Зорница ГРЕКОВА
http://lib.sudigital.org/record/18827/files/SUDGTL-BOOK-2011-094.pdf

Много съвременни изследователи на Китай и на Китайската комунистическа партия (ККП) все още смятат, че комунистическият режим в КНР дължи дългогодишното си съществуване единствено на употребата на сила. Но в КНР пропагандата е също толкова важна, колкото и полицейските части. С умелото използване на образи и изрази, които дълбоко са залегнали в мисленето и в езика на китайския народ, ККП успява да спечели подкрепата на народа през първите години на установяване на комунистическия режим. Както твърди един от най-известните френски китаисти Ж. Жерне „през целия период от управлението си китайският режим показва своята оригиналност: с вниманието, което отделя на агитацията и на просвещаването на умовете, от една страна, и с една революционна романтика – от друга”.

В КНР от 1949 до 1958 г.  се осъщестяват няколко кампании, чиято цел е да мобилизира населението и то да се приобщи към комунистическата доктрина. Някои автори са склонни да разделят този етап на два подетапа – етап на консолидацията на новата държава (1949-1952)  и етап на „Съветски Китай”, или „Съветски период” (1952/1953-1958). (още…)

Представям ви една от най-ужасните страници от времената на Втората световна война и японското нашествие в Китай.

Към това прибавям и документален филм за „Отряд 731“ (не е за хора със слаби нерви!):

В продължение на 40 години секретните занимания на японския Отряд 731 и неговите клонове остават най-добре пазената тайна от Втората световна война. След победата си Съюзниците изгарят от желание да се доберат до знанията и тайните на японските разработки за биологично оръжие. Най-търсени са цялостните протоколи за експерименти, провеждани върху живи човешки същества. (още…)

Съставител: Яна Шишкова

Династия Джоу (1046-221 г. пр. н. е.)

Днастия Джоу е бурен и твърде дълъг период в китайската история. Разделя се на Западна и Източна Джоу. Около 1046 г. пр. Хр. племената ин биват покорени от племената джоу. Джоу приемат и доразвиват наследеното социално устройство и култура, като впоследствие приобщават историята на инците към своята собствена, затова днес говорим за 5000 години китайска цивилизация, а не за 3000 години например.

Първият владетел на династия Джоу (XI-III в. пр. н. е.) се нарекъл У уан (Владетеля Войнствен), чийто баща бил Уън уан (Владетеля Мирен). От тези двамата започва продължаващото чак до 1911 г. разделение на управляващите на „у” – военни и „уън” – цивилни чиновници. След смъртта на У уан, фактически управляващ станал регентът на малкия владетел, който се нарекъл Джоу гун. Джоу гун се постарал бързо да разпространи културното наследство на инците от династия Шан върху всички завладяни територии. (още…)

Автор: Яна Шишкова

Синантропа

През 1923 г. в Китай е открит синантроп (от cina – Китай), наречен още Пекински човек, по-развита разновидност на питекантропа. Останки на четиридесет синантропа са намерени близо до Пекин в пещерите на Джоукоудиен. По време на Втората световна война, при транспортирането им към САЩ, за по-голяма сигурност, те мистериозно изчезват. Все пак са останали някои доказателства, като пепел от огнище с височина 6-7 метра, кости, оръдия на труда от камък, кост и рога. Изследователите датират по пепелта първия синантроп на възраст 770 хил. години (±80 хил.). За щастие, през 1964 г. в Лантиен (50 км югоизточно от Си-ан) е намерен друг череп на синантроп, който позволява по-обстойни изследвания и подтвърждава значението си като основен участник при формирането на монголоидната раса. Много от антрополозите обаче смятат, че синантропът в един момент е изчезнал напълно и не е оказал влияние върху развитието на човека.

Неолита

Основно за историята на Китай през неолита се съди по културата Яншао съществувала 5000-3000 г. пр. Хр., представителите на която населявали централното течение на Хуанхъ. Представително за тази култура е селището Банпо край Си-ан, превърнато днес в музей на открито. (още…)

С. А. НЕФЕДОВ

Статья депонирована в ИНИОН РАН

Эта статья посвящена рассмотрению истории Китая XIV-XIX веков с позиций нового методического подхода, теории демографических циклов. Как известно, теория демографических циклов изучает процессы изменения численности населения в условиях ограниченности природных ресурсов. Начало этой теории было положено Раймондом Пирлом[1], доказавшим, что изменение численности популяций животных (и, возможно, людей) описывается так называемой логистической кривой (рис. 1).

Логистическая кривая показывает, что поначалу, в условиях изобилия ресурсов и высокого потребления, численность популяции быстро возрастает. Затем рост замедляется и население стабилизируется вблизи асимптоты, соответствующей максимально возможной численности при полном использовании природных ресурсов. Достижение популяцией максимально возможной численности означает существование на уровне минимального потребления, на грани выживания, когда естественный прирост полностью элиминируется голодной смертностью. Это состояние <голодного гомеостазиса> в действительности оказывается неустойчивым, колебания природных факторов приводят к <демографической катастрофе>, катастрофическому голоду или эпидемии. Катастрофа приводит к резкому уменьшению численности населения, после чего начинается период восстановления в новом демографическом цикле. (още…)

Векове наред в Китай евнусите са били единствените мъже извън императорското семейство, допускани до частните покои на Забранения град. Те буквално са жертвали репродуктивните си органи с надеждата, че ще имат изключителен достъп до императора, помогнал след това на някои от тях да станат богати и влиятелни политици

Само два спомена карат възрастния Сун Яотин да се просълзи – спомените за деня, в който неговият баща отрязва гениталиите му и за деня, в който неговото семейство изхвърля тези съхранявани в консервираща течност органи, които биха го направили отново пълноценен в Колелото на преражданията, разказва Ема Греъм-Харисън от Ройтерс. „Съкровището“ било изхвърлено по време на хаоса на културната революция в периода 1966-76 г., когато всичко, свързано със стария строй можело да изложи живота на хората на опасност. (още…)

Коллектив авторов

(в пяти томах)

Сайт «Военная литература»: militera.lib.ru

Издание: История войны на Тихом океане (в пяти томах).  — М.: Издательство Иностранной литературы, 1957, 1958.

Книга на сайте:  http://militera.lib.ru/h/istoriya_voyny_na_tihom_okeane/index.html

Книга одним файлом:  http://militera.lib.ru/h/0/chm/istoriya_voyny_na_tihom_okeane.zip

Иллюстрации:  http://militera.lib.ru/h/istoriya_voyny_na_tihom_okeane/ill.html

OCR, правка: Андрей Мятишкин (amyatishkin@mail.ru)
Дополнительная обработка: Hoaxer (hoaxer@mail.ru) (още…)

Бичурин Иакинф (1840 г.)

Содержаніе. – Комплектъ. – Управленіе. – Вооруженіе. – Ученіе. – Флотъ. – Коплектованіе.

Прежнее состояніе военной силы.

Въ продолженіе первыхъ трехъ династій 2,505–231 годовъ до Р. X. военная служба составляла общую повинность всѣхъ землепашцевъ. Мѣстные начальники были и военными ихъ начальниками. Назначены были извѣстный срокъ службы, извѣстное время для ученія. Такимъ образомъ войско не требовало издержекъ на содержаніе; народъ не былъ изнуряемъ долговременною службою.

Это было одно изъ лучшихъ воинскихъ учрежденій. Домъ Цинь, по введеніи монархическаго правленія въ 931 году до Р. X, отмѣнилъ это учрежденіе; и полагая, что съ прекращеніемъ причинъ къ распрямъ, болѣе не будетъ воины, уничтожилъ оружіе, a въ областяхъ опредѣлилъ только военныхъ учителей. Такимъ образомъ онъ изъ воинскихъ упражненій сдѣлалъ театральную забаву, доходилъ до Халки, и утвердилъ подъ своею властію восточную Монголію отъ Чахаpa до Маньчжуріи. Но послѣ пятилѣтней за престолъ войны между дядею и племянникомъ 1398–1403, домъ Минъ потерялъ всѣ завоеванія въ Монголіи, и хотя перенесъ свой дворъ въ Пекинъ, со всѣмъ тѣмъ болѣе двухъ столѣтій терпѣлъ почти безпрерывныя безпокойствія отъ Монголовъ. (още…)

Казанин Марк Исаакович

Часть 1

Часть 2

Снова в Ханькоу

Прибытие в Ханькоу. Что произошло в Шанхае. Я начальник и подчиненный. Известия о новом наступлении на Советский Союз. Измена и контрреволюция.

В апрельский, по-летнему теплый день мы прибыли в Ханькоу. На пристани нас встретил Мазурин и еще несколько товарищей. Первыми их словами были: ну, ребята, мы не рассчитывали видеть вас живыми.

Шумной процессией мы двинулись к Локвуд-гарденс, где некоторое время были героями дня. Наши товарищи, однако, преувеличивали размеры действительно угрожавшей нам опасности: совершив контрреволюционный переворот и учинив гигантскую бойню в Шанхае, Чан Кай-ши все же сразу не решился порвать с Советским Союзом. Видимо, Ху Хань-мин и другие посоветовали ему сдерживаться в надежде на дальнейшую советскую помощь. Кроме того, как намекнул Мазурин, Чан Кайши, вероятно, считался с тем, что его сын обучался тогда в военном училище Советского Союза. (още…)