Търсех навсякъде документалния филм на Шон Джефърд Beijing punk – един изключително интересен поглед към ъндърграунд сцената на столицата на Китай. Не успях да намеря, затова публикувам подробностите за филма и клипче, което представя част от групите. Ако някой успее да намери из мрежата целия филм, моля да ми пратите линк да го кача за гледане!

Оригинално заглавие: Beijing Punk
Език: английски, китайски
Превод: с български субтитри
Жанр: документален, музикален
САЩ/Китай/Австралия/Великобритания, 2010, 83′
Режисьор: Шон Джефърд
С: Лиу Бао, Невин Домер, Мис Пей, Брайън Хардгруув

Яна ШИШКОВА

Сие Тиенсяо (Xiè Tiānxiào, 谢天笑) или XTX е един от пионерите на рок музиката в Китай.

Сие Тиенсяо формира бандата Cold Blooded Animal (冷血动物 lěng xiě dòngwù), заедно с Ли Мин (Li Ming) и барабаниста Лян Сю (Liang Xu). В периода 1997-2002 триото има стотици участия в Пекин и подписва договор със Scream Records. Бандата издава първия си албум през 2000 г., а през 2001 г. е първата китайска група, която участва на фестивала Southwest Music Festival (SXSW) в Остин, Тексас, САЩ.

Лян Сю по-късно напуска бандата и става част от състава на Hypersensitive Flower, а Сие Тиенсяо заминава за САЩ, където свири в Лос Анджелис и Ню Йорк (2002-2003). След завръшането си в Китай отново създава бандата, заедно с Ли Мин и новия барабанист от Нинся-хуейския автономен район У Жуей (Wu Rui), като я преименува на X.T.X.& Cold Blooded Animal. Следват нови два албума, всеки от които се продава в стотици хиляди оригинални CD-та.

„Слънчоглед“ – 《向阳花》 (още…)

Лекция на тема „Конфуций, неговите последователи и китайското театрално изкуство”, изнесена от проф. Уилям Сун на 18.05.2012 в рамките на Дните на китайския театър, организирани съвместно от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Посолството на КНР в България и Институт Конфуций – София.

Лекцията е записана и предоставена от Ивелина Ватова, специално за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ“:

„Основните акценти в постановката „Последователите на Конфуций“ са два: Конфуций и китайското театрално изкуство, а средната част, „неговите последователи”, е връзката между тях.

Всъщност идеите на Конфуций и китайската традиционна драма (опера) са най-ценното културно наследство на Китай. От друга страна обаче съществува проблемът с тяхната отдалеченост от съвременната култура на Китай, да не говорим за останалия свят. Освен това тези две концепции, сами по себе си, са твърде различни.

Конфуций е живял преди близо 2500 години, а пекинската драма е на около 250 години. Получава се така, че понякога драмата с нейната едва двувековна история е много по-неразбираема за съвременните хора, отколкото идеите на древния мъдрец.

Представянето на дадена концепция чрез театралното изкуство много по-пряко достига до зрителите, отколкото чрез книгите. И тъй проблемът, пред който се изправихме, бе как да превърнем този книжен герой, тази историческа личност в театрален персонаж, в жив човек. Много автори от различни жанрове са се опитвали да направят това. Досега обаче почти никой не е успял. (още…)

Ивелина ВАТОВА

(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ”)

В рамките на Дните на китайския театър в България 15–18.06.2012 от представителите на Шанхайската театрална академия се изигра спектакълът ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА КОНФУЦИЙ с проф. Уан Лидзюн в главната роля на Конфуций.

„На 14 години стъпил на театрална сцена за първи път. И останал на нея цял живот. Толкова го омаяли залата, светлините на рампата, маските, дрехите, аплаузите. Тогава взел и най-важното решение в живота си – да играе в театъра и да се занимава с традиционна китайска опера. Винаги е бил в трупата на Тиендзин, но през 2009 се прехвърля в Шанхай; започва да преподава и в Театралната академия. Сега обучава студентите, но има и административни задължения – заместник директор е на Института по традиционна китайска опера към ШТА.“

И. В.: Как се гради такъв образ? Става дума не за кого да е, а за Конфуций – интелектуалната икона за китайците! А и все пак е живял преди 2500 години.

Проф. Уан: Преди не бях го играл. Освен това в настоящата пиеса той е и твърде различен от традиционния образ, който изкуството му изгражда. Доста се потрудихме преди да вземем окончателно решение за нашата сценична интерпретация. Проучихме много източници. Не беше лесно. (още…)

Ивелина ВАТОВА

(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ”)

Цялото му име е Сун Хуейджу.Като се добави и английското, ще се окаже се, че и на Запад, и на Изток е по-известен като Уилям Сун. Професор в Шанхайската Театрална Академия и неин вицепрезидент. Автор на пиеси, драматург и режисьор. В момента ръководи междукултурен театрален проект, наречен „Последователите на Конфуций”, с който гостува на колегите си в Европа – в София трупата му пристигна от Италия.

И. В.: Професоре, целият ви живот е преминал между китайската и западноевропейската театрална традиция? Свикнахте ли с идеята за културната универсалност?

Проф. Сун: Сама разбирате, че имам достатъчно впечатления от най-разнородни, да не кажа всякакви, културни различия. Повече от 40 години се занимавам с театър и съм имал възможност да видя нещата по начин, твърде по-различен от вашия. Вярвам, че всеки и всички се ражда/ме в култура, която е различна от културната среда на останалите. И въпреки това се научаваме или поне можем да се научим да разбираме другите контексти, докато растем и получаваме знанията си за света около нас, докато се опитваме сами да го изучим, стъпка по стъпка. (още…)

Ивелина ВАТОВА

(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ”)

С любезната подкрепа на Посолството на КНР в Р. България Шанхайската театрална академия (SТА) гостува на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Тя е създадена през 1945 и е най-старото професионално театрално училище в целия този район. В нея се намира и регионалното Азиатско-тихоокеанско Бюро на Катедра „ЮНЕСКО” към Международния театрален институт (ITI).

Ден първи:

Празниците се откриват с българската постановка на ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА КОНФУЦИЙ – идея на Уилям Сун; драматургия на Уилям Сун и Хан Дин-ин; режисура – Снежина Танковска. Спектакъл на студентите от специалност „Актьорство за драматичен театър” в НАТФИЗ, част от международния проект, посветен на великия китайски мъдрец Конфуций.

Самият проект е иницииран от Катедра „ЮНЕСКО” на Международния театрален институт (UNESCO Chair-ITI)) под ръководството на проф. Уилям Сун от Шанхайската театрална академия (ШТА). Той включва постановките на НАТФИЗ – България, ШТА-Китай и Театралното училище – Бостън, САЩ. (още…)

По модел на прочутото предаване на Саймън Коуъл, в Китай за трета година се провежда състезание от този тип. Ето Първи епизод от 2012 г. (след прослушванията), който желае, може да види всички предавания в YOUTUBE. Същинското състезание започва на 12тата минута:

Днес стартира „Седмица на китайското кино“, съвместен проект на Посолството на Китайска народна република, „Нетинфо“ и радио „Китай“.

Шест пълнометражни китайски филма, чрез които всеки ще може да се докосне до традициите, културата и обичаите на Китай, представя Vbox7 през следващите две седмици на адрес:

http://vbox7.com/contests/chinesemovie/?

Филмите са със субтитри на български език и могат да се гледат безплатно.

Шестте филма разказват за бита и живота в Китай – както в големия град, така и в провинцията, разкриват красотата на природата. Режисьорите им са едни от най-големите имена в китайското киноизкуство, умело разказват историиите на героите, търсенията им на самите себе си, на надежда и на любов. (още…)

Напоследък се породи дискусия за преводите от китайски език и в тази връзка ми напомниха за една изключителна статия отпреди няколко години, написана от нашата колега Радина Димитрова в съавторство с Андроника Мартонова. Още тогава бях силно впечатлена, а сега намирам статията за още по-актуална. Надявам се колегата да няма против да я публикувам, тъй като е единственото изследване до момента върху преводите и субтитрирането на китайските филми на български език.

Наслаждавайте се:

Радина Димитрова, Андроника Мартонова

Киното на Далечна Азия все по-настойчиво пристъпва върху белия екран. Върху белия лист обаче все още има празни полета, които могат да бъдат запълнени с различни рефлексии и изследвания по повод “йероглифа на киното”. Голяма част от статиите “за” и “по повод” на източните филми се намират в специализираните филмови издания и в Интернет пространството. Книгите от същата тематична сфера са далеч по-малко и подобно на статиите представят киното на Азия чрез познатите класически киноведски подходи. (още…)