смърт“. Но пък биха се зарадвали на стая 89 („богатство – скоро“). Освен това свикнете с мисълта, че китайците ще пушат навсякъде – те не напразно имат славата на хора, които могат да пушат и да дъвчат едновременно.

Формалностите:

Най-досадното нещо, което китайските туристи трябва да преодолеят, за да посетят България, са спънките при получаване на виза. Не е рядкост китаец да е посещавал Западна Европа и Америка, но да му бъде отказана българска виза. Ясно е, че след като с толкова мъки България издейства безвизов режим с ЕС, страната не може да си позволи да се превърне в център на китайска имиграция. Странното обаче е, че нелегалните китайски имигранти се добират до България по-безпроблемно, отколкото платежоспособните китайски туристи.

Според китайското законодателство местни граждани могат да пътуват в чужбина с цел туризъм единствено в групи, организирани от лицензирани китайски туроператори. Преди да отпътуват, китайците оставят депозит, достигащ над 10 хил. долара, като гаранция, че ще се върнат в страната си, а туроператор, чийто турист не се е завърнал, може да загуби лиценза си. Уповавайки се на тези рестрикции от китайска страна, редица западни държави в последно време либерализират визовите си изисквания за китайски туристи.

Сингапур наскоро въведе безвизов престой до 4 дни за китайски туристи, преминаващи транзитно, с цел да ги привлече да пазаруват в града. Русия пък през август миналата година стана първата държава, въвела изцяло безвизов режим за организирани китайски туристи. На този фон България се откроява като горд бастион, отказващ с лека ръка значителни приходи от туризъм.

Възможностите:

Китайците трудно могат да бъдат развълнувани от чуждите за тях български културни забележителности, но с малко повече PR България би могла да ги привлече с 9-те си паметника на световното наследство в списъка на ЮНЕСКО. След като цял Китай има само 31 паметника на ЮНЕСКО, колегите на китайския турист, посетил българските обекти, сигурно биха се впечатлили от „навъртяната бройка“, особено ако е подплатена и с печат и медал от всеки паметник. В момента повечето обекти в България дават просто една хартийка с надпис „Министерство на финансите“ – билет.

От друга страна, китайците оценяват природата на България – нищо, че упорстват, че Жълтата планина е най-красивата на света, а „от река Яндзъ по-дълбока няма!“. Предимството на българските природни забележителности е безплатният достъп за разлика от практиката в Китай, където всяка туристическа планина е оградена като парк и на входовете се събират такси от около 8-10 долара. И макар че китайските туристи в чужбина са заможни, нюхът им за изгодната сделка си остава фактор, който може да бъде използван.

Китайците са известни със страстта си по хазарта, но китайското законодателство забранява тази дейност в страната.

Бившата португалска колония Макао, която граничи с Южен Китай, успешно привлича китайците със своите казина вече 150 години и прибира приходи от хазарт, съизмерими с тези на Лас Вегас. Самите китайците, които посещават България, казват, че многото казина в София и по Черноморието могат да станат най-силният магнит за китайските туристи.

Друга страст на китайците е пазаруването. В Китай това изкуство е доведено до съвършенство и клиентът има право да се пазари дори и в универсалните магазини. България за съжаление не може да заинтригува китайския турист със стоки, заслужаващи си усърдното пазарене, освен с едно – розовото масло, което е популярно сред всички източноазиатци. Има случаи, в които китайски дипломати са си тръгвали от България със стотици шишенца – идеалният подарък за приятели и колеги нагоре и надолу по веригата.

Българските туроператори вече имат опит с туристи от Япония и от години ги водят на „Празниците на розата“. Ако в програмата за китайските туристи се добави и масов пазарлък за мускали, Розовата долина сигурно би се разпродала за нула време.
И на последно място, китайските туристи си имат свои любими дестинации, например Париж или Будапеща, а не Мадрид или Милано. Обяснението е просто: китайците ходят там, където ходят китайците!

Макар да звучи в стил „Мечо Пух“, това е реалността – китайските туристи следват масата от свои сънародници. За да се завърти цикълът с една нова дестинация като България, на китаеца Джан или Ли първо трябва да се даде възможност да получи виза и да може да комбинира пътуването с някакво по-рационално (бизнес) занимание, като посещение на Пловдивския панаир например. Едва след като достатъчно много китайци са посетили България, броят на туристите би започнал да се мултиплицира от само себе си. А дотогава продавачите на сувенири ще се радват и на отделното напевно запитване за розов мускал.

http://www.capital.bg/show/index.php?broi=2006-01&page=26-01-1&rubr=globus

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.