Лекция на тема „Конфуций, неговите последователи и китайското театрално изкуство”, изнесена от проф. Уилям Сун на 18.05.2012 в рамките на Дните на китайския театър, организирани съвместно от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Посолството на КНР в България и Институт Конфуций – София.

Лекцията е записана и предоставена от Ивелина Ватова, специално за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ“:

„Основните акценти в постановката „Последователите на Конфуций“ са два: Конфуций и китайското театрално изкуство, а средната част, „неговите последователи”, е връзката между тях.

Всъщност идеите на Конфуций и китайската традиционна драма (опера) са най-ценното културно наследство на Китай. От друга страна обаче съществува проблемът с тяхната отдалеченост от съвременната култура на Китай, да не говорим за останалия свят. Освен това тези две концепции, сами по себе си, са твърде различни.

Конфуций е живял преди близо 2500 години, а пекинската драма е на около 250 години. Получава се така, че понякога драмата с нейната едва двувековна история е много по-неразбираема за съвременните хора, отколкото идеите на древния мъдрец.

Представянето на дадена концепция чрез театралното изкуство много по-пряко достига до зрителите, отколкото чрез книгите. И тъй проблемът, пред който се изправихме, бе как да превърнем този книжен герой, тази историческа личност в театрален персонаж, в жив човек. Много автори от различни жанрове са се опитвали да направят това. Досега обаче почти никой не е успял. (още…)

Ивелина ВАТОВА

(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ“)

След една необичайна изложба… Изтокът и Западът се срещнаха.

И това бе неизбежно!

Преди 15 години студенти ме попитаха какво е глобален свят, какво значи глобализация. Никак не ми беше лесно да обяснявам. Знаех го само от скромен собствен опит и от много четене из мъдри модерни книги.

Днес никой вече не задава подобни въпроси. Моите студенти отдавна създават този глобален свят. Отдавна и границите между Изтока и Запада са доста размити. Но все още сме като двете полукълба на мозъка: Изтокът – лявото, интуитивното, женското, хоризонталното; Западът – дясното, аналитичното, мъжкото, вертикалното. Всеки носи в пазвата си по едно ин – женско, рецептивно, пасивно, и по едно ян – мъжко, агресивно, активно.

Изтокът организира света си около реалности и в среда, каквато хората са заварили при появата си. Човекът, неизменна част от всичко, развива философските си концепции в името на хармонията между Homo Sapiens и природата. В същата тази природа Западът вижда конкуренция, заплаха, обект, който той е длъжен да завладее и покори, а житейските му замисли се подреждат около Аз-а – самостоятелна единица и нерядко изолирана отделност, влязла в непримиримо противоречие със заобикалящата го среда. (още…)

Ивелина ВАТОВА

(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ”)

В рамките на Дните на китайския театър в България 15–18.06.2012 от представителите на Шанхайската театрална академия се изигра спектакълът ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА КОНФУЦИЙ с проф. Уан Лидзюн в главната роля на Конфуций.

„На 14 години стъпил на театрална сцена за първи път. И останал на нея цял живот. Толкова го омаяли залата, светлините на рампата, маските, дрехите, аплаузите. Тогава взел и най-важното решение в живота си – да играе в театъра и да се занимава с традиционна китайска опера. Винаги е бил в трупата на Тиендзин, но през 2009 се прехвърля в Шанхай; започва да преподава и в Театралната академия. Сега обучава студентите, но има и административни задължения – заместник директор е на Института по традиционна китайска опера към ШТА.“

И. В.: Как се гради такъв образ? Става дума не за кого да е, а за Конфуций – интелектуалната икона за китайците! А и все пак е живял преди 2500 години.

Проф. Уан: Преди не бях го играл. Освен това в настоящата пиеса той е и твърде различен от традиционния образ, който изкуството му изгражда. Доста се потрудихме преди да вземем окончателно решение за нашата сценична интерпретация. Проучихме много източници. Не беше лесно. (още…)

Ивелина ВАТОВА

(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ”)

Цялото му име е Сун Хуейджу.Като се добави и английското, ще се окаже се, че и на Запад, и на Изток е по-известен като Уилям Сун. Професор в Шанхайската Театрална Академия и неин вицепрезидент. Автор на пиеси, драматург и режисьор. В момента ръководи междукултурен театрален проект, наречен „Последователите на Конфуций”, с който гостува на колегите си в Европа – в София трупата му пристигна от Италия.

И. В.: Професоре, целият ви живот е преминал между китайската и западноевропейската театрална традиция? Свикнахте ли с идеята за културната универсалност?

Проф. Сун: Сама разбирате, че имам достатъчно впечатления от най-разнородни, да не кажа всякакви, културни различия. Повече от 40 години се занимавам с театър и съм имал възможност да видя нещата по начин, твърде по-различен от вашия. Вярвам, че всеки и всички се ражда/ме в култура, която е различна от културната среда на останалите. И въпреки това се научаваме или поне можем да се научим да разбираме другите контексти, докато растем и получаваме знанията си за света около нас, докато се опитваме сами да го изучим, стъпка по стъпка. (още…)

Ивелина ВАТОВА

(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ”)

С любезната подкрепа на Посолството на КНР в Р. България Шанхайската театрална академия (SТА) гостува на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Тя е създадена през 1945 и е най-старото професионално театрално училище в целия този район. В нея се намира и регионалното Азиатско-тихоокеанско Бюро на Катедра „ЮНЕСКО” към Международния театрален институт (ITI).

Ден първи:

Празниците се откриват с българската постановка на ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА КОНФУЦИЙ – идея на Уилям Сун; драматургия на Уилям Сун и Хан Дин-ин; режисура – Снежина Танковска. Спектакъл на студентите от специалност „Актьорство за драматичен театър” в НАТФИЗ, част от международния проект, посветен на великия китайски мъдрец Конфуций.

Самият проект е иницииран от Катедра „ЮНЕСКО” на Международния театрален институт (UNESCO Chair-ITI)) под ръководството на проф. Уилям Сун от Шанхайската театрална академия (ШТА). Той включва постановките на НАТФИЗ – България, ШТА-Китай и Театралното училище – Бостън, САЩ. (още…)

Ивелина ВАТОВА

(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ”)

„Здравей, приятелю! Как си ?”

„Хелоу! Добре съм! А ти как си? Къде си? Толкова отдавна не сме се виждали!”

„Вярно, отдавна не сме се виждали, но ние и без това рядко се виждаме, рядко говорим!”

„Знаеш ли, изпитвам странно чувство!”

„И какво е то?”

„Все пак непрекъснато разговаряме, но по по-друг начин, някакси по-различно … „

„Да, сигурно е така! И на мене ми се върти нещо особено из главата, но не знам какво!”

====

Усмихнат винаги! Винаги е сам! През тези 4-5 години, в които се познаваме, само веднъж съм го виждала тъжен, ама много тъжен, с изморено лице. Не знам какво му беше, но и до днес си го представям …

Казва ми „хелоу” вместо „здрасти”, а после на чист български пита „как си?”. След това идва и сериозният въпрос. Аз никога не съм успявала да отговоря. Само мълчаливо съм се усмихвала. Смутена навярно …Нищо, че ме смятат за най-голямата бърборана на този свят. (още…)

Ивелина ВАТОВА

„Сега трябва да обединим усилията си и да трансформираме икономическия интерес в реални съвместни проекти.” Това заяви съвсем ясно и недвусмислено в речта си в София през март 2011 година г-жа Фу Ин, заместник външен министър на КНР. Да я чуят бяха дошли дипломати, политици, бизнесмени, журналисти, български учени, хора, които се интересуват от двустранните отношения и от години наред работят за тяхното прогресивно развитие.

Г-н Лу Йунмин, икономическия и търговски съветник към Китайското Посолството у нас, от години работи в тази насока. Говори съвършен български. Затова да се общува с него е не само приятно, но и полезно. Винаги има какво да се научи.

Въпрос: От 2011 г. Китай е в своята 12 петилетка. 5 години вече България е в ЕС. Това са години, тежки в икономическо отношение за всички ни. Вашата оценка, г-н Лу, за българо-китайските икономически взаимоотношения на този фон? (още…)

Ивелина Ватова

Легендата:

В Планината на пеещите пясъци, Миншашан, слънцето бавно се отправя към нощното си леговище. Огненото му кълбо се търкаля от връх на връх. Златистите лъчи обливат в светлина пустинните песъчинки, пречупват ги през водното огледало на река Дачуан и оставят вятъра да ги понесе по склоновете на съседката й Сан-уей. Надолу-нагоре, после обратно – нагоре-надолу. Водни капки с жълт привкус на скърцаща между зъбите пустиня, къпещи се в палещите въглени на слънчевата жар.

Срещу надвисналите над реката скали седи будистки монах и почти в транс съзерцава гледката. Погледът му се рее като свободна птица – нагоре-надолу – дорде не се издигнал до пещерните дупки по източния ръб на Минша. Там нейде около тях из златисто-пясъчното небе му се привидял самият Майтрея Буда (Буда на бъдещето), заобиколен от божествени девици, които свирели на различни инструменти и танцували, за да го развличат. (още…)

ИВЕЛИНА ВАТОВА

(Първата част четете тук: http://server27.host.bg/~edax1/china/?p=1836)

В България прекрачи прага на своя юбилей. Далеч от най-близките си. Китаец е. Живее сред нас повече от 15 години. Пътува между Ухан, Пекин и София, но сънува Париж. И до там отскача. По-рядко. За поредната си изложба.

Вечно усмихнат. Поглежда над очилата, изсумтява нещо и говори дълго. Не обича да го прекъсват и знае как да накара околните да го слушат и … да го чуват. Хич не е мълчалив. За китаец даже е много разговорлив. Умее го по европейски. Говори с всички и с всичко – с теб и със себе си, с вятъра, с портрета на красивата китайка, скътан в ателието. А тя наистина е очарователна, събрала топлината на целия свят само в двете си очи. Тъй явно го пази от хорските ỳроки!

Струва ми се, че е попил всичката енергия наоколо. Толкова е подвижен, нервен и немирен. То пък мирен, послушен и заспал художник има ли? Кой ли артист не носи жезъла на бунта скрит в душата си?

Джао Дзиенфей. Абстракционист!

Обитава обикновен панелен апартамент в още по-обикновен периферен софийски квартал, но живее в твърде необикновеното си ателие под самия покрив на стара градска кооперация. На пъпа на София.

Вслушва се в близкия камбанен звън и … разговаря с облаците и небето, които са на по-малко от една ръка разстояние и гледа отвисоко с артистична насмешка тълпите, дето щъкат пет-шест етажа долу под краката му, из тесните централни улички. (още…)