ПЕКИН – Американският енергиен гигант “Фърст солар” спечели договор с Китай и ще построи най-голямата инсталация за слънчева енергия в монголската пустиня, предаде АФП.
Станцията ще бъде с капацитет 2 гигавата. Ще бъде изградена в Ордос, Вътрешна Монголия, за две петилетки. Ще захранва с електроенергия над 3 млн. китайски домове.
“Ще създадем модел за ускорено масово използване на слънчевата енергия по цял свят, за да се намали ефектът на климатичните промени”, заяви главният изпълнителен директор на “Фърст солар” Майк Ахърн.
Финансовите параметри на договора не се разкриват. Изграждането на подобно съоръжение в САЩ би струвало между 5 и 6 млрд. долара. В Китай цената ще е по-ниска поради по-евтината работна ръка.
Намеренията на властите в Пекин са до 2010 г. 10 на сто от енергията да се доставя от възобновяеми източници, а до 2020 г. – 15 процента.
Те носят странни имена като диспросий, итрий, тербий и неодим. Не, те не са римски императори, а са много редки природни изкопаеми, които обаче започват да стават все по-търсени. Редките метали могат да бъдат открити в хибридни автомобили и вятърни турбини.
В последно време дори музикалните инструменти и мобилните телефони не се произвеждат без тези материали.
„Особено високата нужда на устройства като iPod увеличиха силно търсенето на тези метали“, обяснява Робърт Бейлис от Roskill Information Services в Лондон, цитиран от FAZ. И макар икономическата криза да е натиснала надолу цената на въпросните суровини, Бейлис очаква „търсенето да нараства значително“ и да вдигне стойността им. (още…)
Китайското правителство започна в Сянган първата по своя род продажба на китайски държавни ценни книжа, деноминирани в китайски юани. По този начин властите в Пекин направиха поредната важна стъпка в своята кампания за постепенно разширяване на използването на местната строго контролирана валута в чужбина, предаде BusinessWeek.
Bank of China и Bank of Communications са започнали да приемат заявления за участие в аукциона от страна на обществеността и институционалните инвеститори. Емисията ще бъде на стойност 6 млрд. юана (875 млн. долара). Засега няма информация дали интересът е бил голям, но резултатите ще са показателни за инвеститорките нагласи.
Облигациите ще бъдат емитирани на 27 октомври, а записването за участие в търга ще приключи на 20 октомври. Суверенните книжа с падеж след две години ще имат доходност от 2,25%, а тригодишните облигации ще бъдат с доходност от 2,7%, което е повече от доходността на китайските ценни книжа, които се търгуват в континентален Китай. (още…)
Китайската академия на науките смята, че до 2030 г. китайски космонавти могат и трябва да извършат пилотиран полет до Луната и да създадат там своя база, се казва в доклад на академията, озаглавен “2050 г.: Реформа в науката и техниката и бъдещето на Китай”.
“Развитието на науката и техниката в Китай към 2050 г. ще позволи на икономиката в страната да излезе на първо място в света. До 2030 г. Китай ще е способен да създаде своя база на Луната, а след 2050 г. вече ще има условия за пилотирани полети до далечни звезди и основаване база на Марс”, твърдят учените, цитирани от Интерфакс.
И още: “Китай ще се превърне във високоразвита в политическо, икономическо и културно отношение страна. В значителна степен ще бъдат усъвършенствани социалистическата демокрация и законност, ще бъде достигната социална стабилност и в пълна степен ще бъдат гарантирани политическите права на китайския народ”. (още…)
Китай завърши нова триизмерна карта с висока разделителна способност на цялата лунна повърхност.
Това е важна стъпка към евентуално бъдещо кацане на Луната, съобщиха държавните медии.
След като изпрати човек в космоса през 2003 г., Китай иска да изстреля безпилотен космически кораб на лунната повърхност до 2012 г. и човешка мисия до Луната до 2030 г.
Картата е била изготвена благодарение на данни, получени от първата китайска космическа сонда до Луната “Чан-1″, изстреляна през октомври 2007 г.
Според Лиу Сянлин от Китайската академия на науките, картата ще помогне на учените да изследват характеристиките на лунната повърхност и да задълбочат знанията си в областта на лунната геология и нейното развитие. (още…)
Автобиография
Професионална квалификация
1956 г.
Завършен университетски петгодишен курс на обучение по руска филология, СУ
Завършен тригодишен курс по китайски език към СУ
1964 г.
Защитена докторска дисертация по темата «Шъдзин», в МГУ, Ин-т за източни езици, под ръководството на проф. Л. Д. Позднеева, на тема «Древнекитайская народная песня (на материале «Шицзина»)»
Професионално развитие
1965 г. хоноруван преподавател по китайски език в СУ
1966 г. щатен преподавател (след конкурс), по китайски език в СУ
1980 г. доцент в СУ, катедра по ориенталистика
1994 г. професор в СУ, спец. «Китаистика» (още…)
Всеки, който се е докосвал до изучаването на китайски език в България, е бил повлияван от силата на личността, обаянието, мъдростта и любовта към китайската култура на проф. Бора Беливанова.
Изключително се радвам за това невероятно постижение, давано едва на 16 души в света досега, тъй като то не е само неин личен успех, но гордост за България и българската китаистика. Да сте жива и здрава, професоре, и да ни радвате дълги години с още множество научни разработки и живо слово!
По-надолу публикувам статия, която самата проф. Беливанова любезно ми предостави, в нея ще прочетете и за какво точно събитие става дума:
XVI-ти Международен панаир на книгата — Пекин, септември 2009 г.
В началото на септември т. г. в Пекин бе открит поредният Международен панаир на книгата, тази година под егидата на кралство Испания. Преди официалното откриване, на 02.09.2009 вечерта в една от залите на хотел «Пекин» се състоя тържествена церемония за връчването на специалните награди, с които Общокитайската генерална компания за внос/износ на книги удостоява шест души, представители на преводачите и дейците в сферата на популяризиране на Китай в света: от САЩ (двама), от Испания, от Сингапур, от Южна Корея и от България (проф. Д-р Бора Беливанова), за техния цялостен принос. Тези награди се връчват от 2004 г. и досега с тях са удостоени 16 души. (още…)
电脑 Diànnào компютър
个人电脑(计算机), PC机 Gèrén diànnào (jìsuànjī) PC jī персонален компютър
计算机 jìsuànjī ЕЛКА, калкулатор
电子游戏机 diànzĭ yóuxíjī плей-стейшън
软件 ruăn jiàn програмно обезпечаване
软磁盘 ruăncípán софтуер
软塑磁盘 ruănsù cípán дискета
处理机 chŭlĭjī процесор
我的电脑[wǒ de diànnǎo] (eng: My Computer) мòят компютър
键盘 [jiànpán] клавиатура
鼠标(器)[shǔbiāo (qì)] мишка (още…)
Китайски учени откриха нов участък на Великата китайска стена в провинция Дзилин, Североизточен Китай.
Участъкът е разположен на 11 километра източно от последните известни части на стената. Новооткритите руини се простират на 172 метра. Те са изградени по време на династиите Цин (221-206 г. пр. Хр.) и Хан (206 г. пр. Хр. – 220 г.).
Според последни изчисления общата дължина на Великата китайска стена и свързаните с нея фортификационни съоръжения и естествени укрепления е 8851,8 километра. От тях самата стена се простира на 6260 километра, дължината на рововете достига 360 километра, а още 2232,5 километра са естествените препятствия, тоест хълмове и русла на реки, които също са служели за отбранителни цели. (още…)
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на
Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!