ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

Автор:   Джон Уейли
Резюме

Този труд обсъжда търговската политика на Китай след влизането й в Световната Търговска Организация (СТО) през 2002. Въпросите, касаещи Китай, не са толкова за ползите, които й  предоставя влизането в Световната Търговска Организация, а по-скоро как нейната глобална търговия се разраства след влизането. Разглеждат се три въпроса. Първият е доколко приемането на Китай в СТО й помага при разрешаването на различни ключови проблеми, включително анти-дъмпинговата политика, текстилната търговия и търговията с дрехи. Вторият е участието на Китай в местни търговски споразумения след приемането й в СТО. Третият  са възможностите на Китай да осъществи задълженията, произтичащи от приемането й в Организацията, в областта на ключовите услуги (банкиране, застраховане, телекомуникации). (още…)

Като страна от Антантата, по време на Парижката конференция в началото на 1919 г., Китай настоява за отмяна на наложеното му от Япония на 9 май 1915 г. споразумение („21-те искания”), връщане на концесиите (особено на германските в провинция Шандун), извеждане на чуждите войски от страната и т.н. Съюзниците обаче отказват изобщо да разглеждат въпроса за възстановяването на китайския суверенитет, което предизвиква стихийни недоволство в страната. (още…)

Традиционният писмен език “уънйен” през късното Средновековие вече е бил явен анахронизъм. В империята към това време се е образувал нещо като общ език между управляващите, т.н. език на чиновниците “гуанхуа”. Чиновниците по време на Цин са наречени от западняците мандарини, тъй като са били от “мандзу” манджурите, затова и в Европа езикът “гуанхуа” се нарича още и “мандарински”. Паралелно с него се е развил и “вулгарен” език, на който са писали не чиновниците, който се нарича “байхуа”. (още…)

Сиан се намира в центъра на Китай, пров. Шаанси /陕西/.

С население около 4 милиона, градът е наречен още от римляните Най-великият град в света. За повече от 2000 години история Сиан е видял възхода и падението на множество китайски династии и има неизброимо количество забележителности. Най-ранно присъствие на хора по тези земи има от пред 6000 години от времето на Неолита. Именно в покрайнините на Сиан е разкопано едно от двете най-известни неолитни селища в Китай Банпо – представително за неолитната култура Яншао /наречена още “Култура на цветната керамика”. (още…)

Самобитен, учудващ, нетрадиционен и уникален град е бившата френско-британска колония Шанхай.

Шанхай е рибарско село в средата на 19 век, а сега е космополитен център на културата и индустрията с близо 18 милиона население. Той е и с най-много жители на квадратен метър, тъй като площта му е едва 6200 км². (още…)

В Пекин интересните места са толкова много, че дори за основните няма да стигнат два месеца обикаляне от сутрин до вечер. Най-известни са: Забраненият град, Летният дворец, Храма на Небето, Великата китайска стена. Те са толкова посещавани от туристи, че почти не се виждат в огромното множество.

Забраненият град е най-големият дворец в света.
Планиран е до последната летва като символ на хармонията във Вселената. (още…)

Да се нахраниш в Пекин е лесно и трудно. Навсякъде има ресторанти, закусвални, пелменници. Може да се опита храна от целия свят и от всички краища на Китай. Трудно е да избереш какво ти се хапва в момента.

Пекин е гастрономическият център на севера. Неговото влияние се разпростира и в околните провинции Хубей, Шанси и Хънан. Кухнята е смесица от влиянията на северните завоеватели, южните преселници и императорската кухня, за която винаги е било подбирано най-доброто и най-изтънченото. (още…)

История

Преди 700 000 години в района на Пекин е живял Пекинският питекантроп още наричан синантроп.

През 1027 г. пр. н. е. феодалът Джао от царство Джоу /周封召/ основава Йен /燕/. Построен е като гранично градче, търговски пункт на корейски и монголски племена, китайците от територията на съвременен Шандун и Централен Китай. По време на Воюващите царства се развива до столица на царство Йен. (още…)

Автор: Асен Цветков, събота 15 ноември 2003.

Робърт ван Хюлик (1910-1967) е холандски дипломат и известен синофил (за тези, които
за първи път срещат тази дума – тя е еквивалент на русофил само че за Китай, а защо точно “сино-” е друга история). Докато е посланик в Китай, той се запознава с богатата традиция на китайските детективски романи и повести, най-ранните от които датират от времето на династията Мин. Техен главен герой почти винаги е окръжен управител (магистрат). (още…)