vicodin
ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ - Part 2

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

април 13, 2008

Канонична литература

в категория Будизъм

За разлика от свещените книги на откровените религии каноничните книги в будизма се създават от будисти, получили просветление. Будисткото учение, Дхарма, получено от Буда Шакямуни в просветление, е вечно и неизменно, но не е неизменна формата, в която то се приема и препредава на другите. Всеки човек, достигнал просветление, може да създаде текст, който се приема за свещен, доколкото всяко просветление възпроизвежда просветлението на Шакямуни. (още…)

Калпа

в категория Будизъм

Огромен период в сакралното време в будизма, което има цикличен характер. Една голяма калпа (махакалпа) се състои 20 калпи, всяка от които има четири периода, обозначавани на митологичен език като златен, сребърен, бронзов и железен век. Махакалпата се дели още на периоди на създаване на световете, живот на създадените светове, унищожаване на световете и съществуване на хаоса.

Има буда-калпи и пусти (шуня)-калпи. Ако в една калпа се раждат в света много буди, тя е щастлива, а ако не се раждат буди, е нещастна. Настоящата калпа е според тези представи щастлива. (още…)

Парамита

в категория Будизъм

Съвършенство, превъзходство; по-буквално „онова, благодарение на което се достига другия бряг“, т. е. нирвана. Традиционно в сутрите се говори за шест парамити: щедрост (дана), нравственост (шила), търпеливост (кшанти), мъжественост или доблест (виря), съзерцание (дхяна), мъдрост (праджна). Според легендата Шакямуни устоял на изкушенията на демона Мара, припомняйки си шестте парамити. В махаянските сутри множество действия на бодхисатвите се представят като пряк израз на парамитите.


http://religiology.org/index.php?page=60

Праджна

в категория Будизъм

Висша, отвъдпределна съвършена мъдрост, интерпретирана като интуитивна мъдрост. Основно понятие във всички будистки религиознофилософски учения. Праджна се разкрива в просветлението като освобождаваща мъдрост, без която не е възможна нирвана, или, иначе казано, в праджна е същността на самото просветление.

Тя не е зависима от човешкото постигащо познание, по смисъл и функции в будистката духовната традиция е сходна със София (Премъдрост, Божия Премъдрост) в гръцката антична култура и в християнството. (още…)

Нирвана

в категория Будизъм

Нирвана е санскритска дума (на пали ниббана), означаваща буквално угасване, затихване. В будизма става термин, с който се обозначава целта на религиозните усилия. Интерпретира се като свръхсъзнателно състояние, което поради това не се дефинира, т. е. не може да се изрази в дискурсивния език. Описателни характеристики я представят като окончателно угасване на всички желания и страсти, на формите на съзнанието и самосъзнанието, възможно чрез пълно просветление. Представя се като един вид „смърт“ на „аза“, „смърт без страх“ (Ф. Шчербатской). (още…)

Самсара

в категория Будизъм

Кръговрат на прераждащи се (трансмигриращи) същества (букв. блуждаене). В двойката категории „самсара-нирвана“ понятието изразява значение противоположно на това на нирвана. В Бенареската проповед на Буда Шакямуни като причина за самсара се посочва жаждата (тришна) за съществуване (и не съществуване).

Тази жажда възниква поради незнание (авидя), по-точно поради непознаването на истинното, което става и причина човек да възприема петте скандхи (агрегати) като същинското си „аз“. (още…)

Дхарма

в категория Будизъм

Дхарма е санскритско понятие (на пали дхамма, кит. фа, яп. хо), което произлиза от корен dhr със значение „поддържам“ носи това значение и в различните си приложения. В будизма основното значение на Дхарма е учение, закон, висша истина, представена най-напред в учението на Сидхарта Гаутама Буда. Сутрата, в която е записано учението за четирите благородни истини, е с название „Сутра за задвижване на колелото на учението (Дхармачакра-правартана сутра)“. (още…)

Буда

в категория Будизъм

Буда (Буддха) означава пробуден, просветлен. Това религиозно прозвище приема историческият основател на будизма Сидхарта Гаутама Шакямуни, който става първият Пробуден.

Школата стхавиравада (тхеравада) приема първоначално, че будите са шест, колкото се споменават в палийския канон: преди Сидхарта Гаутама е са били Дипанкара (пред него Сидхарта дава обет), Кракучханда, Санакамуни, Кашяпа (Махакашяпа), а след него – Майтрея. По-късно се приема, че те са двадесет и четири. Специфично за тхеравада и изобщо за хинаянския будизъм е буда да се приема като съществуващ само в земно тяло; обикновено той бива отъждествяван с реално историческо лице, а състоянието на буда се смята за резултат на собствените му усилия. (още…)

Архат

в категория Будизъм

Букв. достоен (санск., пали архант, кит. луохан, яп. ракан).

Архат е монахът, който е достигнал просветление и нирвана и не се завръща вече в цикъла на трансмиграциите (в самсара). Архатът става централна фигура и остава такава в будизма хинаяна. Преодолял обвързаностите на земното, освободен от пороци, господар на самия себе си, обуздал желанията си и достигнал религиозната цел, той въплъщава религиозноантропологичния идеал в хинаяна (тхеравада), възприеман е като висш човек (уттарамануша), дори като светец. (още…)

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.