Пътят на бодхисатва е дълъг и многостепенен. Той се разгръща във време, обхващащо три огромни периода (калпи). През тези периоди съществото, решило да стане буда заради другите, преминава през множество трансмиграции. В „Аватамсака сутра“ са представени петдесет и две равнища, през които преминава трансмигриращото същество.

Първите десет са равнища на вярата, следват десет равнища на живеене (обитаване), десет равнища на действие и поведение, десет равнища на посвещение (на преход от едно състояние на посветеност в друго), десет степени на възрастване, равнище на чудесно просветление и, накрая, равнище на висше просветление, или тъждественост с буда-същността (буда-природата). Особена важност за будиста имат десетте степени на възрастване (дашабхуми).

Дашабхуми

Десетте степени (дашабхуми) на възрастване на бодхисатва се открояват с особената си важност в съзнанието на махаяниста – за него те имат значението и стойността, които има осмостепенният път (представен в учението за четирите благородни истини) за будиста тхеравадин. Тези десет степени са: (още…)

Будистка общност в България © 2007

Много, много преди идеята, наречена история, да възникне, съществували безполови същности, наречени Ади-Буда или Първоначален Буда. От “Него” възникнала двойнствеността, която трябвало да бъде потенциалния прародител на всичко сътворено. Този двойствен елемент е визуализиран в Будистката естетика и като божеството Вайрасатва и като божеството Вайрадхара.
Важният общ за тях признак е камбаната (женски) и мълнията (мъжки), които те държат в ръцете си. Тези божества са приети да бъдат два израза на един и същ принцип, и извор на всичко съществуващо.

Горната йерархия е в основата си духовна. Тя представя идеализирано абстрактно състояние, разбираемо само за високо съзнание. Обикновените смъртни като нас се нуждаят от някакъв вид конкретен израз, който да произведе прочувствен отговор.
В будизма пътеката към духовното спасение не е някакво възвишено абстрактно пътуване, а достигането на просветление минава през дълбока трансформация на най-съкровената ни същност. (още…)

В този клип може да се запознаете на английски език по много достъпен начин с някои от основните понятия на будизма, като Трите съкровища, Четирите благородни истини, Петте, осемте или десетте забрани, както и Осемметричния път или осемте стъпки на будисткия морал, спазването на които води до нирвана (просветление) :

Махаяна или „Голямата колесница“, е основно направление в будизма.

Оформя се на основата на отделилите се от стхавиравадините (тхеравадините) махасангхики. Като самостоятелно направление се утвърждава на ІV-я събор на будистите, свикан по инициатива на цар Канишка (ІІ в.).

Последователите на махаяна възприемат себе си като радетели за „широкия път“ към нирвана. Разширяват общността и приемат възможността хора, които не са монаси, също да постигат нирвана. Монашеството в махаяна се запазва, но е омекотено като изисквания и не е смятано за единствено възможна форма на религиозния живот. Това позволява на будизма да придобие широка популярност в Индия, Тибет, Китай, Монголия, Виетнам, Япония и др., където той се утвърждава именно във варианта махаяна и форми като ваджраяна, чан будизъм, дзен будизъм, будизъм Чиста земя. (още…)

Будистка общност в България © 2007

Много, много преди идеята, наречена история, да възникне, съществували безполови същности, наречени Ади-Буда или Първоначален Буда. От “Него” възникнала двойнствеността, която трябвало да бъде потенциалния прародител на всичко сътворено. Този двойствен елемент е визуализиран в Будистката естетика и като божеството Вайрасатва и като божеството Вайрадхара.

Важният общ за тях признак е камбаната (женски) и мълнията (мъжки), които те държат в ръцете си. Тези божества са приети да бъдат два израза на един и същ принцип, и извор на всичко съществуващо. (още…)

Същество с пробудена, просветлена същност; същество на пътя на пробуждането; всяко същество, решило да стане буда (да достигне буда-същност, буда-природа), но отказало се от нирвана за себе си, за да помогне на другите да се избавят от страданията на самсарното битие. Равнището на бодхисатва непосредствено предшества най-високото – това на буда-природата, т. е. на Дхармакая или абсолютното тяло на буда. (още…)

За разлика от свещените книги на откровените религии каноничните книги в будизма се създават от будисти, получили просветление. Будисткото учение, Дхарма, получено от Буда Шакямуни в просветление, е вечно и неизменно, но не е неизменна формата, в която то се приема и препредава на другите. Всеки човек, достигнал просветление, може да създаде текст, който се приема за свещен, доколкото всяко просветление възпроизвежда просветлението на Шакямуни. (още…)

Огромен период в сакралното време в будизма, което има цикличен характер. Една голяма калпа (махакалпа) се състои 20 калпи, всяка от които има четири периода, обозначавани на митологичен език като златен, сребърен, бронзов и железен век. Махакалпата се дели още на периоди на създаване на световете, живот на създадените светове, унищожаване на световете и съществуване на хаоса.

Има буда-калпи и пусти (шуня)-калпи. Ако в една калпа се раждат в света много буди, тя е щастлива, а ако не се раждат буди, е нещастна. Настоящата калпа е според тези представи щастлива. (още…)

Съвършенство, превъзходство; по-буквално „онова, благодарение на което се достига другия бряг“, т. е. нирвана. Традиционно в сутрите се говори за шест парамити: щедрост (дана), нравственост (шила), търпеливост (кшанти), мъжественост или доблест (виря), съзерцание (дхяна), мъдрост (праджна). Според легендата Шакямуни устоял на изкушенията на демона Мара, припомняйки си шестте парамити. В махаянските сутри множество действия на бодхисатвите се представят като пряк израз на парамитите.

http://religiology.org/index.php?page=60