by James Palmer

Chinese parents bemoan the laziness and greed of their children, but this generation of young people has had enough

In 2004, fresh off the plane in Beijing, I was asked to judge an English competition for high-school seniors. My two co-judges were pleasantly cynical middle-aged sociologists, both professors at Tsinghua University. After listening to the umpteenth speech about how China used to be poor, but was now rich and powerful, I remarked to one of them that the students seemed a little sheltered.

‘They don’t know anything!’ she spat. ‘They don’t have any idea about how people live. None of this generation do. They’re all so spoilt.’

It’s a view I’ve heard time and again over the past eight years, and one of which the Chinese media never tire. The young get it from left and right. This January alone, the jingoistic Major General and media commentator Luo Yuan condemned the young for being physically and mentally unfit, ranting: ‘Femininity is on the rise, and masculinity is on the decline. With such a lack of character and determination and such physical weakness, how can they shoulder the heavy responsibility?’ (още…)

Яна ШИШКОВА

С навлизането на новите технологии, Китай се сблъска с нов проблем, възникнал с политиката на цензура на всякаква информация. Докато имаше само радио и телевизия, властите нямаха затруднения в това да прецеждат „неполезните“ новини и просто да не ги пускат. Блоговете напълно преобърнаха статуквото.

Днес в Китай расте нова прослойка интелигентни и политически активни млади хора, които свободно изказват своите мисли в блогове. Най-авторитетните блогъри от друга страна придобиха статут на независими медии. Проблемът се появява с острата форма на недалновидност на цензорите, които явно са твърде необразовани хора, незапознати със съвременната история, неспособни да се поучат от колапса на СССР и с арабската пролет.

Винаги съм твърдяла, че не желая КНР да се разпадне по начина, по който това се случи в нашата част на света. Не желая свободата да дойде на цената на мизерията и разпада на държавността. В същото време смятам за нетърпима цензурата в Китай. Какво означава да даваш прекрасно образование на своите хора и да ги изучиш умни и начетени, а в същото време да кажеш – „Вие ще мислите до тук, а от тук – ще мислим ние“. Никой няма правото да се изказва по въпроса кой какво следва да мисли и говори. Ние изстрадахме правото на свобода на словото, но нищо от това не получихме – само голо слово. Нима е толкова трудно да има и държавност и неподтиснат народ?

В тази връзка публикувам обяснението на служител на Уейбо за проблемите с цензурата, пратено от приятелка в Китай. Ако някой желае, нека да го преведе, така че да публикувам и превода. (още…)