Главы 1-10

Глава 11
в которой говорится о том, как Лю Бэй спас Кун Юна в Бэйхае, и о том, как Люй Бу разбил Цао Цао в Пуяне

Этот план предложил мудрый Ми Чжу, человек богатый, родом из Сюньсяня. Он занимался торговлей и ездил в Лоян по делам. Однажды, возвращаясь домой, он встретил красивую женщину, которая обратилась к нему с просьбой подвезти ее. Ми Чжу предложил женщине место в повозке, а сам пошел пешком. Затем, уступив уговорам женщины, он сел в повозку рядом с нею, но держался прямо и ни разу не взглянул на нее. Так проехали они несколько ли. Женщина, собираясь сойти, сказала ему на прощанье:

– Я властительница южной звезды Огненной добродетели и получила повеление Верховного владыки сжечь твой дом. Но я тронута твоим учтивым обхождением и потому предупреждаю тебя: торопись с возвращением и спасай свое добро – я приду ночью.

Сказав так, она исчезла. (още…)

Троецарствие в Китае, Л. Н. Гумилев

Таблица соответствия английской  (pinyin) и  русской транскрипции китайских слогов

Хронология и краткое изложение основных событий романа «Троецарствие»

Список географических названий в романе Троецарствие

Исторические имена и названия в романе Троецарствие

Указатель терминов (чины, должности, меры длины и веса, и т.п.)

Троецарствие – карта действий

Перевод с китайского В. А. Панасюка
Стихи в обработке И. Миримского
Ло Гуань-Чжун. Троецарствие, ГИХЛ, М., 1954

Глава 1

в которой повествуется о том, как три героя дали клятву в Персиковом саду, и о том, как они совершили первый подвиг

Волны Великой реки бегут и бегут на восток,
Славных героев дела уносит их вечный поток;
С ними и зло, и добро – ничто не вернется назад.
Только, как прежде, во тьме, тысячи тысяч веков,
Сверстники солнца и звезд, безмолвные горы стоят. (още…)

Мелетинский Е.М.

От мифа к литературе. Мелетинский Е.М. М.: РГГУ, 2000, с. 24-31.

(за OCR спасибо А.М.)

Миф является средством концептуализации мира – того, что находится вокруг человека и в нем самом В известной степени миф – продукт первобытного мышления. Его ментальность связана с коллективными представлениями (термин Дюркгейма), бессознательными и сознательными скорей, чем с личным опытом. Первобытная мысль диффузивна, синкретична, неотделима от сферы эмоциональной, аффективной, двигательной, откуда происходят антропоморфизация природы, универсальная персонификация, анимизм, метафорическая идентификация объектов природных и культурных. Универсальное совпадает с конкретно-чувственным. Вот почему мы находим в мифе трансформации внешнего вида: существо может иметь много рук и голов, глаз и т. д., или, например, болезни могут быть представлены в виде чудовищ, люди в образе животных (тотемизм), целый космос в виде космического древа или антропоморфного великана. В мифе отождествляются форма и содержание, символ и модель, часто не разделяются и не различаются субъект и объект, знак, вещь и слово, сущность и имя, объект и его атрибуты, а также единичное и множественное, пространство и время, происхождение и природа объекта. Мифологическая концептуализация не лишена логики, но она неуклюжа, действует при помощи медиации и бриколажа (описанных К. Леви-Стросом). (още…)

Маслов А.А.

Китай: колокольца в пыли. Странствия мага и интеллектуала. А. А. Маслов, М.: Алетейя, 2003, с. 83-99.

Одна из странностей развития китайских верований заключается в том, что в Китае на обиходном уровне распространено очень мало мифов и сказок, а те, которые существуют, никогда не занимали особого места в китайских представлениях. На месте сказочной здесь стояла либо мистическая, либо философско-морализаторская традиция.

Парадокс заключается в том, что большинство космогонических мифов возникает лишь в начале I тыс., вероятно, в IV в. Часть из них вообще приходит из других областей, например с юга Китая. Все это представляется странным, если не загадочным, и малообъяснимым, поскольку обычно считается, что именно мифы о создании мира являются самыми древними по происхождению. У китайцев же они появились, очевидно, после того, как Конфуций создал свое учение, Лао-цзы написал свой трактат, многие крупные философские школы возникли и успели умереть, а в Китае появилась первая империя и была построена Великая Китайская стена. (още…)

ГЛАВА ВТОРА,

която повествува как Сун Укун научава тайните на учението на Субхути, след което побеждава Демона размирник и се завръща
в родните места

Вече разбрахте как Прекрасният цар на маймуните се сдоби със своя фамилия и име. Това го докара до такъв възторг, че от радост той дълго подскача пред патриарха и безспир му се кланяше почтително в знак на своята благодарност. Субхути нареди на учениците си да отведат Сун Укун в помещенията във втория двор 1, да го научат да пръска с вода и да мете пода, да му обяснят как следва да се отнася с хората и да се държи според правилата. Като получиха указанията, учениците напуснаха залата. Сун Укун се поклони на новите си другари и после си приготви място за спане в една от галериите 2.
На другата сутрин Царят на маймуните, заедно с по-старшите ученици, започна да се учи да разговаря правилно, да спазва етикета, да разисква сутрите и да обсъжда учението, да пише красиво и да пали благовония. В свободното си време Сун Укун метеше подовете, копаеше в градината, грижеше се за цветята и дърветата, сечеше дърва за огрев и палеше огнището, също носеше вода и изобщо поддържаше цялото домакинство.
Така незабелязано изминаха няколко години…
Един ден патриархът зае, както винаги, своето място на катедрата, а после свика своите ученици и започна да излага учението за великата Истина. За това как проповядваше той наистина може да се каже: (още…)

Тези дни възникна дискусия на тема има ли място под слънцето в България превод на китайски класически произведения. Поводът е изказване на руски китаист, че на България и българите не трябват такива преводи, защото и без това няма кой да ги чете. В тази връзка реших да публикувам на вашето внимание първа глава от „Пътешествие на Запад“, който роман работим в колектив преводач – аз, консултант – Иво Димитров, редактор и консултант – проф. Беливанова, поет – Виктория Николова. Работим от дълго, стигнали сме до единадесета глава. Тъй като попаднахме на некоректен издател обаче в мен сериозно възниква въпросът – струва ли си човек да посвети още 15 години на този превод, ако няма никакъв интерес от читателите. Така че моля, споделете мнение…

У Чън-ън

Пътешествие на Запад
ТОМ I

ГЛАВА ПЪРВА,

която повествува как от чудодеен камък се породи живо същество
и как, благодарение на стремежа към самоусъвършенстване, то успя да
овладее Великото учение.

Стиховете гласят:

В началото небето и земята
неотделени бяха в тъмнината
от хаос, безпорядък и мъгла.
Човешка нямаше навред следа.
Но храбрият Пангу1 разцепи мрака,
ред в хаоса откри, и без да чака,
от въздуха земята отдели
и даде я на всички живинки.
Така земята в почва се превърна,
небето необятно се разгърна,
света направи място съвършено,
а всяко същество – благословено.
И всеки днес, към знание се втурнал,
във нещо ново нека да се гмурне:
това да предприеме начинание –
и сам да прочете, с любов, с внимание,
туй чудно „Пътешествие на Запад”… (още…)

Роберт ван Хюлик
Червеният павилион

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

__ЛИЦА, ВКЛЮЧЕНИ В ИСТОРИЯТА С ВЛЮБЕНИЯ ЧЛЕН НА АКАДЕМИЯТА:__

__ЛИ Лиен__
Млад учен-чиновник, наскоро избран в Императорската академия

__ЛИ Уейдзин__
Негов баща, императорски цензор в оставка

__ФЪН Дай__
Главен надзорник на Райския остров, собственик на игрални домове и места за наслада

__НЕФРИТОВ ПРЪСТЕН__
Негова дъщеря (още…)

Роберт ван Хюлик
Езерото, което не връщаше удавниците

Глава първа
Болен чиновник довършва необикновените си записки; Съдията Ди присъства на угощение, дадено в негова чест на Кораба на цветята.

Единствен богът, който пише книгата на нашия живот,
началото му знае и къде е краят — ако има край.
А ние смъртните не можем да четем небесното писание,
дори не знаем редовете му нагоре ли, надолу ли текат.

Ала съдията щом застане зад червената си маса,
добива божията власт върху живота и смъртта.
Но не и божието знание. Та нека той и ние помним,
че като съдим другите, сами сме подсъдими.

Едва ли ще се намери някой, който да каже, че двадесет години служба при нашия прославен император от династията Мин* са дребна работа. Наистина, покойният ми баща служи петдесет години и умря като държавен съветник наскоро след като отпразнува седемдесетия си рожден ден. Аз навършвам четиридесет след три дни, но дано бог се погрижи да не съм жив дотогава. (още…)

Роберт ван Хюлик
Скелет под камбаната

Глава първа
СТРАННИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА ЕДИН КОЛЕКЦИОНЕР В АНТИКВАРЕН МАГАЗИН;
СЪДИЯТА ДИ ПОЕМА УПРАВЛЕНИЕТО НА ПУЯН

Съдията е длъжен да бъде майка и баща на хората, да насърчава честните и добрите, болните и старите да подпомага.
Макар и да отсъжда строги наказания, не да поправя — да предотвратява, е дългът му.
Изминаха шест години, откак се оттеглих от преуспяващата фирма за търговия на чай, останала наследство от баща ми, и се уединих на спокойствие във вилата си отвъд източната градска порта. Тук най-сетне намерих време да се отдам изцяло на любимите си занимание — колекциониране на предмети, свързани с извършването и разкриването на различни престъпления. (още…)