За Китайската нова година, китайския календар, китайския зодиак и интересното около изучаването на китайския език Агенция „Фокус” разговаря с Яна Шишкова, преподавател по китайски език и култура, автор на блога „Всичко за Китай”. Яна Шишкова е носител на „Награда за принос към приятелството между България и Китай”, връчена от посолството на КНР в България.

Фокус: Г-жо Шишкова, как се определя кога започва и завършва китайската нова година според китайския календар?

Я. Ш.: Новата година в Китай се нарича Празник на пролетта или Чундзие.

Никой не може да каже кога точно е възникнал този празник, но учените твърдят, че историята му се базира върху хилядолетна традиция. Според руските изследователи Солнцев и Ричило официалното честване на Чундзие започва по време на управлението на един от най-могъщите императори на Китай У ди (140-86 г. пр. н. е.) от династия Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.).

В началото този празник бил непосредствено свързан с жертвоприношенията, поднасяни на предците и божествата, които обикновено се извършвали в началото или края на годината, затова и по-старото му име било Синниен (Нова година). След Синхайската революция от 1911 г., когато пада манджурската династия Цин (1644-1911), в Китай официално се въвежда Григорианският календар (започва да се използва обаче чак с идването на ККП на власт през 1949 г.). За да се различи Китайската нова година от западната, кръщават празника със сегашното му име. Самата дата, на която се отбелязва Празникът на пролетта, се изчислява по Лунния календар и винаги съвпада с второто новолуние след зимното слънцестоене (22 декември), което обикновено е не по-рано от 21-22 януари. През 2012 г. празникът се отбелязва на 23.01., а според тяхното летоброене, годината е 4710-та. (още…)

Ниенхуар представляват ярко оцветени традиционни картини на новогодишна тематика, традиционна украса за всеки китайски дом по време на празника Чундзие (Празника на пролетта).

 Красива съпруга и много деца – китайският идеал за щастие.

Ниенхуар стават популярни още в предимперския период, за което съдим от споменаването им в «Джангуо цъ» („Стратегии от периода Воюващите царства”) – исторически трактат, компилиран в периода ІІІ-І в. пр. н. е. През периода Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.) китайците все повече се увличат по окачането и лепенето на изображения на богове покровители по вратите и прозорците на дома, като форма на поклонение и измолване на покровителство и благосклонност. Тези изображения станали известни като „божествата пазители на портите”. (още…)

Как се поздравяват китайците? Традиционно поздравът се състои в лек поклон. В туристическите региони хората вече са свикнали със западното ръкостискане. Във всеки случай е важна йерархията. По-младите поздравяват по-възрастните, а по-нискостоящите в социално отношение поздравяват по-висшите.

Ръка се подава на жена, само ако тя сигнализира готовност за такъв вид поздрав. Важен реквизит при поздрава е визитната картичка. Тя се подава като подарък с двете ръце. При това се споменава името. Вежливостта изисква получателят първо да прочете визитката, преди да я прибере.

Може ли без горнище на банския?

В никакъв случай. В Китай нудизмът и къпането без горнище на банския костюм са забранени. Във всеки случай жените трябва да носят бански и особено да внимават да не се вижда никакво окосмяване по тялото. Окосмяването при жените минава за некрасиво. (още…)

Пекин е гастрономическият център на севера, а в последните петнадесет години – и на света.

Някога, под влияние на поредица от северни народи завоеватели, в двореца са яли деликатеси като мечи лапи, гърбици на камили и маймунски устни. С придобиването на усет към разкоша обаче, във времената на последната династия Цин (1644-1911), дворцовата кухня вече се приготвяла от над 2000 готвачи, а на императорската трапеза два пъти на ден се поднасяли по 99 ястия.

След Синхайската революция през 1911 г., когато пада Цинската династия, готвачите останали без работа, но само десет години по-късно най-предприемчивите от тях отворили ресторант „Фаншан“ за императорска кухня в един от най-красивите паркове на Пекин парка Бейхай. И днес там могат да бъдат опитани ястията, които са били поднасяни на трапезата на китайските владетели. Удоволствието струва сериозни пари, но си заслужава, особено ако сте с голяма компания. Във филмчето, което следва, може да видите част от ястията и един от най-новите ресторанти за императорска кухня:

(още…)

Кристина Нанева

Както във всяка култура, така и в китайската, традицонните празници носят част от историята на даден народ, нейните предания, легенди, свързващи хората като общност, даващи им представата, че наистина са едно цяло. Безспорно най-известният празник е Празникът на пролетта – китайската Нова година, за която хората по целия свят са чували. Но освен нея съществуват и множество други празници, не по-малко важни за китайското културно наследство, съдържащи в себе си квинтесенцията на различни китайски митове и легенди. Един от тях е празникът Средата на есента, който се отбелязва в чест на Луната.

Според китайския лунен календар, седмият, осмият и деветият лунен месец съставят есента. Китайският календар е лунарно-соларен. Годината се състои от дванадесет месеца, но тъй като календарът се гради върху фазите на Луната, в него се образува несъвпадение между годината от дванадесет лунни месеца и астрономическата година, тъй като лунните месеци се състоят от двадесет и осем дни. (още…)

Автор: Йони Лазаров

Дамата е една от най-разпространените игри. Среща в различни географски зони и цивилизации. Троя І, Шри Ланка, Ирландия, викингските кораби, България, Тибет., и може би при династия Шан. Има и различни имена: Дама, Мелница, Вавилонка, Nine Men’s Morris, Merrel’s.

Така че въпросът, дали е възникнала самостоятелно или на различни места, си остава открит. Досега няма достатъчно данни да се твърди, че е изобретена на точно определено място..В следващите редове, се показва, че играта е имала и всички основания да възникне в Древен Китай, през династия Шан-Ин (1600-1046 г. пр. н. е.).

Елементите на играта Дама. Всеки разполага с по 9 камъчета. Разполага ги на „характерната дъска”, след това ги движи и трябва да създава „тройки” от свои наредени камъчета. Девятката присъства навсякъде в китайската практика, така че няма нужда специално да се изтъква. Тройката, също присъства – има достатъчно примери. Специфичната дъска от три концентрични квадрата – също присъства в Шан. (още…)

Автор: Weiqiland Team

Този вид игра, както и други има неясен произход. Всъщност играта, така приличаща на дартс в Древен Китай се е наричала тоуху, което означава „целене по гърнета”. Обяснява се, че гърнетата са се мерели със стрелички. Но от една страна, тези стрелички е можело да отскачат и да се повтаря удара. От друга страна, не е ясно дали някога вместо гърне е имало характерната за дартс рамка.

Играело се с по 24 стрелички. Целта била да се вкарат най-много стрелички в гърнето. Ако стреличката добре отскочела от гърнето, можело да се повтори удара, и да се спечелят нови точки. Добрите състезатели били прочути и ги канели на тържества.

Източниците споменават, че играта „тоуху” е била популярна по време на празненства и банкети. Победител ставал този, който вкарал най-много стрелички в гърнето. Победеният е трябвало да пие алкохол, в знак на уважение към победителя.

Вижда се, че присъстват характерните черти за дартс, макар и отличията да са видими. Може да се каже, че тоуху е предтеча на дартс.

(още…)

Месото на котките и кучетата – стари деликатеси в Китай – може да бъде изключено от менюто на китайците въз основа на първия в страната закон срещу малтретиране на животните, предаде АФП, позовавайки се на местни медии.

В случай, че законопроектът бъде приет, хората, които хапват месото на едно от двете животни, може да се изправят пред глоби в размер до 5 000 юана (730 долара) и до 15 дни лишаване от свобода.

Според закона, „организациите“, замесени в консумацията на месото на двете животни, ще бъдат глобявани между 10 000 и 15 000 юана.

Законопроектът се намира в стадий на разработване от една година насам и не е ясно кога той ще стане закон. Възможно е това да стане през март, но понякога в Китай на даден законопроект са необходими години, за да бъде той одобрен.

http://world.actualno.com/news_281537.html

Пролетта е преходен период от зимния студ към летните горещини (от Ин към Ян), сезон, в който температурите и времето се променят с часове. Влажно и дъждовно, ветровито и студено, топло и горещо се редуват и оказват влияние върху организма ни, като създават условия за появата на различни болести. Затова по време на ранна пролет е важно да се предпазваме да не се простудим, а в късна пролет – да се регулираме спрямо затоплянето и да прочистваме организма си от патогенната горещина.

Енергията в природата започва да се активизира, топлината се завръща и дните стават все по-дълги. От тъмните студени месеци на зимата започва да се увеличава янската енергия в природата. (още…)