Преди няколко дена поздравихме Стефан Русинов с превода на романа „Живи“ на Ю Хуа на български език. Днес съм щастлива, че специално за България г-н Русинов е организирал прожекция на едноименния филм утре, на 15.12, в платформата Youtube – линкът е в материала. Добре сте дошли да споделите с нас китаистите това изключително по рода си преживяване. https://www.ploshtadslaveikov.com/kultov-kitajski-film-bezplatno-onlajn-spetsialno-za-balgariya/?fbclid=IwAR3eu-tuQ07h4AHVQP1E2NmCH7tOXX59MyKJUGzfvRfiTWhehCSPC27NbkI

Институт Конфуций-София има удоволствието да ви покани на изложбата „Лице в лице с китайската живопис“, която се открива на 17.06.2016 от 18.00 в сградата на Института.
Авторката Джао Мин е млад и изключително талантлив творец с разностранни умения. Тя пристига в България преди година като доброволец учител по китайски език в 138 СОУ „Проф. Васил Златарски“. Отдавайки се на преподавателската дейност, тя пътува и из България, като заобичва нашата красива страна. Така, тя създава чрез картините си истински мост между България и Китай.

Фотографска изложба на
Александра Ангелова

(02 – 30 юни 2016)

Откриване:
02 юни, 18:00 часа
Галерия „Алма Матер“
Ректорат на СУ

Какво е Шангри-ла – легендарна древна земя, художествена измислица, синоним за прекрасна страна-утопия или напротив – реално съществуващо пространство? Името Шангри-ла се появява за пръв път в приключенския роман „Изгубеният хоризонт“ (1933) на английския писател Джеймс Хилтън, като от тогава до сега не спира да провокира въображението на читателите по цял свят, а версиите за предполагаемото местоположение на Шангри-ла непрестанно се множат. Сред най-настоятелните претенденти, оспорващи си митологичното място, са: окръг Джундиен в северозападната част на провинция Юннан в Китай (през 2001 г. дори преименуван на окръг Шангри-ла); град Лидзян, провинция Съчуан, както и Тибетският автономен регион. (още…)

Пет игрални, четири анимационни филма и две лекции са включени в програмата на Фестивала на китайското кино, който се провежда от 16 до 20 май в Институт „Конфуций” на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Селекционер на програмата е доц. д-р Андроника Мартонова от Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

От 15 часа днес тя ще представи лекцията „Китайска акварелна анимация – традиция, естетика и форми”. Тя е посветена на влиянието на китайската традиционна живопис в анимационното кино от източноазиатската страна. „Регионът е изключително богат на кинематографии. Специфичното в азиатското кино е, че тези народи запазват своята културна идентичност. Въпреки че го правят по изключително успешен начин, те стигат до универсални послания. Именно заради това техните филми са много добре разположени във високия клас филмови фестивали. (още…)

Стефан РУСИНОВ
КУЛТУРА

Второто издание на Фестивала на китайското кино се проведе от 4 до 10 април в Дом на киното. Ясно си проличава желанието на Александра Ангелова от Институт “Конфуций” в София и доц. д-р Андроника Мартонова от Институт за изследване на изкуствата да разчупват и разширяват тукашните представи за китайската кинематография, а оттам – и за самия Китай, като подбират различни продукции, жанрове, погледи. С ясното съзнание, че не съм в позицията да дам безстрастна и независима оценка, по мое мнение подборката на организаторите е отговорна и общителна, защото е насочена не към тесен кръг от изрично интересуващи се от Изтока зрители, а към широка публика, която просто обича да поставя себе си някъде другаде през киното. (още…)

Добре сте дошли на Панорамата на китайското кино, която ще се проведе в Дома на киното в София в периода 04-10.04.2016 г. Вход – безплатен, билети – предварително раздаване до два билета на човек от петък на касите на Дома на киното.

За повече информация: http://us7.campaign-archive2.com/?u=72672bd1f1a4da67f0f2d5a30&id=7f57a90958&e=

Стефан РУСИНОВ

на 20.11.2015 г.

Източник: FilmSociety

Цензура-мензура, обаче през последните десетилетия в Китай се върши усилена работа по запаметяването на щекотливата Културна революция — десетгодишния комунистически опит за пълно преосмисляне на култура и човек, вълнуващ, важен и поучителен период, както може да е поучителен само един грандиозен крах, изравящ такива части от същината на човешкото, каквито никой успешен експеримент не би могъл да изрови.
Интересни случаи в художествената дисциплина “Културна революция” са кино-литературните сватби като “Живи” и “Под клоните на глога” на Джан Имоу (съответно по романите на Ю Хуа и Ай Ми), “Царят на децата” и “Сбогом, спътнице моя” на Чън Кайгъ (съответно по повестта на А Чън и романа на Лилиан Ли), “Сиу Сиу” на Чън Чун (по разказа “Баня под небето” на Йен Гълин), “Балзак и малката китайска шивачка” на Дай Съдзие (по собствения му роман), “Градчето Хибискус” на Сие Дзин (по романа на Гу Хуа), “Под жаркото слънце” на Дзян Уън (по романа “Озверели животни” на Уан Шуо)…

Заради ограничената свобода на словото или по-скоро заради разказваческа находчивост, както предпочетете, китайските творци, които насочват поглед към този проект, сходен по трагичност и глупост с Холокоста, не се отпускат по прекия път на демагогията. Техните произведения са привлекателни преди всичко с човешката си история, с изобразяването на силите, слабостите, мъките и радостите на обикновени хора. И някъде там, на втори план, поне в художествено отношение, сред тях витае политическата власт, макроисторията, която неусетно и безвъзвратно променя съдбите на микрогероите, толкова божествена в мощта си, че за нея почти не се и почти няма как да се говори. А съпротивата срещу нея никога не е директна — както никой не се опълчва срещу едно наводнение, а вместо това решава да построи дига, така и героите са заети да утвърждават живота, вместо да роптаят срещу смъртта. (още…)

Красимир КАСТЕЛОВ

Drugotokino

Снощи в столичния Дом на киното бе тържествено открит Фестивалът на съвременното китайско кино, организиран от института „Конфуций“ в София. Залата обаче се оказа твърде малка, за да побере всички желаещи да видят първия филм от програмата, включваща общо 9 заглавия (вижте я тук). Възможно е безплатният достъп да е допринесъл за огромния интерес към събитието, но едва ли може да бъдат накарани толкова много хора да изгледат със затаен дъх до края една съзерцателна философска притча като „Онази планина, онзи човек, онова куче“ и дори да я възнаградят с възторжени ръкопляскания след това.

Оказва се, че все пак имало публика и за бавното, медитативно кино, което е пълен антипод на онова, което се вихри в моловете! И събития като тази „китайска седмица“ са оазиси в пустинята от безсмислени екшъни, предназначени единствено за убиване времето на тийнейджърите.

Трябва да отдадем дължимото и на умната рекламна кампания от страна на организаторите от института „Конфуций“, благодарение на която зрителите снощи знаеха какво да очакват. И затова нямаше разочаровани любители на бойните изкуства, с които най-често свързват китайското кино мнозина у нас.
Не само „Онази планина, онзи човек, онова куче“, а всички филми от програмата разкриват другото лице на китайското кино, което е непознато на масовата публика и което се интересува от съдбите на малките хора, а не от подвизите на измислени супергерои. (още…)

Мещеряков А. Н.

(В книге: А. Н. Мещеряков. Книга японских символов. М., 2003)

A Japanese tattoo artist works on the back of a woman 1946

Все европейцы используют для обозначения подкожной инъекции краски чужое слово — татуировка (только некоторые особо важные ученые мужи предпочитают труднопроизносимое «дерматография»). Впервые этот термин — «татуировка» — был вроде бы зафиксирован капитаном Куком в 1769 году на Таити. Кажется, именно с тех пор морячки и полюбили себя раскрашивать. Когда долго плаваешь (служишь в армии, «мотаешь срок») в исключительно мужской компании, чего только над собой не сотворишь…

У японцев же есть свое слово — ирэдзуми. Переводится вполне доступно — «инъекция туши». У многих народов принято украшать себя татуировкой. Но у японцев уж очень замечательно выходит. Не оторвешься. Словарь Брокгауза и Ефрона, к примеру, отзывался вполне восторженно: «Наиболее совершенные образцы представляетЯпония, где татуировка носит печать такой же высокой художественности, как и японская живопись; татуировка японского простолюдина по яркости и изяществу производит иллюзию дорогого гобелена».

Это сказано о XIX веке, когда татуировки были распространены достаточно широко. Но заходя в японскую баню теперь, часто можно увидеть грозное предупреждение: «Лицам с татуировкой вход воспрещен». Оно и понятно — сейчас основными «носителями» разрисованного тела являются мафиози (якудза). Есть еще и вкрутую захиповавшая молодежь, но она-то как раз пользуется чаще всего не настоящими татуировками, которые на всю оставшуюся жизнь, а их бледным подобием — «переводными картинками», которые в той же бане и смыть можно. (още…)