Искра Мандова е преподавател по китайски език и култура в катедра „Класически и източни езици и култури“ на Великотърновския университет от 2004 г., ръководител на Центъра по китайски език и култура до 2012 г. и директор на Институт „Конфуций“ във ВТУ от основаването му през 2012 г.

През м. април 2013 г. защитава дисертация на тема: „Тански Китай, Византия и ислямският свят (дипломатически, стопански и културно-религиозни контакти)“ и става доктор по Средновековна обща история. От април 2015 г. е доцент по средновековна китайска култура. Научните й интереси са в областта на историята и културата на династия Тан (VII-X в.).

МОНОГРАФИИ:

1. Мандова, И. Културата на китайската епоха Тан (618-907) – непознатата екзотика – I част, изд. Фабер, гр. Велико Търново, 2014, 172 с.
ISBN 978-619-00-0182-9

2. Мандова, И. Тански Китай, Византия и ислямският свят. Дипломатически, стопански и културно-религиозни контакти, изд. Фабер, гр. Велико Търново, 2015, 226 с. (още…)

ИНТЕРВЮ
«Сън в алени покои»
Българският превод на романа

(Звукозапис за излъчване на 18, 25 юни 2013 г., Българска секция на Международно радио Китай)

1. Въпрос: Романът „Сън в алени покои“ заема видно място в историята на китайската литература и представлява върховно постижение сред произведенията на художествения реализъм. В него писателят от династия Цин, Цао Сюецин, е запечатал житейската съдба на богат феодален род и историята на неговия упадък. Бихте ли запознали накратко нашите слушатели със съдържанието на романа?

Петко Хинов: Често пъти съм се питал, защо именно „Сън в алени покои“ е книгата-символ, книгата-обобщение, книгата-огледало на китайското общество и култура не само през 18 век, когато тя е написана, а и досега? Мисля, че в отговора на всеки читател и на всеки изследвач на романа ще се отрази нещо различно и всеки отговор ще бъде правдив. Един сръбски философ е написал следното за Шекспир: „Аз не познавам Шекспир. Не бих и могъл да го познавам. Но той ме познава, той ме е описал, той е нарисувал тайните на душата ми по такъв начин, че докато го чета, сам себе си откривам в него“. Мисля, че същото може да се каже и за романа на Цао Сюецин — той носи читателите в себе си. Навлизайки в него, те навлизат в себе си. Затова той е четим и извън историческия си контекст. (още…)

Госпожа Искра Мандова е може би най-работливият и ентусиазиран китаист в България. От 22 годишна тя отговаря за китайския език във Великотърновския университет и за няколко години успя да организира изключително привлекателна специалност с интересни уроци, богата материална база и сплотен колектив от великолепно обучени специалисти, сред които един от доайените на българската китаистика проф. Бора Беливанова, както и д-р Полина Цончева. С отдаденост, визия за бъдещето, грижа за студентите, г-жа Мандова е пример за учител (не обичам думата преподавател!), който не само може да научи, но и да предаде обич и разбиране за най-древната съществуваща и досега цивилизация на нашата планета.

Имах щастието да се запозная с нея по време на едно обучение за учители по китайски език в Пекин и видях какъв може да бъде един университетски преподавател – далеч от характерната високомерност и сухота, напротив – с огромна лекота, живо любопитство и доброжелателност към всекиго и всичко, тя успя да ме зареди и да ме накара да прогледна отвъд всички трудности и препятствия, които могат да се изпречат на пътя на китаиста в България. До някаква степен именно на нея се дължи и дългият живот на този сайт, защото в трудни моменти тя успява да ме окуражи със своята усмивка и неотклонен прогрес.

Именно затова съм особено щастлива да представя и нея и специалностите с китайски език във ВТУ. (още…)

Нако Стефанов е професор, д-р на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия – Китай, Корея и Япония, водещ специалист по световна икономика и управление в Източна Европа, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, ТУ, Пловдивския университет „Паисий хилендарски” и НБУ. Автор на над 60 монографии, учебници и брошури, сред които „Японски подход за управление на производството – сравнителен анализ”, „Системата на професионално обучение в Япония”, „Америка, Япония, Европа. Управление на персонала. Уроци за България.”, „Японският модел за фирмено управление” и много други изследвания в областта на човешките ресурси, управлението и организацията на предприятия и фирми.

Зад тези малко стряскащи титли и впечатляващ списък от публикации, стои един неординарен за нашите широти човек. Човек с обширни познания, но и с изключителна скромност; с отдаденост във всичко, което прави – преподаване, писане, анализиране, но и със страст и човеколюбие. Имала съм удоволствието и като китаист, и като първокурсник в Японистика, да слушам негови лекции по икономика на Азия и именно той ме е инспирирал да изследвам дълбоко културните реалии, за да се изградя като добър специалист.  Трудно ми е да го наричам „професоре”, защото е непосредствен човек, много фин и винаги готов да се притече на помощ със съвет или ненатрапчива гледна точка. Между него и събеседника няма фалшива стена от високомерие, а мост, който той сам гради със своето живо слово. (още…)

Георги Илиев е един от най-впечатляващите китаисти на своето поколение. Той завърши специалност Китаистика през 2002, а от тогава насам се развива в областта на икономиката и бизнеса с Китай. Ето една изключително интересна негова лекция на английски език (1/6, останалите части гледайте в YouTube):

А ето и част от неговата биография:

Образование:

СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” София
Бакалавър по Китаистика, Отл. 5.97 1997-2002 г.
• Държавни изпити по Китаистика: Отл. 6.00
• Втора специалност Английски език и литература, Отл. 6.00 (1998-2002 г.) (още…)

Малцина са хората, които знаят коя е Джан Сунфън-Канети…

Джан Сунфън беше един от вдъхновителите на китаистиката в България. Първоначално изпълнявала ролята на преводач за първия преподавател по китайски език, прочутия Джу Дъси, тя постепенно възприема делото му за свое. Високо образована, завършила медицина, Джан Сунфън всъщност се посвещава на преподаването на китайски език и просветителската дейност. Тя е единственият човек, който без помощни средства при това съставя и успява да издаде учебник помагало за студентите (по онова време свободно слушащи курсисти, сред които ще се родят светила в китаистиката като проф. Бора Беливанова), както и Тематичен българо-китайски речник с китайско-българска част и граматични пояснения.

Малко знам за нея. Когато влязох в Китаистика през 1995 г., Джан Сунфън вече отдавна не преподаваше и още по онова време изглеждаше като древно мъдро божество. Представете си един Йода в женски вариант – същите очи, в които блести светлина, същия миниатюрен ръст и крехък вид, с блага усмивка на човек видял всичко и все пак изначално простил и оттеглил се от земното, жалейки и обичайки обаче хората. Бях силно впечатлена от нея и макар през всичките тези години много да исках да попия от нейната мъдрост, така и не се осмелих да й се обадя – дотолкова ме е респектирала като личност.

Мир на праха й, дано намери своето красиво прераждане или просто живее по-дълго в своите ученици и учениците на нейните ученици…

Яна Шишкова

Автобиография

Професионална квалификация

1956 г.
Завършен университетски петгодишен курс на обучение по руска филология, СУ
Завършен тригодишен курс по китайски език към СУ

1964 г.
Защитена докторска дисертация по темата «Шъдзин», в МГУ, Ин-т за източни езици, под ръководството на проф. Л. Д. Позднеева, на тема «Древнекитайская народная песня (на материале «Шицзина»)»

Професионално развитие

1965 г.        хоноруван преподавател по китайски език в СУ

1966 г.        щатен преподавател (след конкурс), по китайски език в СУ

1980 г.        доцент в СУ, катедра по ориенталистика

1994 г.        професор в СУ, спец. «Китаистика» (още…)

Всеки, който се е докосвал до изучаването на китайски език в България, е бил повлияван от силата на личността, обаянието, мъдростта и любовта към китайската култура на проф. Бора Беливанова.

Изключително се радвам за това невероятно постижение, давано едва на 16 души в света досега, тъй като то не е само неин личен успех, но гордост за България и българската китаистика. Да сте жива и здрава, професоре, и да ни радвате дълги години с още множество научни разработки и живо слово!

По-надолу публикувам статия, която самата проф. Беливанова любезно ми предостави, в нея ще прочетете и за какво точно събитие става дума:

XVI-ти Международен панаир на книгата — Пекин, септември 2009 г.

В началото на септември т. г. в Пекин бе открит поредният Международен панаир на книгата, тази година под егидата на кралство Испания. Преди официалното откриване, на 02.09.2009 вечерта в една от залите на хотел «Пекин» се състоя тържествена церемония за връчването на специалните награди, с които Общокитайската генерална компания за внос/износ на книги удостоява шест души, представители на преводачите и дейците в сферата на популяризиране на Китай в света: от САЩ (двама), от Испания, от Сингапур, от Южна Корея и от България (проф. Д-р Бора Беливанова), за техния цялостен принос. Тези награди се връчват от 2004 г. и досега с тях са удостоени 16 души. (още…)

Монашеско име – архимандрит Иакинф; роден на 29 августа (9 сентября) 1777 г. в с.Акулево, Чебоксарски край в Казанска губерния, починал на 11 (23) май 1853 г., Санкт-Петербург. Един от първите китаисти на Русия и в света.

Руски дипломат, изтоковед и пътешественик, владее китайски език, завещал на поколенията голям брой изследвания за Китай и съседните му страни. Въвел в световен научен оборот значително количество китайски исторически източници, в това число „Описания на Дай-Цинската империя“. Член-кореспондент към санкт-петербургската академия на науките (от 17 декември 1828 г.).

Баща – свещеникът Яков Данилович Бичурин (1749-1812). (още…)