Рядко ми се случва да имам възможността да интервюирам толкова интересен човек, като проф. Пламен Легкоступ. В годините от личност, на която се възхищавам, той стана и много близък приятел, което превръща неговото представяне в особено голямо удоволствие за мен.
Професор Легкоступ е два пъти ректор на Великотърновския университет, Доктор Хонорис Кауза на университета в Уфа, Русия, Почетен професор на университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие и на Пекинския университет за езици и култура, Почетен гражданин на Велико Търново.

Малко са обаче хората, които знаят колко много той е направил за българската китаистика.

Във времена, в които дори не можеше да се помисли за втори Институт Конфуций, и дори софийският бе под въпрос дали няма да бъде закрит, той успя лично да убеди и омае г-жа Сю Лин, тогавашния ръководител на Ханбан (организацията, която финансира и администрира институтите Конфуций по света) да се открие Институт Конфуций – Велико Търново. Нещо повече, чрез забележителния си чар и изключителен талант на художник, той посвети три изложби на българо-китайските отношения и успя да представи произведенията си из цял Китай – Шанхай – декември 2015, Ухан  -януари 2016, Пекин – юни 2016. (още…)

ЗАРАТА.БГ

Автор: Живка Кехайова

Гери се завърна от Китай и веднага гостува на ЗАРАТА – информационната агенция, която първа отрази успеха й – четвърто място в международното езиково състезание – „Китайски езиков мост 2016“ и наградата – ежегоден летен езиков лагер „Аз и ти в Пекин“.

Организатор на лагера Институт Конфуций-София в съдействие с Пекинския университет за чужди езици. На тазгодишния лагер участниците учениците бяха между 15-18 год. от България, Германия, Белгия, Русия, Австрия, Унгария, Южна Корея, Испания и Англия. Българското участие от Стара Загора бе в лицето на Гергана Върбанова, ученичка в СОУ „Максим Горки“, която изучава китайски език от две години.

„Почувствах се на мястото си в Китай, много добре приета. Китайците ми казваха, че за първи път виждат европеец, който да говори така добре езика им – със съответната интонация и музикалност. От цялата група избраха мен да участвам и говоря във видеозапис, посветен на събитието, който ще ми изпратят. С радост ще го предоставя на ЗАРАТА, за да го видят читателите ви.“ (още…)

Chronicle.bg

Ако беше преди време, щях да представя Иван Петров като нашия експерт по китайските въпроси. Понеже обаче думата експерт вече не е с екзактното си значение, и за да не вземат да го назначат за зам.-министър без да знае, ще се дозирам да кажа, че Иван е просто едно “news junkie”, прекарало прекалено много време в Китай, където е учил и работил с китайци и като добър наблюдател на човешката природа има какво да сподели. А тъй като текстът е много адекватен и за българската политическа система към момента съм сигурен, че ще ви бъде интересен.

Скътано между училището за шпиони и древния императорски дворец, намиращ се в източен Пекин, се намира единственото място, където крахът на управляващата ККП може да бъде свободно обсъждан. Но там не е адресът на спонсориран от САЩ think tank или група от образовани дисиденти. Там се намира Партийната Школа на Централния Комитет на ККП, елитна академия, в която се обучават лидерите на бъдещия Китай. Тази академия е „пещ за насърчаване духа на партийните членове“ както е обявено от официалната пропагандна машина. (още…)

(Оригинала четете в блога Zura Mode)

Много отлагах писането за Китай, тъй като когато трябва да определя с няколко думи тази огромна страна, мислите ми поемат по много и хаотични пътища. Всъщност, обикновено хората ме питат „Хареса ли ти?” или „И как е там?” Не мога да дам кратък отговор на тези въпроси, обикновено започвам да разказвам и се увличам в подробности. С една дума, Китай е необятен и колкото и да сме чели или слушали за него, няма как да го усетим, без да го посетим.

Поводът този път да се захвана с тази задача беше едно запитване от човек, който смяташе да посети Китай и се нуждаеше от съвсем практична информация. Затова реших да започна от там, като дам насоки за това какво трябва човек да знае за Китай, преди да отиде там и как да се подготви предварително. А след това ще продължа по-подробно с описание на нещата, които лично мен са впечатлили, без да имам претенцията всичко да е точно така, както го описвам. Това е само моята гледна точка. А и нещата се променят с времето. И така…

Наръчник на заблудения турист в Китай

Визи – За да отидете в Китай ви трябва виза, която се издава от Посолството на Китай в България. Списък с нужните документи за издаване на виза можете да видите ТУК. Формулярите ще ви дадат на място в посолството или може да свалите директно от Интернет и да ги попълните предварително, за да не губите време. В консулския отдел обикновено няма чак толкова хора и не се чака на дълги опашки. Аз не съм била в Китай като турист, винаги съм била поканена по някаква работа там и затова не знам точно как се прави покана за туристи, но предполагам, че ако пътувате с агенция, те ще се погрижат за това, а ако не – преди да резервирате хотел в Китай, обадете се и попитайте дали издават покани на гостите си. Имайте предвид, че часовата разлика между София и Пекин е 5/6 часа (зависи от сезона, тъй като в Китай не се сменя времето). (още…)

Михаил Вешим

Колко е богат китайският език – бедна ви е фантазията! Например изразът „Мама Хуху“ на китайски би могло да означава нещо средно между кон и тигър, може да значи два коня и два тигъра, но най-вече се употребява в смисъла „горе-долу“ или „карай да върви!“…

И досега, двайсет и пет години след като с колегата Румен Белчев бяхме в Китай, го пробвам тоя израз върху произволни китайци в ресторант, в магазин или в дюкян на Илиянци.
Щом чуе това мило, родно „Мама Хуху“ – китаецът, бил той сервитьор, готвач или продавач, се ухилва до ушите и ме среща радушно като сънародник… Слага ми допълнително ориз към порцията, винаги прибавя няколко късчета „свинско в кисело-сладък сос“ над грамажа – ей така, от него, или ми прави намаление на памучната фанелка, която ми продава – все едно я продава на свой човек.
Така че, ако ще ходите нататък, запомнете „Мама Хуху“ – този израз топи ледовете и отваря вратите.

Чувал съм, че две думи са достатъчни, за да ти се отворят всички врати в Щатите. Думите са „пуш“ (Push) и „пул“ (Pull)… За Китай думите са „Мама Хуху“.
А ако искате да ви се отворят и бирените бутилки, са ви нужни още две думи – „Ер питьо“.

* * *

Колкото и да е богат китайският език, двете думи „Ер питьо“ са си две бири – „Пекинско светло“ – и нищо повече. Но преди да стигна до „Пекинското светло“, да ви кажа как с Румен Белчев стигнахме до Китай. (още…)

В китайската супа на дъното на паничката можеш да видиш животински сварени очички, червеи и дори хлебарки…

Олга Стоева

Олга Стоева е преводач от китайски с дългогодишен стаж. Учила е китайска филология в Пекинския университет, след което е работила 2 години в нашето посолство там. Дълги години е била правителствен преводач, като е посредничила при разговорите с китайски делегации на високо ниво. Сега живее в старозагорското с. Долно Сахране.

Олга разказва как все пак преди толкова много години е попаднала в Китай. “Баща ми замина да работи в българското посолство в Пекин през 1959 г. Тогава бях 10-и за 11-и клас и заминах при него, за да разглеждам историческите им забележителности. Тогава реших, че ще уча там. Исках да кандидатствам в Пекинския университет в специалността японска филология. Оказа се обаче, че тази специалност е през две години и в тази година приемът е нулев. Така записах китайска филология, като учих от 1961 до 1963 г., след което се наложи да се приберем в България, тъй като там вече се вихреше тяхната т. нар. „културна революция”, чиито жертви станаха много интелектуалци. Тогава студенти избиваха своите професори и беше много страшно. По-късно отидох да работя в нашето посолство там през 1973 и 1974 г., когато „културната революция” беше вече отшумяла. (още…)

Когато се пише за Китай по медиите, някак се изпуска да се спомене за корените на икономическия бум и се забравят едни далеч по-сиви и тъжни за китайския народ времена на абсурди и лашкане на политическата върхушка в търсене на правилния път.

Един от редките свидетели българи на китайската действителност през 50те години на ХХ век е Иван Пехливанов. В качеството си на инженер проектант на водни турбини за ВЕЦ той посещава КНР през 1958 г., а след два месеца преговори довежда до подписването на небивал по успех контракт за България – тридесет водни турбини за 50 млн долара. Може би този факт по-нататък благоприятства неговата кариера и той се издига до зам. министър на машиностроенето при Т. Живков и успява да развие още повече контактите между нашите две държави.

Разговорът ни се провежда в атмосфера на спомени и как не, той е мой свако – съпруг на сестрата на баща ми! Съдбата обаче ни раздели за дълги години като общуване и чак сега детето, което той гощаваше с вкусната си челадинкова супа преди тридесет години, се превърна в любопитен интервюиращ, който го засипва с въпроси и го слуша във възторг.

Няколко момента в неговия разказ ми се сториха толкова интересни, че не мога да не ги споделя с вас. (още…)

За триседмичното пътешествие в Китай на един български преподавател по рисуване, сблъсъка му с Изтока и неговите противоположности Агенция „Фокус” разговаря с проф. Десислава Минчева.

На 9 януари от 18.00 часа в галерия „Академия” тя представя фотоизложбата си „Китай – фрагменти”.

Фокус: Проф. Минчева, предстои откриването на вашата фотоизложба „Китай – фрагменти”. Какъв е акцентът в изложбата?
Проф. Десислава Минчева: Не напразно съм нарекла тази изложба „Фрагменти”, защото това са части, някакви неща от това, което съм успяла да видя, защото съм била за кратко там – три седмици. Много е трудно да навлезеш в дълбочина в разбирането изобщо за този свят. Затова фотографиите са едни парченца, една мозайка, нещо което всеки може да сглобява според собствените си представи. Нямам акцент и да искам на нещо определено да наблегна, просто представям най-различни неща и то видени през моите очи. (още…)

Момичето и паякът (нещо като китайска рождественска приказка)

 Петко Хинов
един български учител в Китай

Момичето се казва Куан Чан-и и е от седми клас, седма паралелка. Нашето приятелство се дължи на паяка. Странно, нали? Всъщност, самият аз не очаквах, че паякът може да роди такава искрена и дълбока дружба.

Това се случи в часа по устен английски. Урокът беше за приятелството между човека и животните. Текстовете в учебника бяха – не е за учудване! – сухи и скучни. Затова реших да говоря непосредствено с учениците си за любимите им животни и за животните, които не им харесват. Попитах ги какво мислят за паяка. Естествено, за повечето от децата той беше или страшен, или противен. Тогава им разказах историята за паяка – това, което действително преживях в детството си и осмислих по-късно. На децата я разказах на прост английски и с красноречива пантомима, тук предавам съдържанието сбито (пълният текст, под псевдонима Филип Андреев, може да се прочете тук): (още…)