„Светлина от Изтока“ (Издателство Българи) е първата книга на Наталия Бояджиева.

Във внушителния обем от 352 страници авторката е събрала 48 свои репортажни пътеписа от Китай.

„Виждаме живота от два различни ъгъла – българския и китайския. Съпреживяваме радостта да намерим път към другия и особеното чувство, че в сърцето ни се е отворило трето око – окото на приятелството. Книга за далечната екзотична страна и за приятелството – по детски чисто“ – пише в рецензия за книгата писателят Захари Карабашлиев. Изключителна ценност на книгата е, че тялото съдържа 64 цветни снимки и много черно-бели снимки на места, които Наталия Бояджиева е посетила. Към книгата е вложен DVD диск с аудиозаписи на репортажите и още много снимки на описаните места, събития и ритуали в Китай.

Ето какво споделя авторката за творческите си търсения: „Предизвикателството за мен беше да преведа една чужда култура като китайската на езика и метафората на собствения си начин на живот. Криещите се под повърхността неща са универсални и правят от всички нас човешко семейство. Но как да ги извадя от техните скривалища…“

С изключение на стотината най-необходими думи не научих китайски. Времето и усилията, необходими за изучаването на един толкова труден език, вложих в моите приятелства и това ме направи щастлива. Но като компенсация на липсващия език другите ми сетива се изостриха.
Изненади и неочакваности – на всяка крачка. Понякога съм разпитвала всички мои познати по някакъв въпрос – загадка. Незаменима беше тяхната помощ през целия ми тригодишен престой.
Нямах предварителни нагласи и предубеждения, които да е трябвало да преодолявам. Пристъпих към непознатата страна с отворен ум, открито сърце и жажда да я опозная.“

Наталия БОЯДЖИЕВА

(китайски пътепис)

„Не убивай комар с меч“, „Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът” и „Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава” – това са някои от прочутите афоризми на Конфуций (Кундзъ), записани от учениците му години след неговата смърт.

Династия Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.) го е издигнала до статус на божество, а родният му град Цюфу е станал място за поклонение, което навремето е съперничело на Мека. Още приживе е признат за „Учител на десет хиляди поколения”.

Потегляме към Цюфу, провинция Шандун, през август – един месец преди тържествата във връзка с 2560–та годишнина от рождението на великия мислител. Само след месец тук ще се съберат над десет хиляди души – учени, негови последователи и хора, които твърдят, че са наследници на философа (над два милиона претенденти – най-голямото родословно дърво в света!). Честването на годишнината съвпада с възраждането на религиозните вярвания – будизма, даоизма и конфуцианството в Китай през последните 25 години. Конфуцианството, произлязло от неговите учения, е повлияло на живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам за цели хилядолетия.

Цюфу е малък град, запазил старинната китайска атмосфера от хиляди години. Велорикши и големи файтони превозват купищата туристи до основните забележителности – Комплекса от храмове, построени в чест на Конфуций и гробницата, в която почива той, неговите синове и внуци. Лекият дъждец не разколебава тълпите от почитатели. (още…)

Наталия  БОЯДЖИЕВА

Китайски пътепис за планината Тайшан

Чувала съм, че всеки китаец чувства като свой дълг да изкачи планината Тайшан поне веднъж в живота си. Като на поклонение. Тя не е най-високата китайска планина (едва 1545 м е), но е пълна с история. Свещена е. Всички китайски императори са се изкачвали на върха й, за да отправят от там молитви към боговете. „Тай” на китайски означава красота и спокойствие, а „шан” – планина. Наричат я „Първата планина в света”.

Какво е Тайшан за китаеца – отговорът дойде от моята съседка в Пънлай – Ли Ша. „Когато сме добри приятели с някого, ние казваме, че нашето приятелство е като Тайшан. Човек трябва да я изкачи, за да се почувства лек”. Решихме лично да проверим препоръката.

В подножието на планината сме. Първо се пътува с автобус до някъде. След това има два пътя за изкачване – с лифт до средата и после – по каменната пътека нагоре или пеша по стръмната стълба с повече от шест хиляди каменни стъпала. Това е най-стратегическата част от всички вити планински пътеки към върха, наричат я „Осемнадесетте планински извивки”. Стръмни скали с издълбани по тях надписи – посвещения  се издигат от двете й страни, което я прави да изглежда отдалеч като умалена стълба към Рая.

След кратък семеен съвет решаваме да се качим с лифта, а да слезем пеша – така ще се насладим на разнообразие от гледки. Кълбести мъгли се стелят в планината и когато лифтът ни възнася, имаме чувството, че летим над море от облаци. Усещането е величествено и пречистващо – усещане на птици, които се  реят. (още…)

Наталия Бояджиева

Китайските втори съпруги анахронизъм или действителностИдеята дойде от Моника – моя холандска приятелка. Когато се завърна от Шанхай със съпруга си, между разказите за забележителностите, тя ми спомена и за два феномена, които обикновено убягват на вниманието на туристите – улицата на вторите съпруги и брачния пазар. За първи път чувах за тях и Моника накратко ми обясни, че на тази улица в луксозни жилища живеели младите и красиви „втори съпруги” на богатите китайци. Те карали скъпи коли и пазарували само в бутици. Любопитството ми се разпали, но Моника не знаеше повече. Подари ми само една снимка, която е направила на брачния пазар.

Реших да поговоря с познати китайци, въпреки че темата можеше да е болезнена за тях, съзнавах това. Но нали е част от живота им, а аз искам да го опозная, да разкрия мистерията… (още…)